През първата августовска седмица настана истинско роене на кандидат кметове, финансови анализатори видяха в новия черен петък на борсите начало на нова криза, а Европа сипа поредните лъжици катран в кацата на оптимизма ни, че ако не сами, то с нейна помощ ще издрапаме до обетованата земя.

Евросъюзът най-вероятно ще ни остави зад борда на новия план Маршал, а един бивш посланик доста недипломатично заяви, че Европа и България още дълго време ще са два различни свята.

На пръв поглед решението да не се променят вноските на страната ни по европейските финансиращи програми догодина може да изглежда добра новина – няма увеличение на задълженията ни. Докато не стане ясно, че за ред държави, включителна и Румъния, вноската на практика се намалява. Ако сега собственото финансиране стига до 50 процента от сумите по програмите, от следващата година е възможно евросъюзът да дава до 95 на сто от общия бюджет. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу сравни идеята с

нов план Маршал за икономическо възстановяване.

България, засега поне, остава извън обхвата на този финансов жест. За българския бизнес има обещания – тази седмица от икономическото министерство на малките и средни бизнесмени им обещаха нови кредити. Евтини, по българските стандарти. А земеделският министър Найденов, загрижен за производителите поне докато не го ядосат с въпроси, за малко да ги прати да работят в Македония.

На земеделската борса в Кърналово, като не хареса сравненията на зеленчукопроизводителите от петричкия край, Найденов измърмори: "Щом толкова ви харесват преференциите, които македонското правителство дава на своите производители...". И макар някакъв здрав разум да спря министъра, едва ли някой от земеделците си е помислил, че продължението щеше да е: „и ние ще ви дадем преференции.” А че от спешни помощи има нужда, потвърдиха през седмицата и български, и европейски изследвания. По данни на КНСБ през юни за едно четиричленно семейство

издръжката е скочила до 2 100 лева,

като само осем процента от домакинствата реално са имали тези пари. Повече от една четвърт – 28 на всеки 100 – вече са под чертата на бедността. Обобщението на Евростат пък гласи – българите имат най-дългата работна седмица, най-малък платен отпуск и... най-ниска производителност на труда. А по ръст на безработицата отстъпваме само на затъналата в проблеми Гърция. Отличници сме в друга класация – за укрити данъци. Там сме пуснали по-напред само италианците и румънците и сме трети с над 38 процента недекларирани доходи.

Очакванията светът да се оправи, за да ни се отрази и на нас, ще трябва да ги отложим. След борсовата търговия този петък анализатори на пазарите вече заявиха, че трябва да се готвим за нова финансова криза, защото тя на практика вече е тук. Отлагането на друга криза – с американския дълг, може да се окаже най-скъпия чай в историята, след като групата „Чаено парти” в Камарата на представителите показа колко лесно може да обърне колата, на която се вози не само американската икономика. У нас реакциите на перманентното икономическо състояние, в което сме, се свеждат до

заклинания за повече пазар,

съчетани с пореден натиск върху бизнеса и с предложения за увеличаване на работната заплата. Кой ще я плаща става въпрос с все по-неясен отговор, защото изследване на националната статистика показа, че от създадените у нас през 2004 година фирми след пет години „живи” са били само 7 процента. Тенденцията се запазва и през следващите години, а резистентност на кризата са показали само фирмите за производство и разпределение на ток и парно. Затова не е чудно, че докато малцината ентусиасти още довършват моловете си, вече имаме първи официален фалит на мол в Пловдив, а във Варна е възможно да настанят районното кметство на „Младост” в един от големите и подтискащо празни големи магазини.

Битките на бензиновия фронт се водиха с променлив успех през седмицата. Софийският административен съд спря предварителното изпълнение на решението да се отнеме лиценза на "Нефтохим". Обжалванията и оспорванията бяха гарнирани със сваляне на цените на „Лукойл България", които трябаше да посрещнаст и нов удар – обвинения от Комисията за защита на конкуренцията, че са възможни картелни споразумения и злоупотреба с господстващо положение.

