Тази седмица жегата се подаде зад ъгъла, само за да разбере, че трябва да се появява в работно време.

Насред задаващата се криза с бензина премиерът намери за необходимо да разкаже за домашните си навици – „Всички, с които се срещам след работно време, знаят много добре, че не си говорим за служебни неща. Работя от девет до пет.”

За компенсация барманите в Китен изобретиха нов коктейл – „облак” с диня, и го кръстиха „Шамарът на Бойко", за да не ни липсва премиерът и от пет до девет.

Макар и в работно време, една българска ученичка не можа да се срещне с министър председателя тази седмица, макар че го причака на най-подходящото място – на магистралата. 17-годишната Бояна Янева напразно престоя един час на мястото, където Бойко Борисов дойде за първата копка на нов участък от магистрала „Марица“.

Бояна нямаше желание да става министър.

Искаше лично да даде на премиера своя разказ-писмо как живее семейството й – в което всички работят на нивите с памук, зеленчуци и пшеница и в което, заради забавени субсидии, майката обмисля как да осигури сирашка пенсия на децата си. Бояна трябваше да предаде писмото си на охраната. Но дори да получи медийното съчувствие на премиера, семейството на Бояна едва ли види скоро забавените и загубени земеделски субсидии и едва ли ще дочака наказание на тези, които са им взели хляба.

В почти същото положение като Бояна тази седмица се оказаха и някои български милионери. Данъчните отчетоха, че българите, които са обявили спечелени над един милион лева, са 1 673 или шейсет пъти повече, отколкото през миналата година. Пак според данъчните мнозина от тях са вече бивши бизнесмени, които заради кризата са продали бизнеса си – често на загуба.

А ние и без данъчните можем да се досетим къде ще бъде инвестиран този последен милион – не в България. Докато данъчните брояха милионерите, в банките преброиха просрочените кредити, които според БНБ вече са минали всички досегашни рекорди у нас. Финансистът Емил Хърсев облече цифрите в примери - "нашите банки понякога имат непосилни,

антиикономически условия за финансиране –

например заем за строителство на хотел у нас се дава за срок от 7-8 години, докато в Германия падежът е след 30 години." Докато чакаме условията за бизнес в тази посока да станат по-европейски, от друга вече са готови с изравняването. Социалният министър Тотю Младенов, с подкрепата на синдикалисти и работодатели, предложи да бъдат глобявани и работниците, които се съгласяват да работят без трудов договор. Мярката давала ефект. В Европа. В собствени проблеми и драми бяха вторачени мнозина през седмицата. Във Варна Общината обяви конкурс за обществена поръчка до края на 2014 година, макар че тогава ще е преполовена третата година на следващата управа. Президентът Първанов за довиждане върна Закона за дипломатическата служба, а в БСП бяха най-разтревожени

какво ще осветяват за традиционния си събор –

звездата на паметника на Бузлуджа или централата на ГЕРБ в София, след като партията получи забрана да запали петолъчката от съображения за сигурност. Като истински отговорна партия БСП включи осветлението, като пренебрегна забраната и под неговата  светлина лидерите й пожелаха на младите социалисти да се борят за по-добра и по-европейска България. Българската академия на науките пък ни изненада с нови правила за правописа. Тях ще ни ги обяснят сега в увода на новия правописен речник, а речникът ще видим догодина, ако се намери издателство.

Това на БАН нямало интерес да го издаде, също както и предишния. Няма проявен интерес към купуването му и от нито едно министерство, включително образователното. Нови правила, поне на повърхността, въведе и държавата – митниците отнеха лиценза за управление на данъчни складове на "Лукойл Нефтохим Бургас", след като за повече от една година рафинерията нито монтира измервателни уреди в складовете, нито посочи краен срок, в който ще го направи. Веднага след заповедта директорът Валентин Златев излезе с уточнения и обяснения, както и с реплика, че ще си търси правата в съда.

„Законът е еднакъв за всички”,

отсече премиерът, който поръча да забравим приятелството му със Златев, препрати въпросите за бъдещите цени на горивата към министрите си и им напомни, че сега щял да ги изпита за твърденията, че вносът на горива ще ни излезе по-евтино. Ако има нещо, за което и Златев, и Борисов са единодушни, то е, че не правели „театър”.

Финансовият министър Дянков пък се закани, че няма да върне лиценза на „Нефтохим”, докато не „влезе в изрядност", но за цените на горивата се измъкна с обтекаемата фраза, че пазарът щял да покаже докъде ще стигнат. Докато на големите летища у нас смятат точно кога ще започнат да отказват полети, останалите страни в спора в един глас твърдят, че война между рафинерията и държавата няма. Но

може би воюват двете лобита

около енергийната политика – гледащото към Москва и гледащото към Вашингтон. Засега делегацията от Русия беше върната – министър Дянков сметна, че „няма какво да си кажат". Руски анализатори на енергийните пазари обаче твърдят, че за „Лукойл” не е особен проблем да спре бургаската си рафинерия до края на годината. Защото за централата загубата ще е около 1 процент от приходите, твърди Андрей Полищук, анализатор на московския "Брокеркредитсервис".

