Тази седмица за пореден път научихме, че раят на земята е в България, докато при съседите е настъпил Армагедон.

А единствената причина за благоденствието ни е сегашното управление. «Ако не е това правителство, в България ще има хаос. Когато в наши съседни страни се лее кръв, в България откриваме магистрали, спортни зали и музеи", отсече премиерът Борисов.
А ние изпращаме седмица, белязана от

голяма лична трагедия и дежурните й употреби.

Когато на магистралата остават осем трупа, въпросите са задължителни. Засега обаче има политическо ползване под формата на национален траур в деня за вот на недоверие, пореден лобистки натиск на транспортни фирми и обяснения за прокоби и проклятия. Проклятие несъмнено има – някой някога ни е нарекъл да не си спазваме законите, а всяка дупка да запълваме с още закони. Новият транспортен министър вече започна разчистване в автомобилната администрация. Ако обаче се докаже, че проверяващият е пуснал автобуса с рушвет, а не с документи от редовен технически преглед, уволнението е най-малкото, което трябва да се случи. Докато България беше официално в траур заради жертвите на магистралата, в парламента течеше

клоунада, наречена „вот на недоверие”.

В това отношение дори сръбските чалгаджийки, дошли специално за концерт, проявиха повече деликатност. В парламента първо председателката отказа отлагане на дебатите, защото в тях нямало „нищо забавно”. Права е, в тях нямаше нищо. Поне доколкото видяхме, защото траурът беше употребен, за да се забрани прякото излъчване. Въпреки липсата на трибуна, БСП поведе битката, като завърши с искане за предсрочни избори. Симеон Дянков, пратен да защитава крепостта, нарече твърденията за провал на икономическата политика „пълни глупости”. Аргументите му бяха все в цифри за показатели, с които изпреварваме едва ли не всички европейски държави. Не стана ясно защо при тези цифри живеем определено най-зле от всички европейски държави. „Атака” се изнесоха от залата, последвани от Синята коалиция. За финал Сергей Станишев предложи ритуално разкъсване на правителствения антикризисен план. В залата всички говореха на Борисов,

премиерът обаче изобщо не дойде,

този път – по време на цялата дискусия. Липсата му е очевиден политически жест, който трябва да ни внуши, че вотът не е никаква драма за кабинета, а той няма съмнения в изхода от гласуването. Заради липсата на интрига и най-вече на телевизионни камери депутатите поставиха рекорд по бързо обсъждане на вот. А премиерът очевидно смята, че щом на поредното рязане на лента вече е нарекъл недоволните от него „наглеци”, то темата е приключена. Той се появи пред публика чак на другия ден, при откриването на новия музей, където дори е успял да резне повечко лента и да я изпрати на Симеон Дянков. Затова финансовият министър преди гласуването на вота раздаваше парченца, гарнирани с мъдрости от типа „днес е прекрасен ден за българското изкуство”. Не мина без взаимни обвинения в девалвиране на авторитета – опозицията беше сърдита на премиера за репликата „не ми е приятно да ги гледам и затова няма да отида”, а управляващите – заради „шоуто” на опозицията. Цецка Цачева пък отказа да дисциплинира колегите си с простодушното изявление: „Нямам право да призовавам народните представители

да осъзнават за какво са в тази зала”.

Заради предизвестения резултат любопитството беше насочено не към таблото, а към балкона, откъдето гледаше Христо Стоичков. От него разбрахме, че няма да става президент, но явно се е записал във фен клуба на Цветанов. Спекулациите станаха възможни, защото премиерът съобщи, че вече е намерил подходящия човек. Макар че тогава продължението беше, че „Симеон Сакскобургготски е най-подготвен» за «Дондуков» 2. През седмицата имаше и малък държавен празник – рожденият ден на премиера. Въпреки изявленията му, че не иска подаръци, той получи жива рибка, родена в пречиствателна станция и пари на ръка, за да благоустрои Банкя. А докато се жалваше, че е все така сам, най-дългите крака на света му дойдоха на крака. Борисов обаче не беше докрай доволен от Адриана Скленарикова, защото имало и много българки с дълги крака.

Той знаел.

