Произнесена на италиански език, обичайната фраза "Обявявам фестивала в Кан за открит!" накара елитната публика на официалната церемония да притихне.

Това се случи, тъй като прочутият режисьор Бернардо Бертолучи, комуто още в самото начало тазгодишният фестивал връчи почетна "Златна палма", се появи на сцената на зала "Люмиер" в инвалидна количка, разказва "Дневник".

След сдържаното и почтително слово на президента на фестивала Жил Жакоб, в което той нарече великия италианец "отдавнашен и много ценен приятел", режисьорът на могъщата историческа сага "ХХ век" и на поредица филмови шедьоври заяви: "Посвещавам високото отличие на Уди Алън, а също и на Робърт де Ниро, както и на онези италианци, които знаят как да бъдат взискателни." В миналото освен Бертолучи само две знаменитости са получавали подобна "палма": самият Уди Алън през 2002 и Клинт Истууд - през 2009.

Робърт де Ниро - наричан тук  Кръстника на международното жури, от когото се очаква да вземе решение, в състояние да "зарадва милиони  зрители от цял свят" - се появи на сцената след вълнуващ монтаж от ключови филми с негово участие. С просълзени очи и не без усилие Де Ниро произнесе протоколните благодарности за оказаната му "висока чест" на френски език и с леко треперещ глас.

Уди Алън бе награден с бурни аплодисменти след първата публична прожекция на филма му "Полунощ в Париж" (Midnight in Paris). Романтична комедия се очакваше с нетърпение в Кан, където той участва от години, но никога в официалния конкурс.

Както обикновено се случва на Лазурния бряг с творбите на "гения от Ню Йорк", и тази бе оценена като "прелестна" заради обичайното умение на създателя й да иронизира личните си "интелигентски комплекси". В конкретния случай тънкият хумор е насочен към "духа и дъжда" на Париж, "град, в който дори да се проваляш, е приятно".

"Относно скромната ми личност французите имат два предразсъдъка - пошегува се Алън в Кан - първо, че съм интелектуалец, защото нося очила, и, второ, че филмите ми имат много зрители, защото са американски." Наред с това той нарече Америка "моята страна", а Париж – "моят град". А Оуен Уилсън в ролята на млад американски писател с мечти за "истинска, антихоливудска литература" Алън определи като "пълна противоположност на самия себе си".Той е млад и рус, а аз - точно обратното..."

Действието се връща назад във времето и главният герой се "среща на живо" с известни личности от артистичния живот на Париж през 20-те години на миналия век, между които Ърнест Хемингуей, Ф. С. Фицджералд, Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Луис Бунюел...  Заради "след полунощ" атмосферата пресата оцени филма като "по-малко невротичен и твърде лиричен..."  "Този път исках да бъда добър и нежен" - така Алън се обърна към многобройните си почитатели тук.

Както се очакваше, височайшето участие на Карла Бруни в официалната церемония на откриването не се състоя. Независимо от това актьорският дебют на "първата дама" на Франция, изразяващ се в три неколкоминутни появявания като веща в изкуството на Роден директорка на музея на великия скулптор в Париж, бе оценен като "коректен".

Първото конкурсно участие "Спящата красавица" (Sleeping beauty) на австралийската дебютантка Джулия Ли, в което изнемогваща за пари студентка се съгласява да бъде приспивана, за да задоволява (без да знае) сексуалните щения на възрастни мъже, не успя да очарова международната преса. "Скучна и безпочвена история, в която постоянното събличане на младо русо момиче е най-малкото зло"-  отсече тя.

Според главния селекционер на конкурса Тиери Фремо през първата половина на празника ще бъдат показани филмите на по-малко известните имена. "Тежката артилерия" ще се появи през втората половина"  – предупреди той.