Тази седмица съмнително консултиращи депутати ни съветваха да си плащаме редовно данъците, а съмнителни съдии още настояват да раздават право. Научихме официално тарифата, която съмнителни полицаи си плащат, за да проверяват гражданите.

Несъмнителните, които пишат актове, взеха да ги гърмят. Европейската комисия също я обзеха съмнения относно Гражданите за европейско развитие на България и комисията обмисля да управлява директно фондовете си у нас и в Румъния. Ние пък сме обзети от съмнения коя сметка да не платим, за да усетим поне малко, че вече е лято.

От хляб няма да спестим.

Зърнопроизводителите ни успокоиха, че ще произведат три пъти повече пшеница, отколкото ни трябва. При цените обаче това означавало запазване на сегашните. Каквото и да правим, няма да спестим и от ток. Дали заради кривата логика на топлофикациите, дали заради други сметки, но доста изненадващо регулаторната комисия разреши от следващия месец нощната енергия да стане по-скъпа с около 10 процента. Като компенсация ни предложиха обещание за по-евтин дневен ток. От движението срещу монополите пресметнаха, че токът на топлофикациите е 400 процента по-скъп от този на атомната централа. Екзотичната икономическа логика насилствено и безалтернативно задължава всички да купуваме 400 пъти по-скъпата стока, за да може производителят й да оцелее и да продава основния си продукт на малка част от нас. За

още по-сериозен апокалипсис

предупредиха от ВМРО, ако бъдат продадени 110 киловолтовите далекопроводи у нас, а промяна в закона в тази посока вече се подготвяла. Компенсации ще има – по малко и за някои. От септември вдигат се вдовишките пенсии, което означава почти по седем лева отгоре за около една четвърт от пенсионерите. При останалите новата минимална работна заплата ще ни намали доходите, защото осигуровките ще се повишат, а реалните заплати едва ли ще вдигнат. За сметка на това се подготвя подарък за големите транспортни фирми. Поредната магистрална трагедия отново събуди лобистките интереси – този път идеята е да се опрости или намали ДДС при купуването на нов автомобил и автобус. В страната на луксозните „баничарки” резултатите едва ли ще са тези, които ни описва министърът, а и не е лошо да си приготви отговор на въпроса:

„за коли може, а за лекарства и учебници...”.

Тази седмица си имаше и ден за чудеса – в сряда премиерът Борисов избяга от журналисти. Така пловдивските репортери останаха онеправдани за сметка на варненските. Във Варна, още не проговорил, премиерът зарадва фотографите, след като от един спортен сайт откриха, че премиерската кола е с чужда винетка. Нито винетката, нито протестите пред завода за боклук притесниха министър председателя, който разнообрази церемонията по рязане на лента с връчване на документи за българско гражданство. Васко Ристески си заслужи паспорта по трудния начин, спасявайки катастрофиралите на магистрала „Тракия”. Дали обаче трябваше да си получи президентския указ за гражданство пред завода за смет? Или това беше нещо като

предупреждение към новия българин.

По-важното във варненската визита на премиера обаче беше продължението на жанра „съвети към нацията”. В село Падина събраха студенти, за да дискутират с премиера за „Бъдещето на България”. Борисов пренареди идеите на демокрацията, като обясни и на студентите, и на организаторите, че „животът е точно бизнес и политика”, „демокрацията не е измислила нищо по-добро от партиите” и затова „обществото трябва да се съобразява с тях”. Студентите приеха спокойно дори репликата, че думата „политика” трябва да е най-чистата в България, но работодателските стратегии на премиера вероятно са пратили още няколко от тях да си стягат куфарите. Като заклейми „изкуственото мотивиране» на младите специалисти и не пропусна да се оплаче още веднъж от личните си несгоди, премиерът отказа да приеме простия факт, че младите специалисти са най-заплашени от безработица и

прати бъдещите инженери да гледат овце.

