ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА: Най-интересното от вестник "24 часа" на 25 юли

За изключително важно решение на Комисията за защита на личните данни, съобщава днес „24 часа”.

Според него масовата практика да се ксерокопират личните карти на служителите при наемане на работа е незаконна. Решението е  по повод жалба от Д. Д. П, че фирма е отказала да го назначи, защото не предоставил копие от документите си за самоличност.

В разговор със специалист по човешки ресурси във фирмата той обяснил, че приема офертата и изпраща исканите документи. Вместо копие от картата Д. Д. П. прикачва файл с личните си данни от нея и посочва, че при поискване може да я предостави за потвърждаването им.9 дни по-късно от фирмата го информират, че трябва да представи копие от документа си за самоличност. Той обаче отново отказва, като се позовава на наредба за необходимите документи при сключване на трудов договор.

В крайна сметка след месец разправии той получава на електронната си поща писмо, в което го уведомяват, че дружеството се отказва от сключване на договор с него поради липса на всички изискуеми документи.

При направената от комисията проверка ХПГДБС изтъкнала редица аргументи да постъпи така. Сред тях са дори проверки на Инспекцията по труда, при които на компанията било указано да събира копия от личните карти на служителите си и те да бъдат съхранявани в трудовите им досиета. Те били необходими, за да можефирмата да защити интересите си в съда в случай на злоупотреби. По тази причина това било стандартна и утвърдена практика, описана във вътрешните правила на компанията.

Според Кодекса на труда обаче данните, необходими за сключване на трудов договор, са: име, постоянен адрес. ЕГН, вид и степен на притежаваното образование, както и данни за научна степен, ако е свързана с изпълнение на задълженията. За целта може да бъде поискана лична карта, но тя трябва да се върне на притежателя, след като той е идентифициран като бъдещ служител, се посочва в решението на Комисията за защита на личните данни.

По тази причина членовете й смятат, че изисканото копие е несъотносимо и надхвърля целите, за които се обработват данните на Д. Д. П. Още повече че гражданинът многократно е заявявал, че отказва да го предостави, което е едно от условията в Закона за защита на личните данни. Затова комисията е определила поведението на фирмата като грубо нарушение и е наложила санкция от 20 000 лв.

Комисията за защита на личните данни е получила през миналата година 221 жалби от граждани. Това е близо 100% повече от подадените през 2009 г. сигнали. Според членовете й това се дължи на факта, че гражданите все по-добре знаят правата си.

Рязко обаче са се увеличили жалбите срещу компании от телекомуникационния сектор. Основно гражданите се оплакват, че личните им данни са предоставени на трето лице с цел събиране на задължения.

В отчета си комисията признава, че нарастват и сигналите, подадени срещу вътрешния министър в качеството му на администратор налични данни. Те са свързани с полицейската регистрация, като хората най-често се оплакват, че продължават да се водят на отчет в МВР дори след като не е установено тяхно нарушение.