Столицата се била опразнила. Кръстовището на Орлов мост било натоварено колкото възлов пункт в малък провинциален град. И не само.

Миризма на плажно мляко, бира, цаца, напечени от слънцето динени кори, както и онзи специфичен мирис на китайски джапанки.

Ето това може да се намери като аромат край варненското море. Хора – дал Бог. Хубаво е да се упомене, че всички идват, за да си починат. Опъват хавлиите на плажа и чакат. Чакат морето да отмие натрупаната като кир умора от работа, проблеми и рисково заиграване с цените на горивата.

Столицата се била опразнила. Кръстовището на Орлов мост било натоварено колкото възлов пункт в малък провинциален град. И не само. Много български градове се изпразват от човешко съдържание, за да се изсипят повечето тук, оставяйки следите на жадни за почивка люде.  А какво да кажем за чужденците. Но дайте да караме едно по едно:

Софианци:

Ако поканите шефа си вкъщи, той със сигурност няма да ви пита дали да си събуе обувките, къде е тоалетната и къде да седне на масата. Софианци - и те така, имат съзнанието, че идват от най-големия, най-развития и най-най град в България. Тяхното съзнание е по-особено, разширено някак си и поради това достигнало височините на едно фрапиращо самочувствие. От софианец можете да очаквате дори да си опъне хавлията върху вашата, даже и без да ставате от нея. Когато си поръчва от заведение биричка или си купува евтини джапанки от сергията до плажа, той задължително говори дълго, обяснява се много, заяжда се. А като се качи на колата и тръгне по Съборни, всички му правят път. Трябва. А после, разправя на приятели, Варна била изостанала, мръсна, с много дупки по улиците. Произнася го с едно специфично скърцане на зъби – не е от утаена злоба, а заради пясъка в устата, попаднал в нея след дългото й и продължително отваряне.

Румънци:

Те никога не знаят закъде пътуват. Джи-пи-еси-те сякаш още повече объркаха нашите северни съседи. Преди поне спираха и питаха на румънски накъде е Варна или Златни пясъци. Сега стоят, на средата на платното, и гледат втренчено малкото мониторче, откъдето някой навярно постоянно им повтаря: „Върнете се и завийте наляво, върнете се и завийте наляво...” В това време грижливо възпитани варненци започват да си припомнят някои любезни румънски фрази, прихванати от радиото, което лятно време задължително преборва честотите на бг-програмите. Но те никак не са лоши, защото, съдейки по возилата им, пристигат заможни, закоравели за истинска почивка, в добър хотел и обширен плаж. Някои от тях поназнайват маршрута, преките улици и триковете по кръстовищата. За съжаление не винаги резултатът е добър. Преди време засякох катастрофирал румънец в спешното. Горкият. Стоеше на едно легло и отваряше само онова око, което бе от страната на здравите му ребра. А в ръцете си държеше пачка двадесетолевки. Раздаваше ги на ляво и дясно – да ползва телефон, храна, чаршаф. Очевидно такава картинка са му нарисували другарите за нашето реброопазване.

„Провинциалисти”:

Цитатът го вземам от автора на „За кого бие камбаната”. Защото наистина кожата ти няколко лета трябва да се е пекла на соления въздух, за да разбереш до дъно приказката, че „място, където няма море, е провинция.” В това число биха могли да влязат и софианци, но те заслужават поне да бъдат отделени от провинцията, от която сами се разграничават. СС, РР, Т, У, Н – долу-горе такива номера галопират по улиците на Варна. Оставям настрана ТХ, защото тяхното присъствие е трайно, постоянно и дори жизнено важно за Варна. Като здравословната употреба на чесъна. Останалите са тук за сравнително евтино море, при леля ви Славка, която дава леглото за 20 лева, че и по-малко, ако й поливате доматите в квартал Погребите. После – хайде на плажа с буца сирене, пресен домат без консерванти и шише разгазирана вода. Естествено, всички се разписват в капанчето – бира с цаца. После и в храстите на морската градина. Именно подобен персонаж чух да разговаря по телефона. Аз не исках да го чувам, но той така силно викаше, че по някакъв много убедителен начин се мъчеше да обезсмисли мобилните комуникации, пращайки гласа си в най-чиста форма до мястото, където трябваше да чуят и усетят еженето му: Фъф Варна съм, бе... Е, ко прая – ти ко прайш кат дойдеш на морето... Е, и аз тъй!”

Руснаците:

Умишлено членувам. За тях наистина е време да се измисли специален член в закона. Преди това, обаче, трябва да отчетем третото им спасяване по родните земи. Ако не са те, туризмът, недвижимите имоти, кръчмаро-гастрономският бизнес и какво ли още не, отдавна да са се наредили на опашката за социални помощи. Те говорят силно, те искат най-доброто, най-скъпото, те обичат водка и не го крият, тяхното „добрутро” е по-голямо даже и от софийското. Панимаете? И всички много ги обичат, защото платежоспособността им на моменти е еднакво пропорционална с размерите на майка Русия. И дори не са като англичаните, на които някой им бе подшушнал, че сме лъжливо племе – фраза, с която те трябваше да оправдаят скъперничеството си. Докато с руснаците си се познаваме – толкова години едни и същи краставици сме си продавали. И те наистина се чувстват като на място. Затова не просто идват на море, а си купуват къщи, етажи от къщи и кооперацийки. Обърнете внимание на населението в Морската градина. Рускиня разхожда куче, русначе кара колело, млади рускини показват лака си за нокти на краката. Чувствайте се като у дома си!

Поляци, македонци, германци, скандинавци, сърби, австрийци, както и русенци, петричани, перничани и кюстендилци – във Варна са добре дошли всички. Защото друг такъв град няма. Питайте ме, но ще ви кажа защо в друга статия. И ако всеки отнася по нещичко от тук, то така също и оставя: Работа за персонал, средства, скъсани джапанки, заровени на 30 сантиметра в пясъка и хлъзгави кори от пъпеш.