Несъстоятелният популизъм на съвета вероятно е станал ясен дори на тези от младежите, които не са виждали жива овца, не са наясно с демографията на българското село и не знаят нищо за липсата на сигурност у българските фермери и обикновени собственици на две – три животни. Те обаче явно са тайна за премиера, който продължава да настоява, че благоденствието ще потече по магистралите, а за тези от младите, които все пак не искат да стават овчари, Борисов предложи алтернатива – да се запишат в комсомола на ГЕРБ и да се развиват. Лошото е, че докато премиерът «строи магистрали», парите в бюджета свършват, а прехваленият заем от Световната банка постепенно беше преструктуриран така, че парите са за 150 километра магистрали по-малко, но пък консултантските услуги са станали четири пъти по-скъпи. Във Варна премиерът заклейми и зелената енергия. Вероятно е въпрос на време той да открие

предимствата на производството на ток от биомаса.

Всичко от себе си даде и Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, който сравни сегашното правителство с делата на княз Борис I Михаил – Кръстител. Дано не е имал предвид началото. Премиерът пък не е усетил още истинския смисъл на конкуренцията, затова със задоволство съобщи, че в кризата хората по-често ходели в храма. Макар да обеща да не прекъсва христолюбивото си поведение, Борисов призна, че е зает повече с драскане по листите за общински съветници, защото най-много му «отивало». Разбрахме също, че ленинската готвачка, която така и не се научи да управлява държавата, е сменена от рибари и баничари – тях премиерът посочи като източник на информация за решенията си. Общинският съвет и този път не изневери на себе си – заседава два дни, събираше кворума бавно и мъчително, но пък го губеше бързо, докато накрая

важната работа остана за друг път.

Администрацията получи съдебна благословия да държи в тайна част от Общия устройствен план и по-конкретно – онези части, които са изработени от същия екип, но по частни поръчки. В Слънчев бряг изумиха гостите с нова атракция – засипване на басейн, като не изчислиха, че е по-изгодно за имиджа на страната да оставят незаконното съоръжение до края на сезона, след като са го изтървали в началото. После могат да си приберат глобата с лихвите без да четат обилни репортажи за българските плажни чудесии. През седмицата имаше раздвижване и в софийските съдебни потайности. Лично премиерът Борисов публично изрази задоволство, че начело на Софийския градски съд е сложен човек, близък на вътрешния министър и на ГЕРБ. Това обаче не помогна на Владимира Янева. Не помогна и писмото с напомняне на стари факти, пратено от Сметната палата, което шумно бе наречено „приключила проверка, която не констатира несъответствия”.  Инспекторатът към Висшия съдебен съвет откри четири нарушения на Янева в делото „Софийски имоти“ и заяви, че

ще обмисли подходящо наказание.

В полицията чистенето на къщичката продължава – тази седмица от "Вътрешна сигурност" на вътрешното министерство потвърдиха, че рушветът за излизане на магистралата като катаджия струва 10 хиляди лева. Не е лошо да се замислят и за софийския шеф на пътните полицаи. Тази седмица Богдан Милчев обогати служебния фолклор, като поиска повече проверки на граждани „със съмнително поведение”. Според него поведението на един шофьор е „съмнително”, ако той минава по едно и също време през едно и също място, така че снабдявайте се с GPS и шпионски романчета и тренирайте прибиране по различни маршрути. Нищо съмнително не откри в действията си депутатът Лъчезар Иванов. За атаките срещу консултатските му хонорари той намери политически причини, като предпочете да показва дипломите си, вместо да обясни защо се е регистрирал по ДДС с почти година закъснение. Между другото, консултанът Иванов няма и специалност „трудова медицина”. Но пък ни

