Избрани Новини
Кому беше необходима тази PR акция на полицията?
Право на отговор на Венцислав Атанасов – пострадал от полицейската акция „Играчите”
Медийното пространство във Варна беше разтърсено през изминалото денонощие от новините около задържането на така наречена група „Играчите” занимавала се според полицейски източници с лихварска дейност. Всички станахме свидетели на здравата ръка, която демонстрира МВР в дните около посещението на Министър председателя в морската столица и спахме спокойно, закриляни от родната полиция.
Но не всички!
На първо място подчертавам, че одобрявам и приветствам борбата на държавата срещу криминалните фактори и тяхната дейност, но не мога да приема методите на полицаите и разследващите що се отнася до медийните и PR акции на МВР, от които пострадах лично, както и бизнесът, с който съм свързан като инвеститор.
Не съм се и съмнявал какъв ще е резултатът от шумното ми задържане, тъй като съм чист пред съвестта си и бях убеден, че няма да се намери причина да остана в следствието нито минута повече от минималните законови 24 часа. Излизайки на свобода тази сутрин обаче разбирам, че прибързаните акции и пресконференции на полицейските и разследващите органи, както и тяхното широко отражение в медиите са навредили сериозно на репутацията ми като уважаван бизнесмен и общественик. Удари понася и бизнесът ми, който дава хляб на десетки варненци и осигурява същите онези данъци, от които се издържат институциите.
Въпреки, че или не беше назовано името ми направо, или беше споменавано с недомлъвки като собственикът на няколко „нощни клуба” или управител в охранителна фирма „Арес Груп”, у Варненската общественост, която ме познава се е заговорило с объркване и изненада за мен. А истината е, че реално аз нямам дял в управлението на фирма „АРЕС груп”, където съм акционер, а заведенията управлявам в съдружие наред с останалия бизнес в туризма, който ръководя.
Искрено се надявам и да не пострада реномето на споменатите фирми, като мога да уверя обществеността, че като инвеститор ще положа максимум усилия наред с останалите акционери да изчистим името им и да продължат те да съществуват и работят следвайки бизнес целите си в интерес на своите клиенти.
Разбира се, че съм виновен! Виновен съм за това, че с доверие се отнасях към служители на фирмите, в които имам дялове. Те подведоха мен и съдружниците, в търговски дружества имащи както икономическо така и социално значение за Варненската общественост. Виновен съм, че инвестирам честно спечелени средства в региона на града и осигурявам работни места вместо заслужено да се грижа за разклатеното си здраве под лъчите на някой екзотичен плаж.
Кому беше необходима тази PR акция на полицията? Можеха спокойно да се свържат с мен и със сигурност щях да съдействам на сто процента срещу хората, от които пострадах така нелепо. Кой може сега да ми върне спокойствието и вярата в честната бизнес среда у нас? Ами ако всичко това е умело режисирана акция с цел моето дискредитиране както и на хората около мен?
Дългогодишната ми работа в името на занаятчийството в България и председателството на Съюза на хлебопроизводителите ме превърнаха във фактор в обществения живот на град Варна, но бяха бързо омаловажени от безпочвени и недоказани обвинения. С дела, а не с приказки съм се борил през целия си съзнателен живот за отстояване на обществено значими цели и идеали, които изцяло противоречат на изнесената информация в медиите.
Сигурен съм, че много от хората, които четат тези редове в момента си казват „... абе я го остави този не може да не е и той забъркан в някакви далавери...”. Сигурен съм и обаче, че тези хора не ме познават. Защото тези, които ме познават знаят с колко труд, отдаденост и риск съм постигнал нещата в живота си. И знаят, че винаги са можели да разчитат на мен, защото аз винаги съм вярвал в доброто у човека въпреки честите упреци, че дори стигам до наивност.
Надявам се всичко това да ви накара да се замислите уважаеми читатели. Защото днес това се случи на мен – утре може да сполети вас! Повярвайте НИКОЙ не е защитен да стане жертва на нечие полицейско его и желание да изпъкне пред началника. НИКОЙ не може да се чувства сигурен дали утре няма да бъде в светлината на медийните прожектори в една такава срамна акция, с която само за минути да се срине целият му живот.