Когато опитах да се извиня за случилото се на хората, обиколили света по състезания, получих следния отговор: Оооо, няма проблем. Бяхме предупредени, че в България е така. Очаквахме го.

Вървя между автобусите на паркинга пред Терминал 2 на летище Варна. След секунда ще се кача в автобуса, който сме наели, за да откара до Златни пясъци състезателите от Москва, участващи в 6-то Европейско първенство за училищни шахматни отбори, на което сме съорганизатори и медийни партньори.
С малките шахматисти са треньорите им, а с най-малките - и родителите им.

Изведнъж някой ме стиска за ръката и просъсква в ухото ми: Ще ти счупя зъбките, ако още веднъж ми откраднеш туристи. Обръщам се и виждам изкривеното лице на мъж, който не спира със заплахите и ги разширява до формата на цялото ми семейство. Причернява ми.

Тръгвам обратно към Терминала в търсене на полиция. Не виждам никъде униформени, но след около 5 мин. разправия на високи децибели, те най-после се появяват. Настоявам да подам жалба,  а те парират мераците ми да им създам работа с обяснения за това колко време ще отнеме, как ще ме забавят, а групата ще трябва да чака в задушния автобус... Все пак записват данните от личната ми карта.

Там в задушния автобус разбирам всъщност какво е станало. На терминала въпросният бакшиш се приближил до една от възрастните жени, придружаваща на първенството внучето си. "За кой хотел сте", попитал я. Тя обяснила, а той я поканил в таксито си да я закара. В това време треньорката събрала всички и ги повела към мен, а след това и към автобуса. "Помислих, че е нашият шофьор, че ни посреща", не спираше да повтаря по пътя до Златни възрастната г-жа Безрукавникова. И дни наред не спря да предлага услугите си да даде показания в полицията.

В следващите 3 седмици ми се наложи да отида до Летището над 20 пъти. Милите таксиметрови шофьори продължават да са там. Няма я обаче уникалната табела с цените за превоз. Преди няколко дни я публикувах във Фейсбук. След това от жълтичкото табло пред Терминал 2 бяха махнати всички цени. "Сляпа" е и табелата вътре в салона за посрещачи.

Според старата табела обаче цената на километър от Летището до града е 0.55 лева. Всички останали дестинации са с твърда цена: 75 лева до Златни пясъци, 35 до Св. Св. Константин и Елена, 230 до Бургас. Цената на километър в тези "твърди" тарифи варира от 2 до 3 лева. На всичкото и отгоре дори тя не се спазва: холандски гросмайстор плати ден по-късно 150 лева от Летище до х-л Адмирал на Златни пясъци. Опитът ми да получа касов бон, когато чух сумата, посрещайки госта пред хотела, завърши с нова доза "пикантерии" за роднините ми.  

В същото време семейството на един от световните шампиони, участвали в трунира, не било допуснато да се качи в таксито, което повикало по телефона (по мой съвет). Гостите вече пробвали този вариант и установили, че той им струва между 10 и 15 лева до града. Точно наполовина от цената, която им искат дремещите пред хотела "бакшиши".

При вида на спрялата пред входа конкуренция обаче, дрямката рязко се изпарила и бабаитите с жълти коли препречили пътя на туристите като им обяснили, че... нямат право да ползват такси различно от тези, с които хотелът им работи. Наложило се в следващите дни туристите да викат такси като посочват съседен адрес пред близък магазин.

Когато опитах да се извиня за случилото се на хората, обиколили света по състезания, получих следния отговор: Оооо, няма проблем. Бяхме предупредени, че в България е така. Очаквахме го.