За българската страна ще останат проблемите с безработицата, евентуалният срив на полетите, търсенето на спешни, тоест скъпи алтернативи, и накрая – въздишката на облекчение, когато рафинерията тръгне, макар и с нови цени. Но очевидно тези въпроси не са най-важните за кабинета – според стенограмата на редовното заседание на министрите в държавата не се случва нищо енергийно-тревожно, защото името „Нефтохим” не е споменато нито веднъж в деня след отнемането на лиценза. Премиерът се обиди и от акцентирането върху друга новина от седмицата –

явяването на Доган пред депутатите.

Лидерът на ДПС използа появата си, за да обясни, че "държавата потъва", че е време „цялото гражданско общество да се мобилизира" и главно да вдигне мизата преди изборите с обяснението, че народът "не е толкова глупав да продължи подкрепата си за такова управление". Социолозите отчитат друго обаче – въпреки опита си дотук, народът продължава да обича премиера си. Дори в извънработно време. Все пак народната любов там намалява и прелива към БСП.

Малките промени в процентите и напънът на партийния конгрес накараха Станишев също да се размечтае как хората вече осъзнавали, че „предишното управление е било с пъти по-добро за тях, отколкото сегашното”. И да гласуват съответно с осъзнаването. То обаче няма да е в мащаби, които да променят картината, твърдят проучванията. Затова и с поредния вот на недоверие нямаше изненади – още сутринта Искра Фидосова обеща депутатите

да бранят Цветанов с всички средства,

което включваше дори липса на кворум в началото. Наистина, Фидосова призна с половин уста, че битовата престъпност все още печели в битката с полицията, но сега вече, благодарение на вътрешния министър, и това ще се промени, след като всяка община си направи собствена полиция. Вероятно това е една от стъпките за „поетапното” спиране на съмнителните дарения към полицията, от които министър Цветанов обеща да запази само общинските. След седем часа дебати, завършили с проблемите на черешовата реколта, никой в залата май не помнеше защо е там, а колкото до премиера – не стана ясно докога е издържал в кабинета на Цецка Цачева, където се оттегли.

Самият Цветанов наблегна на успехите на „сегашната” полиция, провалите на „предишната” и връзките на опозицията с организираната престъпност, които би трябвало да разказва и доказва в съда. Там обаче и на „сегашната” полиция не й се получава. Проучване на Центъра за изследване на демокрацията показа, че почти половината от жертвите на нападение – 46 процента от пострадалите –

изобщо не съобщават, че има престъпление срещу тях,

защото се страхуват от отмъщение или смятат, че полицията няма да направи нищо. А Комитетът по човешките права към ООН ни разкритикува заради полицейското насилие и проблемите в съдебната система. Докато вътрешният министър се защитаваше от обвиненията за липса на сигурност, бяха пуснати двамата братя Ермалаеви, задържани за взривовете пред офиси на РЗС и ДСБ. Оправдани бяха обвиняемите за убийството на Бай Миле, макар че тогавашният главен секретар на МВР Борисов отдавна ги беше обявил за виновни.

Към същия финал се е запътило и делото за убийството на Яна Кръстева – крито от медиите и обществеността няколко дни, гарнирано с обяснения, че „не е сигурно” дали смъртта е насилствена, с обявяването на жертвата за клошарка и с наричането на един заподозрян „убиец”. Накрая прокурорът остави в ареста само единия от заподозрените, като предупреди, че и той ще излезе, ако полицията, така категорична за вината му в деня преди вота на недоверие, не представи и други, по-сериозни доказателства. През седмицата започна и регистрирането на партиите за местните избори.

Млади гербери дежуриха на смени

пред вратите на ЦИК, за да грабнат бюлетината с номер едно. Което улеснява писачите на изборни послания, но оставя и съмнението, че ГЕРБ не вярва избирателите му да могат да броят до повече от едно. Леко изненадваща беше и новината за отказа, който получи Меглена Кунева - кандидатката и щабът й подранили, защото явно не са разбрали, че регистрацията за президентските избори ще започне на пети август. Зачестиха и проучванията на нагласите преди изборите.

От „Медиана” тази седмица провериха дали ще са скъпи избирателите през тази кампания. Оказа се, че 15 процента от българите с право на глас биха го изтъргували за 300 лева, а други 9 на сто са три пъти по-евтини и само за сто лева ще пуснат бюлетината за когото им кажат. Явно това са хората, които вече са приели, че държавата им работи от девет до пет. Останалите имаме още един шанс да й сменим работното време. За да не се наложи да се подредим всички като Бояна на магистралата.