Месецът на предизборна вакханалия изглежда далеч според календара, но последните седем дни, поне според действията на управляващите, бяха като финална права преди вота.

Целият кабинет уплътни почивните дни със срещи с народа, откриване на инфраструктурни обекти и чешмички, придружени с критики към предишната власт.

Не бяха подминати детски конкурси, автопаради, откривания на голф игрища на икономически приближени. Имашешедьоври на

политическия пи ар,

като поканата да почетем правенето на „символична първа копка”, както и футболен мач, гарниран с раздаване на кебапчета и чалга веселба. Нямаше кой да прочете доклада на „Индъстри Уоч” за макрорисковете в Европа и България до края на следваща година, където анализаторите не бяха подминали и риска управляващите да отворят кранчето на текущите разходи заради изборите. Развъртането започна с обещания за пенсиите и заплатите. Първо щяха да се вдигат всички пенсии, за което, според премиера, „Дянков е готов с разчетите”. После останаха минималните и вдовишките пенсии, а единственото ясно е, че не се знае откога и с колко, защото „все още се правят разчети”. Дали ще е еднократно или „завинаги”, също не се знае. През това време Конституционният съд отхвърли национализирането на вноските в частните пенсионни фондове, а размерът на това, което ще получават пенсионерите от първа и втора категория труд, си остава загадка. Очаква се от следващия месец с 30 лева да се повиши и минималната работна заплата. „Не искам да кажат,

че го правим заради изборите”,

натърти премиерът във Варна, след като съобщи благата вест. Веднага след това работещите изчислиха с колко ще им намалее заплатата, като се вдигнат осигуровките, а работодателските организации – че това ще им струва към 44 милиона лева, което превръща наемането на работник в наистина скъпо удоволствие. Но не е лошо недоволните работодатели да вземат пример от тези, които инвестираха навреме в бъдещето си и да започват да играят тенис срещу министър председателя. 12-те хиляди кебапчета, например, които премиерът раздаде на стадиона в Разград, бяха спечелени от него на корта срещу собственика на голяма верига ресторанти. От вдигането на минималната заплата партиите ще спечелят обаче– субсидията им

ще се увеличи с над 6 милиона.

Допълнителната печалба на управляващата партия ще бъде готовият вече довод при обсъждането на вота на недоверие, внесен от опозицията. Цифровото изражение на този довод ще бъде по 10 лева на пенсионер. Подгряването на вота тези дни не се изчерпваше само с партийни консултации. БСП откри непостроения завод за рециклиране на отпадъци и докато социалистите се забавляваха с ромски оркестър и рязане на ленти, общински съветници от ГЕРБ пристигнаха с импровизирана линейка и набързо диагностицираха колегите си – „загуба на паметта”. От веселбата София не стана по-чиста и скоро няма да стане. През това време на Асоциацията на индустриалния капитал в България пресметна, че

държавата у нас е 40 процента.

По техни изчисления сивата икономика в България дава 60 на сто от общото производство. Ако се съмнявате, замислете се в колко от магазинчетата, в които до скоро ви слагаха касовата бележка под рестото, сега пак ви гледат лошо, когато си я поискате. А едни продавач във варненски магазин тия дни, казват, поискал 50 стотинки, за да напише фактура. В агенцията по приходите обаче имаха други грижи през седмицата. След като финансовият министър обвини подчинения си шеф на НАП, че не справя със събирането на ДДС, Красимир Стефанов се оплака, че цяла седмица се опитвал да се свърже с началника си, но така и не успял. Стефанов определено има основания да се притеснява – преди десетина дни Дянков директно заяви, че ако не е доволен от някого, оплаква се на премиера и до седмица уволнението е факт. Оказва се, че подобни резултати могат да постигнат и обикновените рибари, стига

премиерът да отида да лови риба с тях.

След една такава разходка с поста си се раздели Продан Проданов, директор на рибарската агенция във Варна. След него оставка подаде и шефът на агенцията Явор Недев. А във Варна никой не успя да открие тези така убедително оплакващи се рибари. Докато кабинетът работеше по места за местните избори, политическото шоу в столицата се концентрира върху президентските. От едно прословуто телевизионно диванче кандидатурата си огласи Меглена Кунева. Десните партии веднага я нарекоха „представител на тройната коалиция”. БСП постави условие пред кандидата за президент да се ангажира с партийните кандидати по места, но вратичката беше оставена открехната - Сергей Станишев няколко пъти нарече кандидатурата на Кунева „добра и сериозна”. Застъпниците на бившата еврочиновничка и настоящ банков консултант също отрано започнаха да пълнят новините, пръв беше стилист Капанов, който обеща, че когато Кунева стане президент, ще уреди безработните българи

да шият чаршафи за НАТО.

Новият кандидат увеличи натиска и върху премиера, който най-накрая призна – ще се кандидатира за президент, но не на тези, а на следващите избори. Дори изчисли колко от втория си мандат ще изкара, преди да се премести от единия тротоар на „Дондуков” на другия. Сметката не му излезе с една година и за втори път Бойко Борисов заяви, че президентският мандат е четиригодишен. После една сутрин ни осени с откровението, че "президентският пост изобщо не е нужен на ГЕРБ», а надвечер – че «президентският пост е важен за ГЕРБ» но не и за него. Поне вече му бяха казали колко години е мандатът. Все пак най-разтърсващата премиерска реплика тази седмица беше родена от скандала около «Атака». След като парламентът отхвърли възможността Сидеров да оглави антикорупционната комисия и той се разгневи, премиерът заяви, че

разчита «на здравия разум на Волен Сидеров».

