Всъщност тази история не е от тази седмица, тя е много по-стара. Винаги за „Началника” е бил отреден димът от жертвеното агне, жреците скромно са се задоволявали с месния остатък, а за „подчинените” е оставало удоволствието от даряването.

Тази седмица културният министър ни представи най-новия български музей - на тоталитарното изкуство, докато ние се чувстваме все повече музейни експонати още преди откриването.

Здравният министър апелира да издигнем туризма си на „по-високо ниво”, докато ние все по-успешно си убиваме туристите. Евроорганите разгряха с още няколко удара по нас, а в рулетката от вотове на недоверие предстои да се завърти и главата на вътрешния министър.

Радостно представеният от Вежди Рашидов музей всъщност още не съществува – трябва да бъде открит през септември. От анонсите обаче разбрахме най-важното – очакват ни

сантименталности тип „О, Пепи”,

а който иска анализи и оценки – да се разходи из по-европейските държави от бившия соцлагер. Но пък музеят щял да привлича туристи. За тях заговори и здравният министър – според доктор Константинов туризмът генерира приходи, затова трябва да се грижим за него.

И някои се грижат – давят деца в басейни без разрешителни, чупят крака с джетове, вкарват цели групи в инфекциозното, вземат за преглед на зачервено гърло към 300 евро и го лекуват с два антибиотика наведнъж. Последният случай е на датчанина Йепе, който е някъде хиляда и стотният хамлетов сънародник с подобни морски спомени. Поне накара директора на един от най-големите датски застрахователи да оцени високо българското здравеопазване."В цялата 50-годишна история на компанията ни не сме се сблъсквали с толкова последователно заобикаляне на правилата и добрите практики", казал датчанинът пред родните си медии. От които чакаме да ни рекламират туристически. За туризма беше загрижен и премиерът Борисов. Тази седмица той разпореди

спешно да се намерят към 30 милиона лева

и да се построи гражданско летище на Балчик. Или дори към 50. Новината идва от поредното заседние на кабинета, от стенограмите става ясно, че проучвания за смисъла от построяването на ново летище на 40 километра от варненското, не са правени.

Няма и много направени забележки по време на заседанието - след невъздържаната реакция на премиера срещу министерски питания за цена, смисъл и военен режим. „Искате да ми кажете, че ние нямаме резерв от 30 милиона? Ще се замисля по някои други теми. Повече не искам коментар. Искам го напролет.”, отсича премиерът Борисов.

Малко преди това също така категорично е отсякъл, че лимит за лечение на децата в чужбина ще има, защото се очаквало да не стигнат към 3 милиона лева. За тях обаче няма вдигнати вежди и въпроси „искате да ми кажете, че нямаме резерв”. Премиерът съветва министрите си да приемат решението за Балчик като „политическо”. То се чу за пръв път, когато Борисов пристигна, за да открие лично голф игрището "Тракийски скали", упорито свързвано с бизнесмените Красимир Гергов и Георг Цветански. Много е вероятно да получи политически наставления и шефът на митниците. Тази седмица Ваньо Танов започна масова акция срещу сивия сектор при горивата и стана ясно, че измервателни уреди в складовете си няма само бургаската рафинерия. Танов

заплаши „Нефтохим” с отнемане на лиценза.

Какво точно ще се случи обаче, ще разберем, когато приключат проверките. Вече знаем друго – няма какво да спре премиера ни по пътя към втория мандат. „Убеден съм, че два мандата на ГЕРБ ще направят държавата по-различна. Толкова ми е важна каузата и искам да успея, че просто няма цена, която да не платя.“ – каза през седмицата Борисов.

Един знак, че нищо не е достатъчно скъпо по пътя към заветната цел, е вече споменатото решение парите за болните деца да се намалят. Аргументирането на идеята беше оставено на здравния министър и той първо най-сетне призна, че мотивът е липса на пари, после сметна, че във фонда за лечение държавата е дала осем милиона    лева, а ние – гражданите, сме дарили само 120 хиляди и накрая ни призова да сме солидарни.

И за около сто и шестнайсти път съобщи, че подобни дарения „могат да бъдат използвани за намаляване на данъчното облагане”. Ама друг път. Пак през седмицата лъсна отново и друг проблем – на здравите деца у нас. Според данни на Европейската комисия неграмотните тинейджъри в целия съюз се увеличават, като последното място е трайно запазено за Румъния и България. Тук

повече от половината 15-годишни трудно четат

и разбират написан текст. В Русия, където политкоректното говорене още не е така добре разпространено, тия дни литераторът Павел Басинский директно заяви: „Хората, които не четат, са низша каста.”. У нас тази седмица разбрахме, че наесен на сцената на софийската оперета ще дебютира Софи Маринова.

