От БХК смятат, че Инспекторатът на ВСС „се прояви като „орган“ за тъпчене на съдиите чрез насаждане на несправедливост между самите тях“. Тази негова „политика“ на мачкане на реформаторската опозиция в съдийската общност и обезсилване на съдиите чрез нечовешка натовареност не е случайна. Тя обслужва политиката на ВСС да консервира статуквото, в което са заложени личните интереси на състава му, смятат от Българския хелзинкски комитет.

Висшият съдебен съвет образува дисциплинарно производство срещу новоизбраната шефка на Софийския градски съд заради множество забавени дела.

По същата причина съветът ще “разследва” и съдиите от СГС Иван Коев, Владимир Астарджиев и Мирослава Тодорова, съобщи Vsekiden.

Първите двама от тях са известни с множеството обществено значими процеси, които разглеждат, а Тодорова е председател на Съюза на съдиите в България, който нееднократно е изразявал критични позиции към работата на кадровия орган. За наказание съдиите бяха предложени от инспектората в резултат на проверка за срочността на делата в Наказателното отделение на съда.

Проверката на Инспектората бе инициирана след скандала с Янева, в който тя бе “оневинена” за конфликт на интереси. Става дума за едно от делата “Софийски имоти”, което разглежда тя, по което подсъдим е бившият изпълнителен директор на дружеството Тошко Добрев.

Процесът е забавен с няколко месеца, тъй като Янева не го насрочва в законоустановения срок. Няколко години по-рано обаче шефката на СГС, като пълномощник на баща си купува от Добрев два имота на ниски цени.

Заради този случай Инспекторатът към ВСС провери цялото наказателно отделение и препоръча на правителството на съдебната власт да накаже магистратите с множество забавени дела. Въпреки възраженията на част от съдиите в СГС по проверката на

Инспектората, днес съвета образува дисциплинарни производства срещу четирима магистрати. “Протестът” на съдиите от София срещу критериите, по които инспекторите са ги проверявали предизвика гневната реакция на Ана Караиванова – главен инспектор в ИВСС. Според съдиите „резултатите от нея се свеждат до формални заключения“, поради което те настояват за допълнителна „обстойна и задълбочена проверка на дейността им“.

Съдиите смятат, че не са отчетени броят и видът на разглежданите от всеки от тях дела, тяхната тежест и сложност. Делата са посочени формално и са неглижирани изцяло конкретните данни за естеството им в контекста на дължимата преценка за натовареността на съдията, пишат магистратите до ВСС и Инспектората.

Караиванова реагира остро на изпратеното от съдиите писмо, като заяви, че Инспекторатът е подложен на натиск от страна на магистратите и медиите с “изтекла контролирана информация”.

Тя мотивира предложенията за наказания от страна на ИВСС с факта, че на същите четирима съдии е обръщано внимание и преди за просрочени дела. Караиванова обясни, че от 35 наказателни съдии в СГС, само 11 имат просрочени дела, 14 – нямат нито едно такова, а 10 магистрати са забавили едно или две дела. “Не виждам защо трябва да ни се обяснява, че всяко едно дело има специфика”, обясни главният инспектор пред ВСС.

Правосъдният министър Маргарита Попова се обърна към Караиванова с “препоръката” да не си позволява да спори публично със съдиите, тъй като тя била назначена, за да помага на ВСС да управлява по по-добър начин съдебната система и подобен диалог с медии и съдии бил недопустим. Попова я посъветва също да не влиза в конфронтации с никого. “Не го правете. Не е проява на добър вкус”, в типичния си стил заяви министърката.

Българският хелзинкски комитет също изрази възмущение от констатациите за работата на съдиите на инспектората на ВСС. Тази проверка е извънредна по ред показатели и по същество цели да виктимизира (бел. ред. да направи жертви) и така възпре съдии, които се борят за реформа в управлението на съдебната власт. Освен това тя е несправедлива, защото критериите й за оценка са едностранчиви, формални, повърхностни, смятат правозащитниците.