призова да си плащаме данъците,

като забрави да отговори редно ли е да консултира здравен фонд, докато прави законодателни предложения за здравното осигуряване. Разминаване за пореден път имаше и във финансовото министерство. По това време миналата година търговците получиха нареждане да свържат касовите си апарати с НАП. Една година по-късно на всеки изпълнителен търговец се падат по 12, които са се ослушали. Тази седмица вместо глоба те получиха още една година отсрочка. А при следващата идея за пълнене на бюджета тези, които се ослушват, вероятно ще се 120 на всеки редовен. Бонус отпусна и премиерът – той нареди опрощаване на лихвите върху неправилно взети майчински. Така около 2 хиляди нарушителки на закона на практика бяха облагодетелствани за сметка на тези, които спазиха закона – хубав или лош. Поради премиерската щедрост сега финансовият министър ще трябва да стисне зъби и да върне лихвите и на законопослушните майки. И двамата обаче забравиха тези, които изобщо не взеха пари за децата си, защото държавата беше решила така. Далеч от тези вълнения, в РЗС поеха щафетата и Яне

Янев започна подписка за нов вот на недоверие

към кабинета, като обвини правителството в некадърност, а за премиера обеща да покаже доказателства, че е бил пряк или косвен участник в убийства. БСП през това време бяха заети с изкуствоведска дискусия, след като паметникът на съветската армия осъмна тази седмица „в крак с времето". Американските лица на културната ширпотреба, които се появиха върху съветския монумент, бяха наречени хулиганска проява, а почистването стана по точно толкова партизански начин, както и боядисването – тайно и нощем. Сред раздаващите тежки естетически и политически присъди беше и министърът на културата. Няколко дни по-рано той редеше възторжени слова за модерното изкуство при откриването на музея, но когато акцията върху паметника показа как една илюзия се заменя с друга, изкуството не беше разпознато. Вместо това започна размахване на пръст, че ще ни спрат газа, а официалният протест на Русия съвпадна с поредния политически изблик срещу „опитити за преразглеждане на историята на Втората световна война”. В Русия като „преразглеждане” се осъжда всеки опит за  критично осмисляне на сталинизма преди, водещ до излизане от руската орбита днес. А дойде ли ред за поредното политическо извиване на ръцете с икономически лостове, газът ще поскъпне,

дори и да бяхме позлатили паметника.

Все повече започва да разбира от политика и Христо Стоичков. Очевидно допаднал на премиера като темперамент и изразни средства, бившият футболист е постоянно присъствие в антуража му, а в Пловдив си позволи да обвини кмета в неблагодарност и да го прати да бере череши на село. Греховете на Славчо Атанасов бяха два – позволи си да не изпадне във възторг от скъпите идеи за нови стгадиони и продължи да иска онези 20 милиона, които София му дължи за боклука. Всичко това обаче е като изпитните Радини вълнения преди голямата сеч. Голямото финансово набутване, започнало със създаването на Еврозоната, и завършило – само засега – с кризата в Гърция, е на път да глътне и България. На срещата на ЕНП н Брюксел премиерът Борисов твърдо застана зад политиката за наливане на пари в гръцката икономика и представи промените в Конституцията, Пакта за икономическа стабилност и влизането в Евро + като гаранции за нашето икономическо здраве. На практика обаче премиерът Борисов, за разлика от колегите си в Полша, Чехия и Унгария,

обеща ние да внасяме пари,

с които банките от богатите държави ще си покриват загубите. За да се случи това, ние ще продължим да сме мястото с най-ниски доходи, най-високи цени, а вероятно и с растящи данъци и лихви. Но пък премиерът ни се чувства спасител на Европа и вероятно в ушите му звучи „Съм много хубав”*. Тази седмица една млада шофьорка едва не уби по тази причина новородено бебе и родителите му в линейката, която ги караше към болницата – не чула сирената, защото слушала музика.

* „Съм много хубав” - Замунда банана бенд   

                                    
„Слънцето изгрява сутрин, за да ме види,

вечер го изпъждам да си отиде.

И птичките пеят специално за мене,

и всички жени са от мени пленени.

Съм умен, съм готин, съм оригинален,

от всичките хора съм най-идеален.

В света съм единствен, но великолепен,

за толкова хубост още нямате степен,

защото съм най най най най най най,

от ден на ден съм по-съвършен.”