Изпълнения от произведения на Шекспир, Стриндберг, Брехт, свързани с музиката на Панчо Владигеров одухотвориха Основна сцена на ДТ „Стоян Бъчваров”. За доброто настроение се погрижи неотразим екип от професионалисти: Милчо Левиев, Вики Алмазиду, Ицхак Финци, Веселин Веселинов-Еко, Венцислав Благоев, Стоян Янкулов – Стунджи.

Проектът „Песента на клоуна” не мина и без онзи, познат рефрен от пиесата на Шекспир „Дванайста нощ”-„човек, когато.... хей хоп пълзят мъгли, мъгли...”. Другото театрално заглавие, събрало публика на сцена „Филиал” може да се определи като римейк на един спектакъл, гостуващ на същия варненски театрален форум през 2006, а именно „Домът на Бернарда Алба”. С изключение на актрисата Цветана Манева в ролята на Бернарда, актьорският екип бе от студенти-възпитаници на НБУ. Разликата от спектакъла, игран в НТ „Иван Вазов”, и този бе категорична. Въпреки добре овладяния мизансцен, студентите трудно са опитомили магията на словото, липсваше им грижата към добрата артикулация и говорна техника, което създаваше проблем за доброто възприятие на спектакъла.

Какво трябва да се види непременно на 11 юни от програмата на фестивала: „Формата на нещата” от Нийл Лабют - текстът се поставя за първи път у нас и е под режисурата на Мартин Киселов, изучаващ тънкостите на занаята в Калифорнийския университет. Проектът е осъществен от млади актьори, играещи на сцените на Театър”София” и ДТ „Сава Огнянов”-Русе. И като заговорихме за русенските актьори, на 9 юни те закриха своя театрален фестивал „На брега”, в който участваха част от международните заглавия на МТФ „Варненско лято 2011" с един изключително силен спектакъл: „Конструкция на освободеното въображение” по Йожен Йонеско, с режисьор Десислава Шпатова. Спектакълът съчетава в себе си експеримента, забавлението, импровизацията и е създаден от ентусиасти, които заедно с режисьора разказват една чудата, но напълно реална „приказка” за загубилия своята идентичност Аз в условията на модерната глобализация. За жалост, този спектакъл не бе селекциониран на МТФ „Ваненско лято”, а напълно отговаря на мотото му: „Игра по инстинкт”.

Кулминацията на МТФ „Варненско лято” ще се случи на финала му с „Животът е сън” – Театр Де Ла Плас-Лиеж Белгия. Драматургията на Калдерон Де Ла Барка е известна на родните театрални практици и теоритици, но различното в това предложение е, че негов режисьор е варненецът Галин Стоев, който през последните 6-7 години интензивно работи в Белгия и Франция, а спектаклите му се оценяват високо от критиката. Режисьорът с актьорите ще ни въведе в невидимите нишки между реалност и фантазия, където илюзиятя е действителност, а действителността - сладък сън.