Натиск над съда от страна на изпълнителната власт с неоснователни очаквания за тежки присъди, структурни проблеми, които пречат на реформата, и прехвърляне на негативите от лошото полицейското разследване от МВР към магистратите.

С тези констатации за независимостта на магистратите в България излязоха представители на две световни организации - ООН и Международната асоциация на съдиите (МАС), съобщава "Дневник".

Това се случи в деня, в който започна поредната мисия на Европейската комисия (ЕК) за напредъка в съдебната реформа и борбата с престъпността.

Едновременно с това Съюзът на съдиите поиска от ЕК и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа юридическа експертиза за независимостта на съда. Въпреки че са работили самостоятелно, специалният докладчик на ООН за независимостта на магистратите и адвокатите Габриела Кнаул и МАС се натъкват на едни и същи проблеми, а оценките им се допълват и доразвиват.

"Особено важно е да подчертаем значимостта на презумцията за невинност в България, тъй като ми попадна информация, в която официални представители на институциите публично изразяват становище за вината на определени лица, преди дори да е започнало съдебно производство. Така се оказва ненужен натиск на съда да не зачита презумпцията за липса на вина до доказване на противното", твърди представителят на ООН.

Асоциацията на магистратите е по-конкретна: "Нереалистичните очаквания за тежки присъди и предположенията и дори обвиненията на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов за корупция и липса на компетентност от страна на съдиите излагат на риск независимостта на съдебната система и сериозно нарушават върховенството на закона."

Според МАС изказванията на Цветанов идват на фона на ниско качество на полицейското разследване. А самият той не позволява критики към подчинените му разследващи, въпреки че масовото мнение на юристите, с които експертите на организацията са разговаряли, е, че работата им е под приемливите стандарти.

Ето какво казва докладчикът на ООН: "Видях голямо забавяне в досъдебната фаза (разследването, водено от прокуратурата и МВР - бел. ред,), но не и в съдебната. А ако проследите законодателните промени, ще установите, че са насочени изцяло към съда и Висшия съдебен съвет (ВСС) и няма нито една за прокуратурата", заяви Кнаул.Според нея реформа в прокуратурата досега не е имало.

Според докладчика на ООН се стига дотам, че обществеността е склонна да търси вина у съдиите за закъснения при разследването на престъпления, с което те нямат нищо общо. "Никоя институция не трябва да поема ролята на жертвен агнец за структурните проблеми в съдебната система", каза Кнаул.

Основната идея на двата доклада е, че не може съдът и прокуратурата да са под една шапка. МАС подчертава, че не трябва прокурори да участват в решенията за кариерата на съдиите, както е в българския ВСС. Докладчикът на ООН пък определя факта, че съдът и прокуратурата са в една система като "погрешно схващане, което хвърля сянка върху реформата".

И в двата доклада се коментира, че ВСС все още не избира достатъчно прозрачно магистратите, а началниците се назначават с връзки. В единия се казва, че членовете на съдебния съвет са в предпенсионна възраст и са продукт на друга система и нямат "правилна идея каква трябва да бъде тяхната роля".

Върховенството на закона през погледа на чуждите съдии:

По отношение на върховенството на закона традицията в България е все още доста млада и много представители на управлението и обществеността като цяло не разбират в пълнота или не приемат тази концепция. По време на стария режим прокуратурата беше виждана като пазител на държавата, а съдът почти не беше разглеждан като релевантен. Въпреки промените в правната система промените в манталитета са нищожни. Полицията е много силна и много малко зачита закона. Прокуратурата има пропуски по доста дела и понякога е поставена под голямо напрежение от страна на правителството. От време на време адвокати имат склонност да затрудняват чрез неправомерни действия работата по наказателни дела. Въпреки че в медиите съдебната система е широко критикувана поради липса на разбиране за ролята на съда, много малко оплаквания за корумпирани съдии са били подадени. Качеството на медиите е ниско и има само няколко независими вестника.

97% осъдителни присъди, но не по знакови дела

С факта, че 97% от присъдите са осъдителни, главният прокурор Борис Велчев отхвърли идеята, че правораздаването у нас е лошо. "България е една от малкото държави, където има 3-3.5% оправдателни присъди", каза той. Тези проценти обаче се формират от общата конвенционална престъпност, а статистиката за делата от обществен интерес далеч не е в полза на прокуратурата. "Знаковите дела за това са сложни, защото са знакови", заяви Велчев и допълни, че няма държава, в която те да се решават бързо и лесно. "Питайте дали в България няма правосъдие онези 52 хиляди жертви на осъдени. Най-лесно е да вземем 20 дела, които наистина са сложни, и по тях да даваме оценка за цялото правораздаване. Това няма да е справедливо", смята главният прокурор.