Повечето взимат думата, изпълняват поръчението на групата, която представляват, и напускат залата - сградата на парламента е богато аранжирана с екрани, които излъчват на живо случващото се в пленарната зала. Дебатът може да бъде следен буквално отвсякъде.

Поздравленията за успеха на България и Румъния да изпълнят критериите за Шенген, които доста щедро заливат първата част от изказванията, рязко избледняват половин час по-късно, когато започват ораторите от лявата част на амфитеатъра. Националистите са доста резки в оценките си, живописни в сравненията си и категорични в заклеймяването на двете най-млади членки на съюза. Любимият им рефрен обаче е един: роми, роми, роми. 900 000 роми, които само чакат границите да бъдат отворени, за да тръгнат към удобните им, уредени, чистички и подредени градове и социални системи.

Час по-късно вече сме на спирката на трамвая пред сградата на парламента. Момиче в яркорозов тон дразни периферното ми зрение. Оказва се, че причината е не в облеклото й, а в странните движения - девойката се подпира на патерици и силно куца. В това време обаче трамваят се задава, тя грабва патериците в едната си ръка и побягва към спирката. Тя и двете й спътнички успяват да се качат и задъхани се тръшват на 4-те седалки до нас.

Другите 2 момичета са по-малки. И трите са облечени в нови, чисти дрехи, двете по-големи са с едри бижута по ръцете и ушите. Едно от момичетата е съвсем русо, почти през цялото време цъка нещо на мобилния си телефон. "Каката" и най-малката са някак мургави и
екзотични. Решавам, че са от многобройните арабски емигранти тук и се обръщам да зяпам красивия френски град през прозореца.

Периферното зрение обаче пак ми играе лоша шега и отново  поглеждам към "недъгавите" ни съседки по трамвай. Така ставам свидетел на следната сцена: Най-голямото момиче вади от задния си джоб бинт и започва старателно да го омотава около глезена на най-малкото - около 12-годишно с ачигьоз* поглед. Бинтът е дълъг и "сестрата" щедро го мята над главите на околните пътници като на моменти дори ги закача с него. Никой обаче с нищо не показва, че е забелязал какво се подготвя под носа му. Предстоящата измама е очевидна, но не е в състояние да смути пословично спокойните жители на Страсбург. Триото слиза на най-кръстопътната спирка на Страсбург - L'homme de fer, каката бута патериците в ръцете на "недъгавата" сестричка и трите се настаняват да просят пред входа на лъскав бутик.

Същата вечер, малко преди полунощ, пак на същата L'homme de fer чакам трамвая заедно с друга ромска фамилия. По интонацията и произношението мога да се закълна, че са емигранти от България, но в турската им реч има прекалено много френски вметки, а и никой от четиримата - дори децата, не реагират на българския ми разговор с колегите. Семейството очевидно е много бедно. Личи по старите им и евтини дрехи. И четиримата обаче са много чисти. Бащата и майката един през друг правят забележки на сина си - очевидно аутист, да не пее и да не говори на глас, за да не смущава останалите пътници.

В останалото време майката сплита красиви панделки в разкошната коса на 4-5-годишната си дъщеря. В компанията на ромската фамилия сменяме 2 трамвая и 1 автобус. Навсякъде бащата старателно дупчи (валидира) билетчета за пътуването. На другия ден разпитвам приятелите си, които работят в Страсбург: никой никога не е виждал контрола в градския транспорт тук.

Всъщност и транспортът, както и всичко останало, на пръв поглед изглежда адски скъп във френския град на река Ил. Едно билетче струва 1.40 евро.  "Космическата" цена обаче плащат само разсеяни туристи. Местните пътуват с карти, които им струват между 22 и 44
евро за месец (според възрастовата група - евтините карти са за пътници до 25 и над 65 години). Има и изгодни дневни карти (трима за 24 часа във всички видове транспорт - трамвай, автобус, влак, плащат общо 5.50 евро).

Така на практика всички пътуват на цени доста по-ниски от тези в градския транспорт на Варна. Да не говорим за вида на превозните средства тук, мрежата на линиите, комбинацията от прекачвания, уредените спирки и направо дразнещия факт, че автобусите изчакват
идването на трамвая на станциите-гнезда.

Подобно е и положението с хранителните продукти. В туристическите заведения блюдата са на "космически" цени - най-често аналогични с българските като цифри, само че не в лева, а в евро. В супермаркетите обаче нещата изглеждат съвсем по друг начин: малка  (0.5 л) бутилка минерална вода струва 20 евроцента, голямата (1.5 л) дори е 17 евроцента - няма грешка - проверих касовия бон няколко пъти. 1 евро е литър прясно мляко (същата опаковка, но с надпис биопродукт е 8.40 евро). Най-масовото месо, което се продава в супера, е заешкото. Не липсват свинско (от 6.90 до 8 евро за килограм) и телешко, сравнително по-рядко, отколкото в България е пилешкото (от 3.45 до 6 евро за килограм), но за сметка на това има пъдпъдъци и всевъзможни готови за печенe месни блюда. Най-евтиният ориз е 0.99 евро за килограм, олиото - 1.57 евро за литър.

Иначе Страсбург има 270 000 жители. Въпреки това минава за "голямо село". Може би заради спокойствието, което цари тук,  а също и заради факта, че след 19 часа няма откъде да си купите дори минерална вода, а в 21 часа не само няма никого по улиците, но и прозорците на къщите гаснат един по един.

{gallery}Story/2011-06-13-europe{/gallery}

Да обяснявам ли за това, че всяка тревичка и камъче са на мястото си, че както обществените така и частните градини са потънали в цвят и зеленина, че няма олющена мазилка, ръждясали огради и разбити тротоари. Дали защото е началото на лятото или защото местната власт е схванала идеята, че по време на криза трябва да се инвестира в инфраструктура - заради евтините материали и работна ръка и за стимулиране на бизнеса, но из цял Страсбург вървят ремонти - сменя се канализация, оправят се улици, реставрират се стари сгради.

Реставрира се и катедралата. Която вече не е най-голямата в света, но пък е най-красивата, която съм виждала. С елегантен баланс между туризъм и религия, между скулптура и витражи, средновековна мистика и съвременно милосърдие.

* прил., неизм. Разг. За човек – буден, отворен, отракан; който не се стеснява.