Може би след всички тези управленски страдания ще е по-честно да обявим реалити шоу „Аз искам да бъда президент”.

Тази седмица обвиняваните в параноя варненци, склонни да вярват, че градът умишлено е заобикалян от властта, получиха потвърждение лично от премиера.

А светът – българска рецепта за излизане от кризата. Община Варна се оказа пробита в най-буквалния смисъл, а актуализацията на бюджета не беше приета от първия път. В хотелските гета взеха да се досещат, че сами са си стягали въжето около шията и след алкохолните изцепки Bar Crowl чак поискаха вечерен час. След насилието по британските улици Европа все по-сериозно се пита дали не е време да се върне към правия текст в говоренето и бързината в действията, вместо да чака шопинг бунтовете под собствените си прозорци.

Поредната лятна буря във Варна завърши с поредния, вече познат отчет –

наводнени улици, паднали клони и дървета,

ранено тригодишно дете. Пораженията бяха записани в сметката на природата и вниманието бързо беше насочено към тържествата за деня на града. Дотогава улиците ще изсъхнат, а нападалото ще бъде прибрано и никой няма да пита защо за да имаме бедствие във Варна всяка година ни трябват все по-малко дъжд и вятър. Иначе в понеделник пак ще има автобусни разходки за избрани и журналисти, на тях администрацията ще се хвали с инвестиции за 14 милиона лева. Въпросите как ще се изплатят тези инвестиции едва ли ще са добре дошли – в инфраструктурата са вложени едни пари, за които общината още не е намерила банка, от които да ги вземе като кредит. Но кметът Йорданов успокои, че до края на годината имало време. Рекламните бус туровете ще продължат и след Деня на Варна, мястото за хвалене е реконструкцията на булевард „Христо Ботев”. Нищо чудно обаче екскурзията да се отложи, след като хората с наводнени мази се оплакаха, че въпросната реконструкция е пропуснала дренирането на терена. И все пак природата беше милостива към жадните за похвала във Варна –

дъждът можеше да се изсипе на 15-ти

и тогава официални гости, медии и кметът начело трябваше да газят по централните варненски булеварди и да се молят някое дърво да не уцели точно техния автобус. Но пък можеше да мотивира варненци да помислят по-сериозно това ли искат да им се случва и през следващите четири години. Тема за размисъл даде и премиерът Борисов след една варненска среща по тенис. Във Варна нарочно не се наливат пари от държавния бюджет. И във Варна ще се налеят милиони в инфраструктурата от държавния бюджет, когато “започне да функционира правилно” - така звучи обобщението от тази негова визита. Бихме могли да го попитаме какво точно означава „правилно”, когато дойде пак във Варна - празничо. Колкото до самия празник – тази година той няма да е почивен ден за варненци. Не като антикризисна мярка, а като резултат от нехайното отношение на Общинския съвет към собствените му правилници. Решението да почиваме съветниците взеха два работни дни преди празника, по закон обаче трябва да има седем дни за обнародване на протокола от заседанието и месец – за обжалване. Така че с това решение

бихме могли да почиваме на 22-ри септември

Вече традиционно двудневните заседания на съвета дадоха и още теми за размисъл. За първи път актуализацията на бюджета не беше приета от първия път. Аргументите, каквито и да бяха, за промяната в позициите на част от съветниците, останаха извън залата. В името на голямо европейско финансиране съветът реши общината да изкупи частния превозвач „Транстриумф”, като пак общината ще гарантира вземанията му. Цената ще се договаря тепърва, за нас остават две надежди – след сключването на сделката европарите наистина да дойдат, а като дойдат, да не вървят заедно с билетче от два-три лева. Под романтичния ромон на дъжда в пробитата отвсякъде сграда на общината съветниците и кметът спориха и за друго – искат ли Морската градина да е общинска. Пируетите там са от няколко години, финалното кметско движение беше изненадващо – след натиска да вземем градината Кирил Йорданов откри няколко различни аргумента, че това е невъзможно. Последният е, че юридически не можело публичната държавна собственост да се трансформира в публична общинска. Което щеше да звучи мното авторитетно, ако държавната Борисова градина вече

не беше станала собственост на Община София

Месец преди официалното начало на предизборната кампания продължават да се запълват и празните кутийки на варненския пъзел. Авансово изтече кандидатът на РЗС - Димо Стоев, който едва ли е щастлив от медийната неполитическа гарнитура, с която веднага тръгна името му. Неграмотно съчинена анонимка за пореден път лансира името на Данаил Папазов – очевидно някой много иска мястото му. Сам излезе на пазара и Добромир Джиков, който обяви участието си на изборите, но засега – без политическа подкрепа. От затвора, където е вече трета година без присъда, заявка за независим общински съветник подаде Иван Славков. „Нашият град”, след като бяха отрязани от ЦИК, търсят други варианти. А Камелия Тодорова се размечта да я гледаме в ролята на вицепрезидент. Половинката от тандема й бил собственик на охранителна фирма. Почти толкова развеселяващо звучаха и управленските решения на управляващите  – според самия министър председател

