От грамата не става ясно кой от българските политици и/или експерти е говорил за строителството на втора рафинерия, на какво ниво и колко детайлно е обсъждан този въпрос.

В разгара на газовата криза през зимата на 2009 година тогавашният американски посланик у нас- Нанси Макълдауни изпраща поверителна грама до Държавния департамент.

Грамата е озаглавена „България се самоизмъква от енергийната дупка". Четирите послания на САЩ към България в нея са- прозрачност, елиминиране на посредниците, разнообразяване на енергийните източници, развиване на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност.

От грамата, изтекла чрез Wikileaks и публикувана в „Биволъ”, става ясно, че посланичката е обсъждала тези теми с български официални лица. В опциите за диверсификация е включено изграждането на втора, средна по размери рафинерия, която да конкурира "Лукойл" и на второ газово хранилище. Американците са предложили техническа помощ и включване на американски фирми в проекта.

От грамата не става ясно кой от българските политици и/или експерти е говорил за строителството на втора рафинерия, на какво ниво и колко детайлно е обсъждан този въпрос.

За енергийния сектор в България е използвано определението "мътно блато". Посланик Макълдауни смята, че спирането на газа от Русия дава шанс на България да се отърси от близо 100% зависимост от руските енергийни доставки и да се освободи от "свързани с Русия приближени лица и паразити, които се хранят от наеми". Тя предупреждава, че руските интереси и посредниците ще окажат съпротива, но "все пак се отваря една възможност".

Проблемите в енергийния сектор са една от най-засяганите тема в американските дипломатически доклади изтекли в Wikileaks. В около 5% от 251 287 документа се среща ключовата дума ENRG. В изпратените от София доклади тази ключова дума се среща в над 10% от грамите. Анализите на посланиците са твърде подробни, а заглавията цветисти:  Мръсна енергия: корупция и липса на прозрачност измъчват българския енергиен сектор, „Жадна за страсти България в леглото с мускулестата двойка „Лукойл” и „Газпром”

От цитираната грама на посланик Макълдауни се разбира, че целите на САЩ в България са мащабни, но "реална промяна на начина, по който България извършва всичко в енергийния сектор" очевидно не е постигната повече от две години след газовата криза.

Любопитно е, че темата за строителството на втора рафинерия не се обсъжда изобщо в българското публично пространство, но бешеотхвърлена в руската преса преди няколко дни със странния аргумент, че "Лукойл" произвежда повече, отколкото реализира на вътрешния български пазар.

Този аргумент може и да има икономическа обосновка, но темата за енергийната зависимост на страната е преди всичко политическа и съотнесена към националната сигурност, както показаха бързо забравеното спиране на руския газ през 2009 г. и текущата криза с лиценза на "Лукойл".

Руската енергийна политика спрямо България и други страни се свежда до груб шантаж и заплахи за спиране на енергийните доставки. Конкретно за България това става ясно от оплакванията пред американските посланици на двама български премиери: Сергей Станишев през 2006 г. и Бойко Борисов през 2009 г., разкрива Wikileaks.