Под бензиновите изпарения двамата вицепремиери

Дянков и Цветанов не пропуснаха да си разменят по някой и друг удар. След изявленията на Дянков, че каквото и да казва колегата му, то не е „меродавно”, се наложи премиерът да декларира, че, първо – няма да допусне конфликт между вицепремиерите, второ – ако се стигне дотам, ще ги наказва, и трето – изобщо няма никакъв конфликт. За финал Бойко Борисов ни успокои, че Вагит Алекперов ни се бил извинил и обещал да монтира измервателните уреди и дори да направи нови инвестиции още през септември. През това време “Бритиш-Американ Табако“ се отказа от състезанието за „Булгартабак” и на пистата остана само “БТ Инвест“ - регистрирана в Австрия фирма, финансирана с парите на Външнотърговската банка на Русия. Агенцията по приватизация веднага оповести, че състезанието може да продължи и с един кон, а ние останахме да се чудим колко пъти една държава може да си позволи

да стъпи на една и съща мотика.

Очевидният отговор е – много пъти. Не само според реакциите на руските апетити, но и от разрешението, което правителството даде на новото ръководство на НДК да отдава помещения под наем без конкурс. След като уволни Христо Друмев, защото давал залите под наем без конкурс. Ударите усети и Константин Иванов - полицаят от дирекция "Престъпления по пътищата", който вдигна шум за практиката МВР да не закача колите на „спонсорите”. При проверката на случая, казва полицаят Иванов, той останал „сам срещу държавата”. Отговорът на държавата не закъсня - комисар Валери Йорданов, който е начело на Столичната дирекция на вътрешните работи, оповести, че Константин Иванов има дисциплинарни наказания за проявено насилие. Което може и да е вярно. Не това изобщо не означава, че разказът му за спонсорите автоматично става неверен.

Спорове имаше тази седмица и около Бузлуджа. След като така и не решиха безопасли е петолъчката и БСП си я пуснаха сами по партизански, социалистите трябваше да се червят, че са оставили мръсно след себе си. Самоотвержени млади гербери веднага се втурнаха да чистят след тях, а накрая стана ясно, че както всяка друга година, БСП са си платили за почистване и фирмата просто е изчакала един ден, за да види парите в сметката си. От криви сметки за пореден път се оплакаха във Варна концесионерите на

онези неща, които се наричат „спиркозаслони”.

Те поискаха, и съветниците от ресорната комисия се съгласиха, в будките по спирките да се върнат цигарите, бисквитите и закуските. Така концесионерите щели да си върнат поне част от вложеното, а варненци ще имат занимавка по ръка и няма да мислят дали не беше по-добре заслонът на спирката да ги пази от дъжд и слънце, докато изглежда добре, вместо само да изглежда добре. Макар че това може да се окаже малък проблем за варненци, ако се приеме идеята на друга общинска комисия. Вещите в транспорта съветници обмислят съвсем сериозно вариант, в който едва изплувалата общинска фирма ще купи частната и така като едно дружество ще усвои 50 милиона евро европейски пари. Собственикът на частната фирма обеща на съветниците среща в съда, ако се опитат да реализират идеята си. Продължи и попълването на списъка с кандидати за кметския стол.

Новата партия „Нова Европа” изненада с 28-годишен кандидат, който се представи като убеден либертарианец, бивш член на надзорния съвет на "Холдинг Варна" и достатъчно богат, за да финансира сам, заедно със съпартийците си, своята кампания. Най-официално беше представянето на

синия кандидат за кмет Николай Недков –

със сериозно столично присъствие, главно от страна на ДСБ. Но и с неприятния сюрприз на варненската организация на СДС „Приморски”, които вкупом забегнаха при Веселин Марешки. Иван Костов постави като задача на варненския кандидат излизане на балотаж, което е декларираната цел на всички участници. А постигането й отсега очертава границите на битка доста отвъд понятията за спортсменство. Действащият кмет през това време инкасира едно на типична ГЕРБ-стъпка – след като преди около два месеца настояваше общината да получи собствеността върху Морската градина и Аспаруховия парк, тази седмица Кирил Йорданов директно отказа предложението за връщане и заяви, че вариантът общината само да ги поддържа е много по-добър. Съветниците можели да се изкушат и да продадат градината, докато

това „в министерствата не може да се случи”,

каза кметът. А на нас ни остана само да повярваме в Дядо Коледа. Друга ексцентрична идея беше разширяване на артпространствата във Варна, за да има с какво да кандидатстваме за европейска столица на културата. В графата разширяване беше предложено покриване на двора на Археологическия музей и на Летния театър, срещу което вопъл издадоха не само варненци, но и италиански архитекти. Но пък стана ясно, че в кампанията на Варна ще помага и рок столицата Каварна. Което е чудесна новина – община Варна откри потенциала на рок концертите – малко след като беше обявена

програмата и на "Ръжево Конаре In Rock".

