Угре ог 19.30 ч. в Държавна опера Варна ще бъде гост пианистът Георги Черкин.

В програмата: Роберт Шуман (1810 – 1856) - Фантазия До мажор опус 17;
Ференц Лист (1811 – 1886) - Соната си минор
Посвещава се на 200 години от рождението на Лист

ГЕОРГИ ЧЕРКИН (1977, София) завършва Националното музикално училище в София при Антонина Бонева. През 1996 е приет на първо място в Музикалната академия и продължава обучението си при проф. Атанас Куртев. През периода 1997–1999 специализира в академия “Санта Чечилия” в Рим при един от най-реномираните преподаватели в Италия, Серджо Пертикароли, дипломирайки се с отличие. Специализира в Залцбург при проф. Карл-Хайнц Кемерлинг. Кариерата му на концертиращ пианист започва през 1996 г., когато за първи път свири Втория клавирен концерт на Рахманинов в зала “България” със Софийската филхармония. Следват многобройни участия със симфонични оркестри в страната и в чужбина.

Изнася концерти в престижните световни зали Auditorio в Рим, Musikhalle в Хамбург, Convention Center в Окинава, Kaufmann Concert Hall в Ню Йорк, Palais des Beaux Arts в Брюксел и др. Победител е на международните конкурси „Млади музикални дарования” в София, „Premio Sаssari” през 1999 г. в Италия и „Панчо Владигеров” през 2003 г. в Шумен. През 2001 г. получава наградата за изкуство „Золотоя муза”, връчена му за принос в популяризирането на руската култура и изкуство в България специално за изпълненията му на три от клавирните концерти на Рахманинов – Втория, Третия и Четвъртия. Награден е с „Кристална лира 2001” на Съюза на музикалните и танцовите дейци за върхови професионални постижения. Репертоарът му включва много концерти за пиано и оркестър, повечето от които изпълнява със Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на Националното радио, Филхармониите в Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Шумен, Симфоничен оркестър „Билкент” в Анкара, Младежки оркестър на „Санта Чечилия” в Рим и др., под диригентството на Емил Табаков, Станислав Ушев, Милен Начев, Йордан Дафов, Цанко Делибозов, Джузепе Мега, Овидиу Балан, Майкъл Мишра, Мигел Граса Мора и др.

Активната му концертна дейност. включва редица рецитали в Рим, Париж, Берлин, Прага, Варшава, Братислава и др. През сезон 2007-2008 пианистът открива престижния фестивал „Европалия” в Брюксел с Фантазия за пиано, хор и оркестър от Бетовен с Букурещката филхармония „Джордже Енеску” в световноизвестната зала Palais des Beaux Arts. През 2008 г. заедно с Класик ФМ М-Тел оркестър Георги Черкин изпълнява с голям успех Концерт за пиано и оркестър №2 от Камий Сен-Санс, като подготвя произведението само за 2 седмици. В началото на 2009 той е избран от Министерството на културата на България за участие в Дните на българската култура в Русия. На този форум пианистът изпълнява Концерт за пиано и оркестър №3 от Панчо Владигеров. През същия сезон изнася концерти с Одеската филхармония в Украйна.
За Фантазия До мажор опус 17 от Роберт Шуман и Соната си минор от Ференц Лист

Двете произведения - До-мажорната Фантазия на Роберт Шуман и Си-минорната соната на Ференц Лист са еманация на романтизма, високия дух на времето, идеалните каузи и верните приятелства. Те са обвързани от взаимни посвещения и показват взаимния респект на две ярки фигури на романтичния пианизъм.

В клавирната литература До-мажорната Фантазия на РОБЕРТ ШУМАН е истински документ за идеалите на романтизма, на емоционалните нагласи и изпълнителския стил. Шуман, който е бил любител на кодирането на идеи в композициите си, на цифровите загадки и цитати, и тук влага много подтекст. В писмо до Клара Вик Шуман дава ключ към съдържанието на Фантазията. В него той пише: „Само ти можеш да разбереш Фантазията, ако се върнеш към онова безрадостно лято на 1836, когато бяхме разделени”. 

С Фантазията, която започва да пише през 1836 г. като едночастна, Шуман иска да отговори на инициативата на Ференц Лист за построяването на паметник на Бетовен в Бон. Официално тя е посветена на Лист, но в действителност е дан на почит към Бетовен. Първоначално е озаглавена дълго и подробно: „Малък принос към Бетовеновия монумент: Руини, Триумфи, Констелация: Голяма соната за пиано в памет на Бетовен (от Флорестан и Евзебий)”. Но пиесата не получава очакваната реализация и построяването на монумента става възможно едва през 1845, благодарение на великодушието на Лист, който внася нужната сума пари.

В резултат композиторът променя посвещението и названието на пиесата във Фантазия. За първата част Шуман казва, че е най-страстното нещо, което някога е писал, дълбоко ламенто за Клара. Той цитира тема от вокалния цикъл на Бетовен „Към далечната възлюблена” (An die ferne Geliebte). Въпреки високата кауза, на която посвещава създаването на творбата, както и истинските чуства на композитора към 16-годишната тогава Клара Вик, тя е отпечатана със закъснение и не се изпълнява десетилетия наред. Издаването и финансовата реализация се осуетяват от няколко издатели и едва през 1839 издателство Breitkopf Härtel в крайна сметка публикува произведението като Фантазия опус 17. Нито Лист, нито Клара Шуман изпълняват пиесата преживе на композитора. Лист се реваншира на Шуман за жеста на посвещение с факта, че постоянно я включва в педагогическата си практика и че му посвещава своята Си-минорна соната. Клара Шуман изпълнява Фантазията едва през 1866 г. – десет години след смъртта на съпруга си.

Съществуват достатъчно много писмени документи, даващи сведения за пианизма на ФЕРЕНЦ ЛИСТ, които заедно с клавирното му творчество отварят нова територия в техническото и художественото третиране на инструмента пиано. Сред съвременниците си – също клавирни виртуози – изпълнителят Лист няма конкуренция с неповторимо индивидуалните си качества като импровизация, чувство за топлота, дълбочина на художествената природа, изключителна одухотвореност, оригиналност без първообраз, четене на нотен текст от пръв поглед, смелост, лекота, точност на музикалното тълкуване и естествено … егоизъм. Лист, който е новатор в програмната симфонична поема, пренася идеите си върху наследения от Бетовен концертен цикъл.

Не е без значение фактът, че Лист е възпитаник на Карл Черни, който от своя страна е ученик на Бетовен. Си-минорната соната е връх в клавирната музика на романтизма – по мащаб е близка до симфоничните поеми на Лист, а по идея, строеж и съдържание – е достоен предшественик на Симфония „Фауст”. Завършена е непосредствено преди симфонията през 1853, затова често я наричат „фаустовска”. Въпреки че Лист не дава никаква сюжетна посока на Сонатата, често е сравнявана именно с Гьотевата трагедия. Формата на сонатата и до днес е образец за уникално съчетаване на форми и принципи, а музикална композиция - за паралелно структуриране на няколко нива, за преплитане на различни едночастни и циклични форми в органична композиция. Първото изпълнение осъществява Ханс фон Бюлов.