Глад за шефове мъчи българския бизнес, констатира в уводното си заглавие в. „Монитор".

Информацията е от специално проучване на Европейския институт, финансирано от Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни. .Това било малко неочаквано, пише вестникът.. Над 11% от позициите за ръководители остават незаети.

Близо една трета от местата за специалисти, както и за майстори в производството, също остават вакантни заради липсата на подходящи кандидати. Работодателите имат нужда от още 12% ръководни служители, но след година заради развитието на своя бизнес дефицитът може да достигне 30%.

Сега 51% от фирмите признават, че имат нужда от нови хора, но след една година 60% се опасяват, че ще имат подобен проблем. Заради това повечето работодатели се надяват чрез т.нар. синя карта да запълнят свободните места с експерти от чужбина. Според гл. секретар на БСК Петър Денев с подобен режим големите държави засмукват каймака от най-квалифицираните кадри, а по-малките - средния ешелон, който поддържа високите технологии в съответната страна. За малки държави като нашата остава  балансираният прием на чужденци, с който ние вече закъсняваме, твърди той. ѝв момента у нас работят 800 чужденци от страни извън ЕС, като в голямата си част те са спортисти, преподаватели във ВУЗ, мениджъри на чужди компании и др. С промените в Закона за насърчаване на заетостта чрез синята карта техният достъп до трудовия ни пазар ще се облекчи значително.

За първите пет месеца на годината Агенцията по заетостта е издала 194 разрешения за работа на чужденци. Като 92 от тях са нови, а останалите са продължения. Най-много разрешителни са били за турски граждани - 27, като от тях 7 са инженерно-технически персонал. На второ място са украинците, от всичките 24 поискали да се трудят у нас, 13 са инженери. От общо 23-ма руснаци, които си вадят хляба в страната ни, 18 са кадри с инженерно образование.