Новинарският бум е осигурен, оставало да се избере подходяща творба. Може би, ако някой съвременен композитор беше избухнал творчески заради гласа на Софи Маринова и беше написал нещо специално за нея, щеше да мине, но когато първо пишат по вестниците, после я канят, а накрая й търсят роля – ясно е, че идеята е да се събере някой лев..

Едни други сметки тази седмица не излязоха – еврокомисията отказа на министър Плевнелиев да включи в програма „Транспорт” и ремонт на магистрали, макар че нашият кабинет почти ни беше гарантирал 50 милиона евро. Още по-немилосърдно еврокомисарите разкритикуваха административната реформа у нас.

Според доклада им механичното съкращаване на щатове не гарантира подобряване нито на работата на чиновниците, нито на бизнессредата. Общините у нас също имат какво да добавят. Кметицата на Алфатар, например, се оплака, че за един проект за водопровод си пише с министерството от 2010 година и вече не е сигурна

колко пъти са й губили документите.

Добрите новини се опита да ги произведе земеделският министър – първо съобщи, че няма да има криза за зърно, после – че децата в детските градини най-сетне ще ядат само качествени продукти. За нас остана да познаем само с колко ще поскъпнат – и хлябът, и таксите. Най-неблагодарни се показаха тази седмица от гражданското сдружение “Сердика сакра”.

Вместо да се радват на метрото, което премиерът им прави, те публично се оплакаха, че сто метра от главната улица на римската Улпия Сердика е изчезнала под бетона. Оцелялата две хиляди години Виа принципалис се оказала безсилна под натиска на нещо, което софийската община нарича „музей”, а премиерът – директно “пасаж с магазини”. Не пропусна да ни ухапе за сбогом и News of the World. Таблоидът, който си отиде заради реакцията срещу непочтените методи на работа, в последния си брой отдели място на българския „мистър Пиг”, продавал българки за проститутки. И докато не  само британската преса се занимава с този наш износ, премиерът поднови друга своя идея –

да изнасяме интелигентни българи.

Явно все още му убягва фактът, че интелигентните българи сами се изнасят на все по-големи групи. Според визията на Борисов, България може и трябва да произвежда и изнася лекари така, както германците изнасят коли. „Казвам го, защото е много важно да уважаваш себе си”, подчерта Борисов, докато чертаеше светло бъдеще пред пловдивските студенти медици. Вероятно по същия начин преди няколко века някой швейцарски благородник пристъп на добро настроение е обяснявал на селяните си защо ги е продал за пушечно месо на ватиканската гвардия. И кадрите на премиера понапълниха вестниците тази седмица.

Националният осигурителен институт, понеже е много важен, е без управител, докато не приключат споровете между лобита – министерското и депутатското, и стане ясно кой ще победи в този рунд от играта „аз съм по-важен”. Още скандали предизвикаха и поредните назначения в агенцията по рибарство – този път част от герберите възроптаха, че са назначени хора, близки до НДСВ, като явно им е убегнал фактът, че

и премиерът влезе в политиката „от НДСВ”.

Недоволството срещу образователния министър Игнатов беше предизвикано тази седмица от идеята му университетите да поверят финансите си на различни чиновници от министерството, които да им разпределят бюджетите. А външният министър Младенов надълго и нашироко призова българските дипломати „да не се срамуват” да защитават сънародниците си. И отново акцентира на гоненето на агентите от бившите служби от дипломатически постове. През това време в Гърция едни български моряци палеха свещи за телевизия СКАТ, откъдето им платиха гаранцията и ги оттърваха от влизане в затвора.

А турският президент Абдуллах Гюл държа в село Хитрино реч на турски, като изрично отказа превод. След критиките от външното министерство разтълкуваха, че нямало нарушаване на Конституцията - и нашите държавни мъже в чужбина говорели на български със съгражданите си емигранти. Публиката в Хитрино обаче едва ли е била от турски граждани. Никой обаче не се развълнува. Дано да предизвика повече вълнение друг един турчин – шофьорът на ТИРа, който отрови Дебелец. Катастрофата изкара наяве плашещата истина, че ако някой реши, без да се крие особено,

може да превози и малка атомна бомба

през страната ни, а хващането му е въпроса на късмет. Или катастрофа. Защото сега отговорността и контролът си ги делят „всички” и затова никой не знае какво се движи по магистралите ни. Нищо от това не попречи на премиера да направи тази седмица за пореден път обобщението: „Чисти сме пред съвестта си. С малцинство изведохме България от кризата. Вече има ръст, има добро усвояване на европейските фондове и се вижда колко неща се правят всеки ден.". Чисти пред съвестта си се чувстват и Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев.

Депутатите от ГЕРБ станаха първите от този парламент, осъдени от Върховния административен съд за конфликт на интереси. Миналата година те се опитаха да прокарат законопроект, според който арендаторите на земеделски земи имат повече права над земята от нейните собственици. Някакъв срам демонстрира Димитър Главчев – той заяви, че ще предложат промяна в друг закон, според който

„парите в пликчета” да бъдат обложени с данъци.

