Само допреди седмица предстоящите избори за кмет на Варна силно напомняха уравнение с много неизвестни. 

Друга метафора, която просто се набиваше на очи, е тази за „ефекта на доминото“.

„Виновник“ и за двете беше един-единствен човек: досегашният кмет Кирил Йорданов и неговите 27%, които, според социолозите,той би спечелил на предстоящ вот, независимо от това как и с коя политическа сила участва в него.

Дано началото със „само допреди седмица“ не ви е вдъхнало надежда, че нещата сега са станали кристално ясни, прости и предвидими. Макар че мнозина видяха именно това в завоя, който Бойко Борисов и партията му направиха към Кирил Йорданов.  На тях ще напомня 2001-ва година, когато току -що спечелилото 43% на парламентарните избори НДСВ подкрепи Петър Стоянов за президент  и вторият му мандат изглеждаше в кърпа вързан. В резултат - 54,13 % за Първанов.

Ще припомня още една дата и спирам с ретроспекциите: 15 август 2007 г. Предизборният Ден на Варна, който накара Бойко Борисов да възкликне: “Такива шикалкавения от типа - ама ние и с БСП, и с тези, и с онези, трябва да престанат”. Това след като Сергей Станишев му измъкна буквално изпод носа „апетитния“ кандидат: докато Кирил Йорданов уж преговаряше с ГЕРБ за третия си мандат БСП побърза „да си го заплюе“ и обяви подкрепата си за него. Още преди самият кмет да обяви официално кандидатурата си.

На Борисов не му оставаше нищо друго освен да предупреди: “Ако Кирил Йорданов каже, че той е кандидат на БСП, просто няма да има среща в петък...Ако той има какъвто и да е досег с БСП, просто не трябва да има и няма да има разговор“. Днес премиерът предпочита друга трактовка на събитията от август 2007-а:  „ Много е важно кметът да работи добре с правителството. На предишните избори правителството беше друго, затова не сме заявявали подкрепата си за Кирил Йорданов“.

Е тази година като че ли ГЕРБ успя пръв да грабне щафетата и гордо да развее името на Кирил Йорданов. Отмъщението е сладко. Но в случая и много, много полезно. За всички действащи лица.

„Заплюването“ на Йорданов като кандидат-кмет на ГЕРБ извива ръцете на БСП и червените вече имат една единствена алтернатива – Борислав Гуцанов (дали случайно Борисов захвана темата Кирил Йорданов веднага след като в БСП отмениха вътрешните избори във Варна поради липса на друг кандидат: Йорданка Юнакова последна сдаде барикадата и направи отвод на номинацията си). Подобна перспектива е особена удобна за герберите, които имат друго лекарство за амбициите на Гуцанов. Въпреки че по-скоро би трябвало да му благодарят: през последните 8 години той хвърли много усилия и умения в това да остане единствения разпознаваем лидер в лявото пространство на Варна.

В рефрена „Кирил Йорданов е успешен кмет“ има още хляб, сочат последните  проучвания. Варненският градоначалник може да отреже 27% от електоралната баница в своя полза независимо от партиите, които ще го подкрепят, кълнат се социолозите. Истинско разхищение би било тези проценти да се отидат на вятъра (или в Швейцария, ако се сбъднат плановете, заради които Йорданов е готов да извива ръце с напрежението, което нагнетява все повече около уж четвъртия си мандат). С макар и закъснялото припознаване на блудния син ГЕРБ праща сигнал на 27-те кметски процента – вашият човек, вече е наш, той ви завеща на нас, ние ще продължим делото му.

От страна на Йорданов – нещата са ясни: запознати твърдят, че президентът нямал нищо против да подпише назначението му за Швейцария, където заради високия образователен стандарт на страната вече живее  80% от семейството му. Препъни-камъкът бил в градината на министерски съвет, откъдето все не идвало така чаканото предложение към Дондуков 2.

С вкарването на Йорданов в яслата на ГЕРБ Бойко Борисов изпълни и още една важна мисия: да даде урок на своите във Варна, които оказва се, бяха направили предизборните сметки без кръчмаря. Или поне не с титуляра, а с вицето му. Така по-малко от 2 месеца след като заяви:  Кирил Йорданов ли? В никакъв случай няма да го подкрепим“ местният лидер на ГЕРБ Павел Димитров беше принуден да преговаря с човека, оставил, по думите му, общината да върви „на автопилот“.  Да не говорим, че ролята на парламентьор му беше отредена след като изпод краката му насила беше издърпано килимчето с номинацията за кмет на местните организации на ГЕРБ.

Освен печелившите обаче в пъзела има и недоволни. Това са редовите членове на ГЕРБ, които подобно на жителите на  Йелоустоун* „не се отнасят добре към пришълците“.

Има и други. Тези, които засега спят спокойно, водени от максимата, че когато става дума за ГЕРБ (или по-скоро за решенията на лидера им)  всичко винаги е предпоследно.