Бележки пред публика на преброителя от кампаниите 2001 и 2011 с акцент върху втората, писани май 2011

БЕВЪРЛИ ХИЛС НА ВАРНЕНСКИТЕ ГЕТА

Да си призная честно, през време на цялото обикаляне на преброителния си район Варна, Аспарухово, циганската махала, ул. „Горна Студена“; кампания 2011, ме човъркаше едно потискано от мен чувство. Материята е психологическа, Фройд навярно и тук би свършил работа. Чувството е съжалително и бе насочено (само да не се изненадате) към мен. И по-скоро не към мен, конкретния Огнян, а така, като цяло, като представител на нещо си.

Как се издържат тия българи, които се самоопределят и като българи, и като турци, рядко, но и като роми, които обаче масово и безалтернативно наричаме цигани? Най-важният въпрос.

Тоя път съм на главна улица в махалата, един вид, Бевърли Хилс на варненските гета (Максуда, Владиславово и Аспарухово). И действително картината е отчайващо разнообразна и съвсем различна от стереотипите.

Повечето ги няма. Не знам за другите населени места, но тукашните колонии най-често са в Полша, вече нерядко Германия. Всички декларират, че са търговци. Влизаш, голяма къща, а празна. Само майката е останала, деца, внуци, снахи - всичко е да речем в Германия. Снимки пращат по компютъра, на гости в Германия канят за училищно тържество. По-нататък попадаш в мизерия - тук явно само мъжът с увисналите мустаци работи чат-пат, като бачкер по строежите или хамалин. На някои места всички са безработни, а пък къщата добре курдисана, от всички плазми по екземпляр. Навън бръмчи синче с беемве. И тука явно работят, но в оня сектор. В повечето случаи работи само един, и слава богу. Кой в чистотата, кой в кораборемонта, жените - хигиенистки, или по пазарите, или по комплексите лятото, и един полицай имаше дори. Жената на полицая обаче безработна. Нещастните с ТЕЛК вземат пенсия, има и приемни семейства. Тук-таме някоя секта е заела позиции. Има и завинаги безработни. И прочие, и прочие. Цял калейдоскоп от начини на прехрана и на оцеляване.

Където е мизерия, мизерия, но където някой работи, живеят в съвсем угледен бит, с нормалните придобивки, терикотени чисти стаи и сервизни помещения, сателити, компютри и интернети. И въпреки че масово вече не разполагат със социални помощи, оставаш с чувството, че му намират колая - дали с работа, с емиграция или с нелегални занимания.

Точно както живеят всички българи (които успяват да не заминат), които също никой за нищо току-така не издържа, но които имат уж повече шансове от циганите, поради произход и образование.
Уж.
Именно заради това „уж“ през цялото време ми е чоглаво. Какво дава образованието като развитие в живота е много видимо при циганите. И вече започва да бъде, а скоро и ще е много видимо и при българите.

Рядко, но един-два случая има на смесен брак - мюсюлманин с православна и обратно. Знаменателен е следният случай. Това е може би едно от най-симпатичните млади семейства, които посетихме. С две деца, около седем- и десетгодишно. Той, ром, мюсюлманин, симпатяга, работи като пластьор в КРЗ. Стаичката спретната и топла, дечурлигата играят на компютъра, тъкмо по-голямото сръчно убиваше някакво 3D чудовище, а малкото зяпаше. Децата бели. Той е циганин, а жена му, с няколко години по-малка, е българка, православна, момиче от квартала. Той е със средно образование и е видим резултатът от неговия живот, а тя е с незавършен първи клас. С такова начало в живота по-далеч от съседната улица в квартала не можеш избяга.

Като стигам с анкетата до децата, питам:

- Какви са децата - мюсюлмани, православни...?

- Какъвто бащата, такива са и децата.

Преди 10 години, когато бях отново преброител и пак в тази махала, но на друга улица, нямах такова чоглаво чувство. Тогава даже и не мислех за прилики. Но епохата така се е сменила в първото десетилетие на 21 век.

Очаквайте Преброител 0111: IV. Как изпробвах 112