Повече от 20 години преход тютюнопроизводството остава един от най-спорните сектори на българското земеделие.

За това време нито едно правителство не успя до го отбие от държавната хранилка и всяка година субсидиите за него са десетки милиони левове, а получателите са основно гласоподаватели на ДПС, анализира "Дневник".

Важността на сектора отново излезе на дневен ред, след като в началото на май официално беше обявено, че цигареният холдинг "Булгартабак" ще се продава на компания... със "сериозни намерения" в изкупуването на тютюни за следващите пет години.

Агенцията за приватизация е записала в документацията за продажбата на "Булгартабак", че 60 на сто от оценката на бъдещия купувач ще зависи от ангажиментите му към тютюнопроизводството, въпреки че в момента компанията купува едва около 10-12% от произведения в страната тютюн, за да го преработва. Почти целият остатък се изнася предимно за страни от Близкия и Средния изток, тъй като не отговаря напълно на европейските стандарти.

Заетите в бранша очаквано одобряват това условие, но бъдещето им остава несигурно, тъй като Европейският съюз забранява финансирането на тютюнопроизводството като държавна помощ. Правителството получи отказ от Брюксел за изплащане на субсидии за сектора, но му беше разрешено да подпомага финансово производители, които искат да сменят отглежданите култури.

В резултат на това секторът ще получи от държавата общо 143 млн. лева - 70 млн. през тази и 73 млн. през 2012 г. Не е ясно дали ще последват санкции, ако получателите на тази финансова помощ не са сменили тютюна с друга култура или не са се насочили към друг поминък.

"Хубаво е, че се залага някакво изкупуване, все пак ще е от полза на производителите", коментира пред "Дневник" Асен Кючуков, председател на Националното сдружение на тютюнопроизводителите. По данни на фирмите от бранша от реколтата през миналата година една трета от тютюна е изкупена от гръцката компания "Михайлидис", останалите количества са продадени на "Сокотаб" (около 26 на сто), "Алайънс уан България" и "Булгартабак". Всички тези дружества внасят и тютюн в страната, като най-големите вносители са "Булгартабак" и пловдивската цигарена фабрика "Кингс табако".

От "Булгартабак" обясниха, че изкупуват български тютюн в зависимост от рецептурите си, като повечето от използваните суровини са вносни. През 2010 г. холдингът е купил около 4300 тона от България, а е внасял основно от Бразилия, Зимбабве, Аржентина, Малави и САЩ.

От "Филип Морис" заявиха, че решение за изкупуване на тютюн от България се взима от централата на компанията и в повечето случаи не се преговаря с производителите, а с преработвателните предприятия.

Договорено не означава изкупено

Министерството на земеделието и храните прогнозира в свой доклад, че продадените количества от миналата реколта ще достигнат 83 601 тона, което е най-високото ниво от 2004 г. Данните на бранша са доста по-различни - около 30 хил. тона. "Истината е, че в сравнение с 2009 г. наполовина е паднало количеството на изкупувания тютюн. В министерството на земеделието се взимат като цифра договорените количества, а не реално изкупените", обясни Кючуков.

"Това, което се договаря, не е реално, защото всички дребни производители в района на Крумовград и Гоце Делчев имат сключени договори с по няколко фирми и те вземат предвид договорени количества. Реалната цифра за миналата година е около 30 хил. тона, очакваме с 30% по-нисък добив през 2011 г.", обясниха от бранша.

"Няма разминаване, просто посочените 83 000 тона са на база сключените договори от производителите и са прогнозни. Реално добивите ще бъдат около 30-37 хил. тона", обясни пред Дневник Георги Ралчев, началник отдел "Плодове, зеленчуци и маркетингови стандарти".

По думите му производителите са сключвали от два до три договора за изкупуване, а са продавали само по един, който им е най-изгоден. Тази статистика се прави за последен път на тази база, тъй като вече не е задължително да има сключен договор, казаха още от министерството.

Едролистните тютюни от сортовете "Бърлей" и "Вирджиния" се отглеждат предимно от 63 фирми, които наемат сезонно около 15 хил. души. "Едролистният тютюн е по-търсеният в България, освен това се отглежда с машини на големи площи, което позволява да бъде заменян с други култури като слънчоглед и рапица", обясни Кючуков.

Най-големите проблеми остават при дребнолистните ориенталски тютюни, на които се падат 54% от общия добив в страната. Те са сред търсените сортове в световен мащаб, но се отглеждат предимно от физически лица и на малки площи (в Гоце Делчев, Кърджали и Североизточна България), неподходящи за смяна на културите.

Според производителите има три възможности да продължат без субсидии. Първата е да бъде повишена средната изкупна цена на тютюневите изделия до между 6.00-8.00 лв. на килограм при около 4 лева средно в момента.

Втората е да се удвои добивът от хектар от сегашните 2 тона, а третата е да се снижат разходите за производство. Всички тези възможности с изключение на първата изискват сериозни инвестиции, които дребните тютюнопроизводители не могат да направят, обясниха от бранша.

Особености на сектора

- 54% от произведения тютюн е дребнолистен от ориенталски сортове - "Басми", "Джебел Басми", "Неврокоп", "Крумовград", "Рила", "Харманли" и др.
- 46% от производството е от едролистни тютюни от сортовете "Бърлей" и "Виржиния"
- Над 80 % от тютюните се изнасят, а браншът заема 13.8% от износа на земеделска продукция (за 2009 г.)
- Основните региони за отглеждане са около Кърджали, Гоце Делчев и Североизточна България
- През 2011 г. тютюнопроизводителите ще получат като доплащания 70 млн. лв., а през 2012 г. - 73 млн. лв., но срещу ангажимента да сменят произвежданата култура
- Според заключение на земеделското министерство в нито една страна в ЕС освен България тютюнът няма толкова голямо влияние върху демографските, икономическите и социалните процеси в районите на отглеждане.