Диша ли българинът коктейл от мръсни газове?

За щастие не - категорични са екоекспертите. Затова пък прахът мори 30 големи български града. Той прониква в дробовете, попада в кръвта и достига до всяка клетка в организма, пише "Труд".

През есента на миналата година Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу страната ни заради завишените стойности на фините прахови частици в тези 30 града. 24 от тях успяха да направят програми за справяне със замърсяванията в срока за досъдебна фаза на процедурата (който е първоначалният) и резултатът е докладван на Европейската комисия.

В момента отговорът на страната се преценява в Брюксел и не може да се твърди, че ще се стигне до осъждане на страната и плащане на глоби, казаха от Министерството на околната среда и водите.

Мерките на общините включват както тривиални дейности като по-често миене на улиците или засаждане на дървета и стигат до дългосрочни концепции как да се намали автомобилното движение или как да се стимулират хората да се откажат от кюмбетата (виж текстовете по-долу ).

За това, че мерките не само не са излишни, но и съвсем належащи, свидетелства фактът, че запрашеността в големите градове продължава да се увеличава. Средноденонощната норма за съдържание на фини прахови частици в атмосферния въздух е 50 µг/куб. м (микрограма на куб. м) и може да бъде превишавана до 35 дни в 1 година.

Във Видин например нормите са били надвишавани до 200 пъти. Това е най-запрашеният град в страната за 2010 г. според предварителните данни на Изпълнителната агенция по околна среда. Те показват, че средногодишната стойност на фини прахови частици там е рекордна - 76,3 микрограма на куб. м. За сравнение през 2007 г. е била 58,9 (виж долу). Според европейските норми замърсяването, на което може да бъдем изложени, е едва 40 микрограма.

Високи са нивата във Враца - 56,3 микрограма, Плевен - 55,3 микрограма, Перник и Пловдив - около 60 микрограма, Димитровград - около 50 микрограма.

Има и хубава вест - софиянци дишат по-чист въздух, отколкото преди 4 г. Това показват данните от петте измервателни станции в столицата. Най-драстична е разликата в гара Яна до “Кремиковци”, където средногодишната стойност на фини прахови частиципрез 2007 г. е била 61,65 микрограма/куб. м, а през м. г. е 36,5. Обяснението е в спирането на комбината, но все още прахът в столицата е повече от допустимото.

Има и отличници. В Силистра, Бургас и Несебър средногодишните стойности на прах са под европейските норми.

България не е единствената членка на ЕС с наказателна процедура за фините прахови частици в атмосферния въздух. Такива производства са образувани още срещу 20 държави.