Бележки пред публика на преброителя от кампаниите 2001 и 2011 с акцент върху втората, писани май 2011

II. Избори, помощи и Бойко

И преди десет години, и сега съм преброител във варненския квартал Аспарухово, в циганската секция на квартала, даже на основни тамошни авенюта. Чувствам се малко като ветеран. През кампания 2011 съм на „Горна Студена“.
Февруари месец. Студ. Телевизиите всяка вечер обясняват на аудиторията как могат и да не пускат преброителите в дома си. На нула градуса, с посинели ръце иди, че попълвай на коляно държавната анкета. В махалата обаче добре, че не всички следят българските новини. Почти нямаше случай да стоим на студа – приемат ни навсякъде, съвсем доброжелателно.
Казвам „ние“, понеже ходим с колежката по преброителен район да преброяваме заедно. Хем е по-авторитетно, хем по-спокойно за нас. Тя е от квартала, учила е в местното училище, от време на време среща бивши съученици. Всъщност още след първия ден улицата вече знае за нас и кажи-речи чака.
Минават ден-два и аз си мисля. Аз съм редови гражданин, информиращ се от медиите. И години наред все чувам за разните начини, по които се издържат циганите – легални и нелегални. Един от най-чувствителните – семейните помощи. Нали сте виждали? Покажат някой чичо или леля по новините, които се възмущават, че „от нас“ данъци вземат, а ги дават „на тях“, „нежелаещите да работят“ цигани. И аз съм се възмущавал, и вие сте се възмущавали.
Добре, ама едно са медиите, друго е поголовната статистическа обиколка. Едно е репортаж на младо момиче по телевизионен канал, друго е посред зима да обикаляш махалата, къща по къща, манджа по манджа, печка по печка. Няма филтър, няма призма – пред теб е реалната картина.
Влизаме в поредния номер в ПНЖ списъка. (ПНЖ е култовата абревиатура на формуляра, по който ще се отчетем накрая.) Стара къща, пристройка. Малко след обяд. Отваря ни стопанката, така и така, ние сме от преброяването, заповядайте.
Жилището на фамилията се състои от една голяма стая, в която спят всичките поколения, и едно съвсем миниатюрно антре с готварска печка и следи от кушетка. Няма маса или подобно пособие. Стопанинът, сбръчкан, дребничък, седи в антрето на кушетчицата, пред него на земята чиния с кюфтета. Жена му седи на земята на парцаливата черга до печката.
- Ама вие таман обядвате – тръгвам аз, деликатният, да се отказвам. - Айде ще минем след малко...
- Не, не, сега сме дошли – бута ме опитната колежка, - свършваме и бягаме.
Циганинът бутва внимателно напред чинията и казва:
- Заповядайте.
Почваме по реда, вътре се оказват дъщери, внуци, едната никога не имала лична карта и подобни събития, стопанката е схватлива и ни помага да оправим родословните лабиринти. Всъщност отвсякъде се набива нищета, нищета, нищета. Стопанинът мълчи, може и да е пил тъкмо обедна ракия. По едно време ме поглежда:
- Кога ще гласуваме за Бойко?
- Кой... как Бойко? - не вдявам каква му е мисълта. Парламентарните избори са далеч, какъв Бойко?
Той си повтаря въпроса дословно, явно не е способен на доуточняване.
- А-а – викам, - сега ще има избори за президент и за кмет...
- А за Бойко?
- За Бойко не.
- Защо ти е Бойко? - пита и колежката, спряла да пише (ние се редуваме). - Не си доволен ли?
- Е как ши сам дуволен...! Спряха помощи, спряха всичко... гладуваме...
Човекът искрено се вълнува, почва да диша по-тежко. Пък и виждам, че са им спрели помощите. А това е поредната къща с поредния случай. Детски вземат, да, но за помощи... мъча се да се сетя.
- А защо са ти избори?
- Ами за да гласувам против Бойко!
Действително са им спрени помощите. Не знам колко и как масово, но това е факт, който съм си записал до следващото преброяване.

Очаквайте Преброител 0111: III. Бевърли Хилс на варненските гета