„Различните критерии към България и Румъния СА дискриминация“. „Корупция, организирана престъпност, 900 000 роми, които чакат да емигрират“.

Това бяха двата основни довода, които се сблъскаха по време на дискусията за приемането на България и Румъния в Шенген, насрочена за вчера следобед в Европейския парламент.

Дебатът започна със закъснение, причина за което беше противопожарно учение по-рано през деня.  Малко преди обедната почивка в сградата  на парламента в Страсбург беше обявена евакуация.

РОСИЦА ПЕНКОВА
СТРАСБУРГ

„Различните критерии към България и Румъния СА дискриминация“. „Корупция, организирана престъпност, 900 000 роми, които чакат да емигрират“. 

Това бяха двата основни довода, които се сблъскаха по време на дискусията за приемането на България и Румъния в Шенген, насрочена за вчера следобед в Европейския парламент.

Дебатът започна със закъснение, причина за което беше противопожарно учение по-рано през деня.  Малко преди обедната почивка в сградата  на парламента в Страсбург беше обявена евакуация. Всички евродепутати, журналисти и служители трябваше да излязат навън.

Над 800 членове на Европарламента, представители на Европейската комисия и Съвета на Европа бяха изведени през тесен тунел. Повече от час всички работещи за администрацията на ЕС в Страсбург престояха в кръглия вътрешен двор на новата сграда.

„Готови ли са двете страни да се присъединят към Шенген? Отговорът ми е твърдо да. В някои области тези две страни са дори по-добре подготвени от някои държави, които вече са членове на Шенген“, заяви докладчикът на въпроса Карлос Коелю. Това отприщи вълна от изказвания, в които България и Румъния получиха изключително ласкави оценки: „Добра работа! Заслужават поздравления!“, „Двете страни направиха много инвестиции, за да приложат най-модерните технологии, с които да защитават границите на обединена Европа“, „Трябва да се помогне на България и Румъния. Аз имам доверие в тях. Те добре работиха!“. Някои от изказванията в първите 30-ина минути загатнаха и за основните противоречия с опонентите на разширяването на Шенген: „Не можем да твърдим, че България и Румъния са едва ли не виновни за всичко лошо, ставащо в ЕС, за това, че някои страни-членки не са в състояние да контролират границите си, или че правителствата на други не са в състояние да проведат адекватна емигрантска политика. Приемането в Шенген не е политически въпрос, а покриване на определени критерии. България и Румъния го заслужават“, „Не може да има двоен стандарт за приемане в Шенген. Това е опасна игра с България и Румъния“, „Колеги от страни с корупция си позволяват да критикуват България и Румъния. Двете страни трябваше да бъдат приети в Шенген още през 2009-та година. Това е част от договора.

„Ще съм спокоен, ако средиземноморската граница на Шенген се охранява така добре като Черноморската граница на България“, заяви пък българският евродепутат Андрей Ковачев.

Националистите от няколко държави обаче бяха изключително крайни в изказванията си анти-България и Румъния: „Тези две страни ще бъдат като надупчено сирене за преминаване на незаконни емигранти“, „Наивно е да вярваме, че България и Румъния са достойни за Шенген – там има корупция, трафик на хора. Те не трябва да стават членове на Шенген нито сега, нито когато и да било“, „От приемането на България и Румъния ще се възползват престъпни групи от Албания, Сърбия и Турция“.

Дебатът разбуни страстите в Европарламента и въпреки късния час бяха заявени 16 спонтанни изказвания. Сред тях беше и евродепутатът Филиз Хюсменова, която каза: „Трябва да има равни условия за приемане в Шенген, противното е дискриминация“. А колегата й Ивайло Калфин: „Проблемът с нелегалната емиграция от Северна Африка няма да бъде решен с неприемането на България и Румъния“.

Днес за 12 часа е насрочено гласуването за готовността на България и Румъния да влязат в Шенгенската зона. На 9 и 10 юни по въпроса ще гласува и Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи. Засега не е ясно кога Съветът на Европа ще вземе окончателно решение за приемането на България и Румъния. Това трябва да стане с пълно единодушие на всички правителства на страните, членуващи в зоната за свободно движение.