Всъщност, покрай премиерските жалби в едно покъртително вестникарско интервю остана незабелязано друго изявление на Борисов в същото интервю – че отдавна е надскочил нивото си на некомпетентност. Докато читателите му съчувстваха, че в спалнята му и ”едни гащи” женски не могат да се намерят, а на всичкото отгоре вече не може да ходи да люпи семки на стадиона, българският премиер чистосърдечно си признава: „Моето място, там, където се чувствах най-сигурен, беше в МВР. ... Бях си полицейски началник. Ако ме бяха оставили, още щях да марширувам по плаца.” От интервюто имаше и практически ползи – научихме, че не трябва да подаряваме черни котета на премиера, да не му искаме пари назаем в понеделник и пак тогава да не го снимаме отблизо, защото си пази късмета, като не се бръсне. Така класическата илюстрация на принципа на Питър остана незабелязана, размита в подробности, които не би изнесъл пред публика никой средноинтелигентен бакалин, например. Отдавна е

подминал всички нива на Питър

и депутатът лекар Лъчезар Иванов. Към него имаше питания за какво точно е консултирал застрахователни и охранителни фирми. Като не успя да откаже журналистите с половинчасов престой в парламентарната тоалетна, Иванов излезе, заяви, че въпросите са хубави, годината – изборна, декларациите – лична работа, а ние трябваше сами да си направим извода, че той пак е жертва. Нямаше особено вълнение и когато вътрешният министър Цветанов призна, че е допустим знак за равенство между него и Алексей Петров. Обиден, че никой не харесва семейната му приятелка Владимира Янева, Цветанов избухна, че ако новата председателка на Софийския градски съд беше «позната на  Алексей Петров и Пешо Сумиста, може би нямаше да има такива атаки срещу нея». Атаката беше всъщност решението на Висшия съдебен съвет все пак да провери как точно Янева е разследвала злоупотребите на "Софийски имоти", от които си е пазарувала. И докато ние си играехме на

«открий разликите» между Цветанов и Петров,

тръгна и нова проверка – какво е участието на Янева в лъжата, пратена официално на Брюксел, че въпросното дело е прекратено. Тук вече и Съюзът на съдиите в България не издържа и поиска оставките на целия Висш съдебен съвет. В отговор Янева резюмира: оставка – не. Докато съдиите като съюз защитаваха честта си, Стойко Стоев, разследван за връзки с Красимир Георгиев, се опита да обясни, че Красьо Черния не би могъл да си пазарува магистрати, защото дори не знаел значението на думата магистрат. Макар че като бивш член на Висшия съдебен съвет Стоев би трябвало да е наясно, че в правото незнанието не извинява престъплението. През седмицата продължиха да се увеличават забавните правителствени решения. Кабинетът добави нови два и половина милиона лева към сметката на БОРКОР към вече получените 17 милиона. Срещу хубавата сума борците с рушветите и тежката престъпност трябва да се устроят битово и да се заемат с анализ на корупцията. За борбата явно ще трябва да приготвим няколко пъти по толкова. В същата седмица, в която спонсорира корупционните анализатори, правителството обаче отказа да поддържа «сив списък» на възложителите, нарушили Закона за обществените поръчки при европрограмите.

Самият закон беше променян осем пъти

през мандата на кабинета, новите предложения въвеждат вътрешни поръчки за ведомствените фирми и по-голям размер на сумите, за които не се иска поръчка – и двете посочени като основни начини за извършване на нарушения от Сметната палата. Като голям успех през седмицата беше отчетено подписването на договор с американците от "Шеврон" за проучване за шистов газ в Североизточна България. Въпреки всички обяснения, че това ще ни превърне в един български Тексас, при това екологичен, сделката вече бе наречена «гербаджийската АЕЦ «Белене». Забавно беше и във Варна. Депутатът от ГЕРБ Павел Димитров обяви кмета Йорданов за най-сериозен опонент на ГЕРБ на местните избори и го нарече „оформен държавник”, който направил много за града. Имал и малки недостатъци – дупки в инфраструктурата, раздут щат и лош контрол в администрацията, която често я карала на автопилот. Но е «оформен държавник». Поне става ясно, че щом това са критериите за оформен държавник, няма защо да се чудим, че държавата е в това състояние. Друго мнение имат в Института за пазарна икономика. Там за пореден път провериха бизнес климата в българските градове и обявиха, че във Варна една от основните пречки за правене на бизнес е общинската администрация. Може би затова инвеститорите, които, знаем, гласуват с краката си, отдавна не са ни навестявали, а градът май започва да се спасява по вече изпитан начин –

барачка на всеки ъгъл.

Баракизацията, сочена преди години като спасение в кризата, се завръща въпреки всички обяснения, че сме щастливата Аркадия. Само цифроманията в цените подсказва, че са минали двайсетина години.

* Библия, Битие 1 - 2