Правителството и бизнесът влязоха в сблъсък заради проектодиректива на ЕК за въвеждането на радикално нов модел за данък

печалба в ЕС, пише "Сега". Българското правителство е против проекта, защото смята, че той въвежда ощетяващ за България механизъм, чрез който значителни данъчни постъпления ще влизат в хазната на други страни членки вместо в българската. Според бизнеса обаче директивата е добра, защото тя ще признава повече разходи за данъчни цели и така ще стесни облагаемата основа. До директна дискусия досега не се е стигнало, защото кабинетът реши да изработи позицията си "на тъмно", без консултации с организациите на фирмите, които пряко ще бъдат засегнати от директивата. Директивата вече се обсъжда и по комисиите в парламента.

Идеята на новата директива е да се въведе единна данъчна основа по данък печалба в рамките на ЕС. Държавите членки ще си запазят правото да определят ставката на налога, която у нас в момента е 10% и е най-ниската в съюза.

В момента данъчната основа по корпоративния налог у нас е сред най-широките в ЕС и чрез единните правила тя със сигурност ще се стесни, твърдят от Българската стопанска камара. Затова оттам подкрепят единната основа, но не и евентуални опити да се унифицират ставките в съюза. "Разходите за горива и развойни дейности например в момента не се признават. Ако документът бъде приет, бизнесът ще спре да плаща данъци за това, че е инвестирал в бъдещото си развитие. Когато данъчната база е консолидирана, има много повече възможности за сравнение на показателите на конкретните компании в различните страни", коментира изпълнителният председател на камарата Божидар Данев. Освен това разходите за провизии - например за отпуски на персонала, ще се вадят от печалбата веднага, а не след време, както е сега у нас.

"Теоретично бизнесът у нас ще плаща по-ниски налози заради променена данъчна основа. Отрицателният ефект за страната ни ще бъде породен от консолидирането на печалбите на компаниите. От друга страна пък, ако ние запазим 10-процентния налог върху печалбата, можем да привлечем в България компаниите майки", обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Неговото притеснение е, че приемането на документа може да се окаже стъпка към хармонизирането на ставките за корпоративните данъци в ЕС.

Правителството не е съгласно с главната идея на директивата - да се формира консолидирана печалба на мултинационалните компании, чиято централа е в една държава от ЕС, а дъщерните й компании - в други. Такъв е случаят с 80-90% от големия бизнес в България, който реално внася в хазната основната част от данък печалба. Тези компании вече ще подават декларации, ще плащат данъка си и ще бъдат ревизирани от данъчните власти на държавата, където е централата им, например Германия. Ако дъщерното дружество е в България, родната хазна ще получава част от платения налог, но тя ще бъде значително по-малка в сравнение със сегашното положение. Причината е, че ще се въведе сложен механизъм за разпределение на събрания данък между страните членки, така че държавите, където са компаниите майки, ще получават по-големите суми. Така холдингът като цяло няма да плати по-нисък данък, дори може той да е по-висок, защото ставките в ЕС масово са по-високи от българската, но пък родната хазна ще загуби постъпления. "Загубата за бюджета за година ще е от такъв мащаб, че ако иска да я компенсира, парламентът ще трябва да качи налога с 3-4%, т. е. до 13-14%", пише в доклада по директивата на бюджетната комисия в НС. В противен случай хазната е пред реалната опасност да загуби над 500 млн. лв. от данъка годишно.

"Едно е да има общи правила за определяне на данъчната основа, които да важат за всички страни членки и които почиват на международните счетоводни стандарти, съвсем друго е тя да бъде консолидирана", смята и шефът на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова, която също е против новия режим.

От кабинета твърдят още, че с директивата ще отпаднат редица данъчни облекчения, които България в момента прилага за районите с ниска безработица. "По-ниски налози на практика ще плащат само някои фирми, които работят само в рамките на националните граници и имат големи разходи, които не са свързани пряко с бизнес дейността им", твърдят правителствени експерти.

Икономистът Георги Ангелов също изрази негативна позиция по спорната директива. "Това засяга чуждестранните инвеститори от Западна Европа. Данъчната база ще изчезне от България и ще отиде в Европа. Големите страни, където разходите са по-високи, ще спечелят. България ще стане по-малко привлекателна, защото печалбата няма да остава тук, а ще се изтегля към Германия например. Това би било пагубно за нас не само защото ще коства стотици милиони на бюджета. По този начин ние няма как постигнем растеж, да стимулираме заетостта и да привличаме инвестиции", смята Ангелов.