Бележки пред публика на преброителя от кампаниите 2001 и 2011 с акцент върху втората, писани май 2011

КАК ИЗПРОБВАХ 112

Тече преброителна кампания 2011. Тече и МВР кампания за набиране на кадри за центровете на телефон 112. Новата власт прехвърли телефона към вътрешното министерство. Хубаво. Слушаме шефа на дирекцията по радиото, който призовава, че работата е тежка и трябват кадри. Хубаво. В настоящата безработица ще има много и свестни кандидати. И ако от многото кандидати сега не си подберат подходящи кадри и пак се получи текучество, нищо хубаво както за начина на подбор на кадри, така и за цялата мевересистема.
Аз обикалям в студа „Горна Студена“, улица в циганската махала на Аспарухово, квартал на Варна. И си мисля: що пък да не кандидатствам и аз за 112? Там дали вземат такива като мен - очеркисти? Дето описват от натура? Съмнително. Този тип системи си пазят дворовете от любопитни очи. Ако мина поне няколко от първите им кръгове, поне ще имам материал за цикъл статии? Абсурд, мисля си, ще ме изхвърлят още в първия кръг: „нередовни документи“.
Около девет и нещо сутринта е, събота или неделя, не помня. Влизам-излизам из къщите. Кампанията е много тежка тая година. Средно на място гледам да не губя повече от 15-20 минути. Основният преглед за пропуски го довършвам после часове наред у дома. ЕГН? В една пета от хората няма. Кой да ги намери? Ти, разбира се, в есграон, лично - и сетне дописвай. Районът ми е голям. Попълних близо 50 анкети. Два пъти вземах допълнително. Нямах нито един преброил се преди това по интернет.
- Хубаво - викат, - ще вземеш повече пари!
- Хубаво - викам, - елате да ги вземем заедно! Половин минута срещу половин час!
Фактът, че нямам преброени по интернет, не значи, че нямам къщи с интернет. Напротив, обратното. Колкото вие имате, толкова и те. Фактът показва доколко българските цигани са били социално таргетирани; както и доколко са част от средата. Както знаем, няма по-социално ангажирани и ангажирвани от тях - но по избори.
Слизам от едни стълби и тъкмо да хлътна в други, пак към същия уличен номер, срещу мен на улицата циганин с дълга коса, сравнително пиян. Пита ме дали знам телефона на полицията.
- Коя? На аспаруховската ли?
Той мучи нещо.
- Абе звъни на 112! Той е за това.
- На кой?
- На едно-едно-две.
Той натиска там копчетата на телефона, а аз потъвам в следващия вход.
Всичко започва от празно поле. Земя, която се купува или взема под наем. После върху нея се строи къща, появяват се улици, застроява се квартал. За циганските махали е характерно блъскането на постройка до постройка, до пълно застрояване на дворното място. Остава само циментирана или кална пътека, водеща  до нечий вход. Защо? Защото синът като се ожени, трябва да се отдели. Пристроява по хоризонтала или по вертикала. Вторият и третият брат - и те. Старите пък си живеят в стаята. Влизаш в едно дворно място, а те чакат няколко жилища и пътят ти тръгва на ръкави. И друго - уличната номерация е относителна. Съседният номер може да е с вход от правилната страна, а може и да е откъм противоположната улица. Мотаеш се като картограф първопроходец.
Същата мешавица е и с имената. Знаете, понеже обичайно нямат брак, когато се женят, и поради разни други социални причини новородените често получават женски презимена - Силвиев, Сузанов - а пък фамилия от дядото. Второто дете обаче го кръстили на бащата. Прибавете към това, че един запазил турско име, но поколението - не; или наопаки. И гледаш: семейство от четирима души, а пък едно с едно име няма общност.
Само 12 или 14 минути по-късно излизам от последния вход и а-ха пред мен спира полицейска патрулка. Моят дългокос циганин ги чака и а-ха е готов да обяснява. Сиреч тая съботна или неделна сутрин всички сме си на поста.

Очаквайте Преброител 0111: V. В търсене на Али, земетресения и още пенежета