Един ден, когато цялата ни страна бъде осеяна с кратери от нещастни инциденти и бедствия, сигурно ще се втурнем да спасяваме малкото, което ни е останало. И подобно героят на Селинджър ще ни се иска от нещо малко и незначително да изградим философия.

Катастрофите у нас отдавна са ежедневна новина. „Тежък пътен инцидент, отнел…” – когато чуем това леко присвиваме очи, за да посрещнем информацията за броя на жертвите.

И косите ни се изправят, щом „наранявания, несъвместими с живота” касаят деца. После показваме око иззад своята зазиданост – колкото да преценим дали е минала бурята от страх и паника. Преди животът да потече до следващата пресечена точка на песимизма и нещастните случая.

Прави ми впечатление, че при инцидента с автобуса на магистрала „Тракия”, при трагедията в Охридското езеро, както и при повечето тежки инциденти, мълвата за героите тръгва бавно, едва набира скорост и скоро се разпилява. При нея липсва мълниеносността на „броят на жертвите”, „тежка катастрофа” и „в болницата са приети…”, понеже е от онези новини, които трудно се поддават на оседлаване. С геройство трудно се манипулира, понеже самата постъпка води след себе си вълна от положителна емоция. Тя е като въздишане след дълго задържане на дъха вследствие тиражиралата се мисъл в ума ни: „Ами ако на мен или на мой близък се случи?”

И ето, че се появява спасителят.

Стана ясно, че не един, а двама са вадили пътниците от горящия автобус. Зарязали са своята кола. В нощта. Навярно са се прекръстили и са рискували живота си, за да отърват други. После са помагали на докторите. Ходили са в болницата… - толкова жадно се четат такива подробности. Гърлото ни е пресъхнало за глътка смелост. Колкото да изплакнем насъбралия се като нагар страх по стените на нашето съзнание.

Освен да избелят черното пред очите ни, тези спасители показват колко силно се нуждаем от човек, с помощта на когото да стъпим на краката си. Една-две такива постъпки и можем да го обявим за цар. Но трябва ли всеки път да става инцидент, за да узнаваме имената на достойните? Всъщност, ако се замислим, във всеки от нас спи по един такъв човек. Имаме сили за поне една подобна постъпка в живота си: да извадим горящ човек от влак, кола или автобус. Едва ли са мнозинство хората, които ще подминат викове за помощ и няма да подадат ръка на бедстващ. Колко дълбока, колко лична и колко пазена от нас самите е тази смелост – това е друг въпрос. Чудно ми е само защо я кътаме само за подобни случаи. Като онези пари, за черни дни. Или като шепа електричество в стар акумулатор, която ще стигне колкото да запалим. Имам предвид, че ако изкараме смелостта, а не песимизма си на преден план, животът ни може да се промени напълно. Няма смисъл да се оправдаваме само с медиите, че бълват лоши новини, че животът по принцип е гаден и на нас така и не ни стигат силите да бъдем щастливи. Можем да бъдем герои не в глобален мащаб, а в чисто индивидуален. Всеки за себе си е в състояние да прецени как може това да стане най-точно и къде са вкопани основите на неговия героизъм.

Един ден, когато цялата ни страна бъде осеяна с кратери от нещастни инциденти и бедствия, сигурно ще се втурнем да спасяваме малкото, което ни е останало. И подобно героят на Селинджър ще ни се иска от нещо малко и незначително да изградим философия. Да връщаме стари спомени и да се мъчим да съградим по памет основите на нашата самоличност. За съжаление в един момент ще се видим заровили ръце в прахта, търсейки останки от недоизгоряла идентичност.

Това е лошият сценарий. Нека да пробваме и с нещо по-добро:
Когато сме готови да си помагаме един друг не само при бедствия, да се научим, че вяра и приятелство са ласките, от които се нуждаят натъжените ни лица и че лошото се лекува с добро настроение – тогава истински ще се насладим на геройството. И за да го покажем, няма да е задължително да е в пътен или друг инцидент.  

Нищо от казаното дотук не бих искал да омаловажава постъпките на спасителите, помагали на хората в горящия автобус. Те са онова, което всички ние искаме да бъдем. И са помогнали там, където ние не искаме да попадаме.
В състояние ли сме да предотвратим следващ подобен инцидент?