До рокадата в комисията, помните, се стигна, след като председателят й Валентин Николов напусна «Атака», обвинявайки вожда в политически и финансов рекет. Сидеров на свой ред веднага обвини ГЕРБ, че са напазарували хората му, за да дръпнат от субсидията на партията, а след като му отказаха богатата на информация комисия, обяви подкрепа за всеки вот на недоверие към кабинета. Циркът продължи и в кулуарите на парламента, където все още верният атакист Десислав Чуколов замери отцепниците с фалшиви банкноти от по 50 хиляди лева. Сцената беше достойна за булгаковия театър «Вариете», само не е ясно дали Воланд пак щеше да каже «е, какво, хора като хора». Тези емоции обаче изтощиха депутатите и в четвъртък
те поработиха точно 46 минути –
толкова работа си бяха планирали, свършиха я и си отидоха. Може би да четат социологически проучвания. И да се подготвят за вота на недоверие, внесен в края на седмицата и насрочен за гласуване в четвъртък. Премиерът вече го брои за спечелен, след като в спортната академия му ръкопляскаха. Всъщност така кинезитерапевтите и ребалитаторите благодариха за новия статут на професиите си. Разбира е, в парламента резултатът от гласуваването на вота също е подсигурен, но не така изглеждат нещата на улицата. Тази седмица и «Галъп» отчетоха, че

тези, които не харесват Бойко Борисов,

вече са повече от онези, които го харесват. Друга тенденция, отбелязана от агенцията, е «стабилизация и омекотяване на нагласите». Не е ясно само дали това говори за спокойствие или за примирение. А от «Алфа рисърч» направо отварят рана в премиерското сърце. Според техните данни одобрение за кабинета декларират 19 процента от българите, а строежът на магистрали не е причина за вдигане на рейтинга. Не се вдигна особено и туристическия имидж на държавата – куротите един по един откриват сезона, като речите са повече за проблеми и надежди, а на Слънчев бряг направо започнаха с пътните блокади. Там все не могат да се разберат как точно да се стопанисва инфраструктурата - защото ползването й означава печалба, а поддръжането – разход. И десет години никой не иска да приеме правопропорционалната зависимост между двете.

Варненското ВиК имаше две новини

тази седмица за нас – макар и временно, е решен проблемът с мръсните води на Златни пясъци, но пък водата ни ще поскъпне с пет процента. Новини имаше и за полицаите – обещаха им нови униформи. Модерни, удобни и по 1 200 лева всяка, все едно и те са поръчани при Вячеслав Зайцев. Начинанието е полезно, стига униформите да не дойдат от същите складове, откъдето преди година и половина напазаруваха дрехи за граничните полицаи и кубинки за целия състав. Униформите бяха на същата цена – 1 200 лева, която се оказа завишена седем пъти, а кубинките – по 314 лева чифта и с трайност около месец.

Освен вещеви главоболия,

вътрешният министър продължи да инкасира загуби и от спора си със съдебната система. Председателят на Върховния касационен съд професор Лазар Груев още настоява, че критериите за избор на Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд не са съвсем ясни. Професорът се чуди и как четирима от гласувалите съдии са били убедени за няколко минути да преосмислят качествата на кандидатките и да насочат подкрепата си в «правилната» посока. Останалите пък бяха наречени от Искра Фидосова «ощипани госпожици», което спокойно може да я направи клиент на същия съд. Магистратите отхвърлиха и обвиненията, че  бавят делата и пускат «лошите» - според техния годишен отчет към 73 процента от делата в България приключват за три месеца, а присъдите са резултат от

това, което полицията е събрала в папките си.

И докато с цифрите трудно се спори, идеите за подобряване на ефективността, лансирани от прокуратурата, могат да се приемат без оспорване главно от феновете на Вишински. Държавното обвинение се кани да поиска от парламента промени, според които задържаният няма да може да обжалва ареста си по всяко време, сроковете за приключване на разследването трябва да отпаднат, а щом делото бъде внесено в съда, никой да няма право да възразява срещу нарушенията в досъдебната фаза. Исканията идват на фона на изплатените над един милион лева обезщетения на пострадали от действията на прокуратурата само през миналата година. Други 5 милиона са присъдени, но още не са изплатени. Хубава новина чакахме поне от Европа – че най-сетне ще ни приеме  и в шенгенското си пространство.

Европа каза «да» -

Европейският парламент, при това със сериозно мнозинство, подкрепи доклада за готовността на България и Румъния. А Съветът на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи постанови, че решение за влизането ни трябва да има не по-късно от септември. Само дето никъде не споменава най-важната дата – на реалното ни влизане. Колко точно сме далеч от „истинската” Европа, показва и друго еврорешение от тези дни. След обвиненията, че големи компании предлагат на „новите” европейци стоки с по-лошо качество, Европейската комисия обяви, че компаниите са свободни да приспособяват продуктите си за различните пазари и не са задължени да предлагат еднакви по качество продукти в държавите от Европейския съюз. Така печатът „второ качество” беше ударен официално, а промяната – и на качеството, и на печата, си е наша, вътрешна работа.