Рок феновете имат големи надежди и за новата софийска зала. Тя беше открита церемония, извадена от кинопреглед, което накара по-зрелите българи да търкат очи и да проверяват календара. Развя се плакат "Залата е супер, благодарим ти, Бойко", макар че част от публиката освирка софийската кметица, докато тя твърдеше, че премиерът "изпълнява поетите от него обещания като кмет за инфраструктурните обекти в града".

Ние пък трябваше да се задоволим с разяснението, че цената на залата не била вдигната и със стотинка. Макар че първоначално обявените параметри бяха зала с 16 500 места за 107 милиона лева, а накрая получихме 12 500 места за 90 милиона, а простата аритметика показва, че така условната цена на едно място от 6 485 лева е ставала 7 200. А волейболистите, като осветиха залата с победа, върнаха се да тренират във Варна, защото софийската перла се оказа не по джоба им. След приятните вълнения около новата зала премиерът трябваше пак да се върне към политическата проза – започна регистрацията и на кандидатите за президент. Комсомолците от ГЕРБ самоотвержено

пак се пребориха за цифричката 1 върху бюлетината,

макар че този път шоуто беше открадното от Юзеир Юзеиров. Той дойде да регистрира кандидатурата на брат си в шикозен ансамбъл от риза, сако, вратовръзка и боксерки. Това бил протестът му, че държавата не регистрира партията им. Поне бельото беше чисто. А премиерът Борисов прецени, че е дошъл моментът за обръщане на плочата и тази седмица коментарите му за партийната кандидатура вече звучаха така: „Що да не се кандидатирам за президент, аз нямам ли права?". Борисов разясни и основите на демокрацията: „Демокрацията е да ме питате и мене, нали? Защо не ме питате дали искам да говоря с вас? Идете се наредете там и ще дойда". Нервното избухване на магистрала «Марица» беше предизвикано от настойчивите въпроси, свързани не с броя на магистралите, а с

броя на бедните в България,

както и с искреното обяснение, че когато коментира и други въпроси, журналистите все пропускат магистралите. А може би премиерът тайничко е завидял на руските си колеги - след „Армията на Путин” от млади жени, които се събличат публично в подкрепа на любимия вожд, тази седмица се появиха и „Медведев гърлз” – с тесни блузки, къси шорти и високи токчета. Депутатите, макар и във ваканция, също произведоха новини. От проекта за закон за детето настръхнаха косите на родителите с малки деца – новите текстове предвиждат децата до 8 години да играят само под надзора на родител, да не остават сами вкъщи при никакви обстоятелства, а ако ги разхождат баба или дядо – задължително трябва да имат и бележка от родителя, че е съгласен. Двама атакисти пък - Огнян Стоичков и Станислав Станилов, поискаха към Министерския съвет да се създаде специален съвет за българския език. Той ще

напише нови правила за езика,

ще ги публикува в „Държавен вестник”
и ще си назначи администрация, която да следи за спазването на закона и ще събира глобите – за чуждици, за диалектизми, за неправилна употреба. Явно двамата се изживяват като нов Пигмалион за целия български народ или просто си търсят работа за след парламентарните избори.

Тази седмица на български прочетохме едно германско изявление, в което никакъв превод не може да тушира усещането за шамар. „Брюксел вярва, че България може да се подобри чрез нови закони, но забравя балканския манталитет.”, казва Клаус Шрамайер. Като ползва опита си на дипломат в София през 90-те и на наблюдател на процесите днес, Шрамайер твърди, че е все по-ясно – „ЕС и българите живеят в два различни свята.” Дали не е време да направим нещо или ще чакаме пак да чуем: Два свята, единият е излишен?