Пълен или слаб, щастлив или сърдит - виж гените

Новините

10-08-2011, 10:34

Снимка:

Кристина Баракова-Албу © ВАРНАУТРЕ.БГ

Автор:

ВарнаУтре

Всичко от Автора

ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА: Най-интересното от вестник "Труд" на 10 август

Дали ще си агресивен, комуникативен, спонтанен, позитивен или негативно мислещ човек, каква ще е сексуалната ти ориентация, чертите на характера и външният вид - всичко това е заложено в гените, пише“Труд” , като цитира проф. Иво Кременски, водещ специалист по генетика.

Той добави, че още от раждането е продиктувано също дали съответният индивид ще развие т. нар. метаболитен синдром и ще бъде пълен. “Ако родителите са с излишни килограми, рискът детето да стане дебело е до 80%. На практика обаче това се случва по-рядко, защото ако майката и бащата решат да го подложат на здравословно хранене и го пратят да играе и да спортува, то няма да напълнее”, обясни проф. Кременски.

Всички черти на човека, които изброихме, се дължат не на един ген, а на множество. Затова е трудно да се правят прогнози за външния вид и характера на бъдещия индивид. Значителна роля се пада и на околната среда.

В гените е заложена и интелигентността, но основният фактор тук е семейната и социалната среда. “Пак ще ви дам пример с ромите - те не са по-неинтелигентни от нас, напротив - има такива, които могат да излъжат банка, без дори да са грамотни. Но решаващото са семейството, училището и социалната среда”, категоричен е проф. Кременски.

Гените имат решаваща роля при т. нар. генетичните болести, и то най-вече когато е засегнат един ген, т. е. има дефект в него. Тук става дума за моногенни болести, каквито са хемофилията (свързана е със затруднено кръвосъсирване) и муковисцидозата (наследствено заболяване, атакуващо белия дроб).

При тези болести, независимо какво е влиянието на околната среда, щом е налице дефектният ген, се стига до диагноза. До момента са описани 7000 такива заболявания. “Човешките гени обаче са 23 000, т. е. очаква се, че реалният брой на болестите е повече от тези 23 000”, обясни проф. Кременски.

Сред моногенните заболявания има и някои често срещани. Например 10% от раковите болести се дължат на дефект в единичен ген. “Т. е. имаш ли го, ще развиеш тумор, колкото и страшно да звучи”, каза проф. Кременски.

Втората група генетични болести са хромозомните, които се дължат на нарушения в броя или в структурата на някои от 23-те двойки хромозоми.

Най-разпространената подобна диагноза е болестта на Даун. ”При болестите, които масово мъчат българина като инфаркт и другите сърдечносъдови заболявания, мозъчните, диабет, шизофренията и др. влиянието на гените е между 60 и 80%. Т. е. при тях се наблюдава нарушение в множество гени и в зависимост от комбинацията, която ще се получи от гените на майката и бащата, както и в резултат на въздействието на околната среда, те могат да доведат до болест.