МВР - голям щат, малко полицаи

Новините

19-07-2011, 08:47

Снимка:

Кристина Баракова-Албу © ВАРНАУТРЕ.БГ

Автор:

ВарнаУтре

Всичко от Автора

ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА: Най-интересното от вестник "Труд" на 19 юли 2011

54 167 души работят  в МВР, но едва 32 851 са униформените, които работят в МВР, става ясно от доклада, който министерството пусна на сайта си и който „Труд” цитира днес.

Статистиката става известна 2 дни преди доклада на ЕК и в деня, когато опозицията внесе вот на недоверие срещу кабинета именно по темата провал в сектора на сигурността.

В увода на десетстраничния политически документ, подкрепен с два пъти по-дълъг технически доклад, комисията съобщава, че през лятото на 2012 г. тя ще  излезе с  цялостна оценка за напредъка на България и “ще направи съответните предложения”.

През юли 2013 г. към ЕС трябва да се присъедини Хърватия, която за разлика от България и Румъния няма такъв механизъм.

Според дипломати, пожелали анонимност, ЕС ще насърчи двете си най-нови страни в следващите 12 месеца да покажат напредък, достатъчен за останалите държави членки да прекратят наблюдението.

Правната рамка на необходимите за България реформи е в основни линии приета, смята комисията. Предизвикателство остава приложението. За него Брюксел дава 8 конкретни препоръки.

Подобряването на съдебната практика остава главното предизвикателство за българската съдебна власт.

“Борбата срещу корупцията по високите нива още не е довела до убедителни резултати”, е повтарящата се за пети пътв такъв доклад констатация. Критика не е спестена и на полицията. “Бяха изразени безпокойства във връзка с практиката полицията да приема дарения от физически и юридически лица, които допринасят за финансирането на нейните операции. Тази практика поставя под съмнение независимостта на полицейското разследване. Тя ще изисква проследяване.”
На най-остра критика е подложен Висшият съдебен съвет- назначенията на председател на Върховния административен съд през ноември 2010 г. и на председател на Софийския градски съд през юни т. г.

Българските магистрати “не положиха сериозни усилия” да изпълнят предишните препоръки на Еврокомисията за подобряване на съдебната практика, се казва в черновата. “Общо пасивното отношение на ръководството на съдебната система, ВСС, главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд към значителните слабости в съдебната практика пораждат сериозни безпокойства”.

Борбата с висшата корупция и организираната престъпност още не е довела до очакваните от Брюксел резултати, ако съдим от черновата.

“Слабости съществуват в събирането на доказателства, защитата на свидетелите, а така също в следствените стратегии, изчерпателните финансови разследвания и блокирането на активите”, твърди комисията. Тя иска “главният прокурор системно да анализира причините за оправдателните присъди в делата на високо ниво”.

Докладът посочва, че специализираният наказателен съд трябва да заработи, като се осигури неговата “ефективност и независимост” и той да бъде осигурен с “опитен състав с неоспорима нравствена и професионална характеристика”.

В доклада се посочва, че слабостите “са съчетани с остарял Наказателен кодекс” датиращ от 1968 година.Комисията настоява и че България трябва да приеме закон за гражданска конфискация, вариант на който парламентът отхвърли на 8 юли.

Без имена докладът изброява две условни присъди в дела по високите нива за измама и корупция, оправдателни присъди в две дела срещу бивши министри, “два други случая с бивш министър и висш чиновник,  които са се натъкнали на трудности и забавяне в съда”.

Прокуратурата е обвинена, че е прекратила разследвания по сигнали за измами с еврофондове. Законът за конфликт на интереси не се прилага заради закъснялото номиниране на членове на ресорната комисия. Изтъкнати са слабости в попълването и проверката на имотните декларации на висшите политици, магистрати и чиновници.