Бележки пред публика на преброителя от кампаниите 2001 и 2011 с акцент върху втората, писани май 2011

VI. НЯКОЛКО КУРИОЗА ЗА ФИНАЛ

За голямо мое съжаление аз, преброител в кампанията 2011 Варна, Аспарухово, циганската махала, ул. „Горна Студена“, а бях преброител и преди десет години (пак там, но на улица „Розова долина“), се срещам с един факт, който преди десет години не съм забелязал или нещо друго.

За голямо съжаление, когато достигам до края на списъците си, намирам, че имам съвсем мъничко хора на възраст над 60 години. Живи. Примерно ако преброих общо около 250 човека, преброените българи с българско, турско, ромско или каквото щат самосъзнание, които бяха над 60-годишна възраст бяха... едноцифрено цисло. Питам и колежката преброител – при нея, да речем, на 200 души само 11-12.
Животът, който водят – физически, битово, духовно – не е лек, дами и господа. Малко минават 60-те лични години. Ранни раждания, нехайни бременности, безработици, тежък бит, усложнени болести, алкохоли, недохранвания и други. Ето ви и резултат.
За десет години в този сегмент от българското население се сменят драстично поколенията. За двайсет години се подменят изцяло и спомените. Социалният живот – животът на общността като част от живота на нацията - е сведен едва ли не само до избори. Като футболно първенство.

Но да се върна в махалата на Аспарухово. Накрая на тоя цикъл документални снимки от преброителната ми работа съм приготвил вкратце няколко неприятни или не куриоза.

Първият е статистически. Нямах нито един преброен електронно. Макар че домакинствата с интернет не бяха малко.
Единственият циганин, който се самоопредели като ром, беше най-мизерстващият от всички посетени. Млад, с три невръстни деца, жена, живееха в стая в стара къща. Нямаше дърва, не се отопляваше, мръсотия и смрад, в стаята не повече от 12 градуса, навън – малко над нулата. А те всички до един бяха боси по пръстения под. Голямото момче – около 7 години – с тежко умствено изоставане. Получаваха пари за него и комай с тях преживяваха.

Единственият българин, православен, който живееше там посред махалата (женен за циганка), излезе над 40-годишен симпатяга с желязна дългогодишна работа в местно предприятие. Голямото му момче не беше и то наред с главата, а голямата дъщеря се оженила и вече с три деца. Хубаво, ама в Максуда при мъжа си, наркоман, станало нетърпимо и се прибрала при баща си. И така, в неизмазаната стая с един джам, която е и цялата постройка, бяха се наблъскали осем човека.

- Вие да не сте от общината? - пита ни тихо човекът, като влизаме с колежката.
- Не... точно. Защо?
- Защото моята постройка е незаконна – признава. - Ама какво да правя? Къде да живея?
Оказа се, че това беше единственият човек, несобственик, който живееше под наем на общината (за мястото), при това в страх наемодателят да не го прасне заради незаконната съборетина.

Разбира се, останаха непреброени лица. В пустеещо място, в развалини и храсталаци, и следи от огън по останки от стени, баш в средата на главната улица, живеели братя ли, що ли. Но единият особено бил много луд, както ни предупреди загрижено съседът. Съседът апропо беше същият онзи циганин, когото бях упътил да звъни на 112 една сутрин. Махнах с глава и отминах мястото. Достраша ме.

А най-големият куриоз се случи в последния ден. Тъкмо ядях вафла и почивах. Заоглеждах се де да си хвърля отпадъка. След триминутно изследване на пейзажа видях най-сетне кофа и се запътих натам. Отворих капака, хвърлих опаковката и с изумление видях вътре хвърлена цяла и здрава банкнота от два лева. Затворих капака и се умислих. Втори път не посегнах към кофата (ако чакате такава развръзка), но и досега се чудя какво аджеба правеха тия два лева в кофа за смет посред циганската махала? Прочее, не въпрос, а мистерия.