Проблемите, свързвани със сметките, които плащаме, абсурдите на здравната ни система, чистотата на морето и плажовете. Това, а не политиката са темите, които интересуват и тревожат хората. Темите, които са в състояние да ги обединят, да ги „събудят“ и да ги превърнат от „електорат“ в „граждани“.

Това стана ясно от събрание на Гражданско движение „ДНЕС” във Варна, на което беше избран местният Координационен съвет. За разлика от досега познатите ни граждански сдружения, които първо правят учредителни събрания, избират ръководство, а след това доказват с дела идеите си, активистите от „ДНЕС“ избраха друга тактика.

Те първо се захванаха с проблемите на стотиците варненци, които вече 3 месеца търсят юридически съвет и помощ  в приемната на ул. „Антим I”. Именно тях те поканиха сега, за да решат кой и как ще координира нататък битките на гражданите с властта и монополистите. Логично в съвета влязоха предимно юристи. Там е и учредителят на „ДНЕС“ във Варна Николай Димитров, както и популярният Фейсбук будител Нелко Начев.

На събранието организаторите старателно парираха всякакви опити за политизиране на движението. Затова пък старателно бяха изслушвани болките на всички присъстващи. Логично започнаха „ужилените“ (те са най-многобройни) от електроразпределителните дружества, топлофикация, ВиК и мобилните оператори. Разтърсващ беше разказът на самотна майка на дете-инвалид, която не може да получи нужната й медицинска помощ заради абсурдите на бюрокрацията и повсевместното бездушие. В Центъра за Спешна помощ да има специален кабинет за деца-инвалиди, предложи тя.

Друг граничещ с абсурда здравен казус беше необходимостта да се плащат 2 потребителски такси при преглед при очен лекар, например, тъй като след посещението при специалиста, пациентът трябвало да се връща при GP-то си, за да получи рецепта за препоръчаните от офталмолога лекарства. И защо личните лекари взимат такса само за да изпишат поредната месечна рецепта на хронично болните, които дори не идват до кабинета им и съответно нито са прегледани, нито изследвани.

Защо са мръсни плажовете ни и защо областният управител не е отговорен за почистването на пясъка там, където няма концесионер, попита друг участник в срещата. Той припомни как преди инцидентите в морето са били рядкост, а сега на сезон се давят по 20-ина човека – на неохраняемите плажове, от отговорност за които държавата е абдикирала.

Защо паяците рекетират варненци след като общината упорито отказва да въведе синя зона или да осигури по друг начин места за паркиране? Защо паяците не спазват закона да вдигат коли, които пречат на движението, а „вилнеят“ на няколко места в града, където е широко и могат без проблем да въртят голям оборот? Защо никой не наказва паркиралите по градинки и тротоари, недостъпни за паяка? Защо на Златни пясъци с паяка дори няма полицай? Това бях въпросите пък, които ВарнаУтре постави пред активистите на „ДНЕС“.

Безработицата (32.2%), бедността/ниският жизнен стандарт (22.5%) и икономическата криза (15.3%) са най-важните въпроси за решаване според българите. Това показва национално представително социологическо проучване, проведено като съвместна инициатива от Гражданско движение „ДНЕС” и агенция „Естат” през Юни 2011 г. сред 1044 пълнолетни български граждани в цялата страна. Като следващи по важност са откроени: корупцията (4.8%); здравеопазването (4.2%); социалната политика, пенсиите и социалното осигуряване (3%).Класацията на гражданите за основните сфери, в които държавата приоритетно трябва да инвестира, оглавяват здравеопазването (21.6%), развитието на икономиката (17.6%) и образованието (11.4%). Според 10.3% от анкетираните националното финансиране трябва да се насочи към откриването на нови работни места, а 9.4% очакват по-голям ангажимент на държавата към селското стопанство. Не са малко и хората, които смятат, че приоритетно трябва да се инвестира в социално-осигурителната система (8.8%), увеличаването на доходите (5.7%) и инфраструктурата (4.2%).По отношение развитието на икономическата криза всеки пети (21.4%) от анкетираните е оптимист и очаква подобрение на състоянието на страната през следващата една година. Заедно с това, обаче, 38.2% очакват влошаване на ситуацията, 32.1% смятат, че няма да настъпи промяна, а 8.3% се колебаят да дадат отговор. В тази връзка не е случаен фактът, че 48.7% от анкетираните декларират, че когато мислят за живота си през следващите години, у тях преобладава чувство на притеснение, 21.6% посочват като водещо чувство оптимизма, а 16.1% - отчаянието. Ентусиазъм предизвикват мислите за бъдещето едва у 2.3 % от анкетираните, а 8.6% залагат на безразличието.На въпрос „В каква степен икономическата криза се отразява на жизнения ви стандарт?” 72% отговарят „в голяма”, 21.5% - „в средна”, 4.6% - „в малка”, а едва 1.5% декларират, че не им се отразява. 0.4% не са дали отговор. За сравнение, на същия въпрос преди година 65% са отговорили „в голяма”, 25.5% - „в средна”, 6.4% - „в малка”, 2.5% - „не ми се отразява”. Промяната в процентите показва, че през последните 12 месеца обедняването на населението е продължило със сериозни темпове. Повече от половината от запитаните смятат, че отговорността за настоящата икономическа ситуация в страната си поделят в еднаква степен бившите и настоящите управляващи. 16% категорично обвиняват бившото правителство, а 10% са на мнение, че основната отговорност носи настоящият кабинет. 13% от анкетираните смятат, че причините за лошата икономическа ситуация се коренят във външни за страната ни обстоятелства (световната икономическа криза) и не може да се търси конкретна вина у родните управленци.Прекратяването на произвола на монополистите, мобилните оператори и банките се определя като „изключително важно” от 73.5% от анкетираните, а според други 18% това е „донякъде важно”. Единици са хората (общо 8.5%), които смятат този проблем за маловажен или се затрудняват да преценят. За сравнение, ускореното изграждане на пътна инфраструктура е определено като „изключително важно” от 48.6% от анкетираните, 33.6% смятат този приоритет за „донякъде важен”, според 9.5% е „донякъде маловажен”, 6.2% смятат, че „изобщо не е важно”. Приблизително в с ъщите пропорции са и отговорите по отношение изграждането на АЕЦ „Белене”: 36% „изключително важно”, 28% „донякъде важно”, 12% донякъде маловажно”, 9% „изобщо не е важно”.