И тази седмица продължиха идеите в политическия пи ар. Единственото хубаво беше, че най-накрая премиерът се сети: „Мен ме назначава народът и той ме уволнява.”. Репликата беше по повод билбордове с надпис "Ще уволня Бойко Борисов". Те бяха нарязани веднага, неясно от кого, но пък стана ясно, че уволняващият е РЗС-кандидатът за президент Атанас Семов.

Пак него подозират, че стои и зад сайта – брояч на уволнението. Той обаче влезе в новините не толкова като политически факт, колкото заради оплакването на БГНЕС, че най-нагло са им откраднали снимката на Борисов. Разбира се, вече има сайт и „за” Борисов, а неизвестните автори на първия твърдят, че властта ги е разконспирирала, но не иска да ги обвини, за да не стане ясно, че у нас „полицейщината дебне”. Макар че ако имате параноя, това изобщо не означава, че не ви преследват. Същото може да каже тази седмица и Меглена Плугчиева, която огласи списък с 81 въпроса, съставен от ГЕРБ за проучаване на политическите противници. Макар че това не доказва нищо, анализатори, чели повече книжки, извадиха

руски, американски и гестаповски аналози на въпросника.

Който вероятно се ползва от много партии в много държави, но без да се развява така директно. Премиерът пък, вместо да почака експертите, първо обвини Плугчиева, че едва ли не го е разкарвала на каишка из Европа той да й търси работа, а после побърза да се отметне от думите си. Опозицията също не губи време. ДПС започна консултации за нов вот на недоверие. СДС и ДСБ вече съобщиха, че ще подкрепят тази част от искането, която засяга сигурността и Цветанов.

И подкрепа, и собствена активност обеща БСП, макар че останалите партии имат едно наум за тяхната позиция – ако БСП поиска вот за цялостната политика, на практика ще блокира всички останали вотове за шест месеца напред. От ГЕРБ твърдят, че атака по линията Цветанов е обречена, защото това било „най-силният сектор в управлението”. Както обаче забелязаха всички, по време на гласуването на закона за отнемане на незаконно придобито имущество 47 депутати на ГЕРБ липсваха. Опитът да се изкара това бламиране на правосъдния министър не беше много убедителен, а опозициаята директно посъветва да се види

с кого от вицепремиерите играят отсъстващите.

Самият Цветанов не улесни съпартийците си, като тази седмица директно обвини адвокатите, че си изкарват парите с престъпления. Иначе казано – защитават престъпници, които им плащат с пари, придобити чрез престъпления. Можем само да чакаме Цветанов да открие Вишински и официално да предложи задържаните да получават на място присъда и да се водят директно в затвора, защото задържани ли са – виновни са.

И никакви адвокати. И във Варна политическата мъгла не се разсейва. ГЕРБ отново отложиха окончателната номинация на Кирил Йорданов за свой кмет, като не са ясни нито възникналите „допълнителни въпроси”, нито човекът, от когото ще дойдат уточненията, нито дори дали срокът „до вторник”  ще бъде спазен. Всички обаче обещават изненади. След избора му за заместник- генерален секретар на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество, Свилен Крайчев беше първият, който публично огласи несъгласие с кандидатурата на Йорданов, защото „някак си

лъжем нашите избиратели”.

Което отдавна е вярно не само за Варна и не само за конкретния избор. Във Варна поне ГЕРБ не подкрепя човек, когото е давала на прокуратурата, като в Сливен. Борислав Гуцанов, в очакване на официално потвърждение на кандидатурата си, още веднъж обеща да съди вътрешния министър и прогнозира нов свой арест, но без да разкрие информацията, с която разполага. Най-търсен тази седмица беше Веселин Марешки – и ВМРО-НИЕ, и „Нова сила” го припознаха като свой кандидат. Най-щедри бяха от партия "Другата България", които щели да ни предложат цели трима кандидати за кмет, което според тях е „еманация на гражданското общество”. Пак тази седмица за пореден път от държавния бюджет

извънредно бяха извадени пари

и бяха дадени за ремонт и строителство на църкви. Около поредните питания за съдбата на тези пари стана ясно, че те са публични, но нито един от контролните органи за подобни финанси не следи как църквата ги ползва. Макар че те са периодично и щедро добавяни към дареното от миряните и спестеното от данъци и от осигуровки на свещениците.

Не е ясно дали това е пропуск в закона или съобразяване с премиерското нареждане никой да не се стиска, когато е за „Началника”. А явно – и да не пита кои са му подизпълнителите. Но всъщност тази история не е от тази седмица, тя е много по-стара. Винаги за „Началника” е бил отреден димът от жертвеното агне, жреците скромно са се задоволявали с месния остатък, а за „подчинените” е оставало удоволствието от даряването.