ГЕРБ “няма конкретни цели” за изборите наесен,

но има ясна стратегия за опита на управленските си кадри: „Две години да стоиш на банката в парламента е достатъчен опит, за да отидеш в местната власт.” След тази гениално просто формулирана теза можем да очакваме, например, наплив от банкови охранители, които искат да стават директори. Колкото до поста на „Дондуков” 2, все по-ясно става, че от двата неизгодни варианта ГЕРБ ще избере по-малко неизгодния – Росен Плевнелиев като кандидат за президент. А премиерът вече е резервирал другия мандат - “За следващите президентски избори отсега казвам - ще участвам. Дотогава ще направя инфраструктурата. Ако народът го оцени, тогава си заслужава да си почина." Макар че въпросите за избора докараха до поредния словесен конфуз, в който премиерът направо поиска да закрият президентството. Може би след всички тези управленски страдания ще е по-честно да обявим реалити шоу „Аз искам да бъда президент”. И без това част от избирателите обикалят в упоение от партия на партия – нещо като

Election Crowl, което започва с неумерена злоупотреба

с всякакви политически обещания и завършва с тежък електорален махмурлук без никакви изводи. На Слънчев бряг поне вече се усетиха какви щети им нанасят туровете Bar Crowl и поискаха вилнеещите алкохолни екстремисти да бъдат ограничени. Далеч по-сериозни мерки ще трябва да вземат отговорните за политическия екстремизъм. Братята Юзеирови все още са възприемани като политически шутове. Тази седмица обаче кандидатът за президент Али, декориран с фес, си позволи от ефира на национална телевизия да обвини българите, че потъпквали правата му. Неговият застъпник Юзеир пък, привикан в съда да дава обяснения за прането на 350 000 лева, се погаври с Вазов и нарече появата си „голям ден за турската демокрация”, защото получил преводач на турски. Али Юзеиров гарантира също, че щял да има поне два гласа на изборите – своя и на брат си. Според стария виц, нямат ли поне четири гласа братята, значи

имат проблем със семейната вярност

Имат ли повече – ние имаме проблем. С политическата система, с политическата среда и с политическите решения, които вземаме. Засега обаче няма кой знае какви реакции спрямо братятя, които усърдно бутат фитили под българския етнически модел. Премиерът, например, е зает за рекламира пред света един друг български модел – икономическия. През седмицата той препоръча на страните, застрашени от дългова криза - САЩ, Италия и Испания, да се поучат от нас. Бащата на борда ни - Стив Ханке, потвърждава отчасти тезата му: „България е в относително добра форма в сравнение с повечето страни.” Нобелистът Джоузеф Стиглиц, който гледа по-напред, обаче е скептичен спрямо всякакви действащи модели: „Една дълга стагнация сега изглежда като оптимистичен сценарий.”  Вътре в страната оптимистите за българския модел също не са много. Докато макроикономистите все пак още спорят, статистиката отчете, че от април насам средната заплата у нас е паднала с 20 лева, а по щандовете за месо и мляко най-търсените продукти са по стандарта „най-евтино”. Ръст в „приходите” продължава да отчита вътрешното министерство. От април до юни

в касичката му са постъпили още девет милиона лева

от дарители, които, въпреки обещанията на министър Цветанов, продължават да са анонимни. Някои даже много „настоявали” за това. След дългите препирни законно и морално ли е полицията да приема дарения се стигна до поредното обещание на министъра – да ги спре, но не всичките, а само от физически лица, и не веднага, а от първи септември. Защо беше даден срок за последни залагания и дали даренията от една държавна фирма за едно министерство не са скрито пренасочване на бюджетни средства няма кой да каже. Не е ясно и какво е станало с пералните, печките и хладилниците, които също се оказаха част от дарението за нашата полиция. На практика с изваждането на тези предмети на стойност 3 600 000 лева министерството си призна, че е укрило средства. Като извинение заместникът на Цветанов - Димитър Георгиев, предложи само обяснението, че „тези дарения се правят в резултат на удовлетвореност на съответния дарител за извършена работа или желание той да участва активно в политиката или мерките и действията, които министерството предприема в изпълнение на задълженията”. Което трябва да ни накара много, ама много, да се замислим –

кой формира политиката на МВР

И как й помагат даренията, защото според доклада на прокуратурата за първите шест месеца, вътрешното министерство не е открило извършителите на около 660 хиляди престъпления. Последното засега мнение по темата предложи друг заместник Цветанов -  Веселин Вучков – дарения ще има, но от "приемливи изключения" като общини, общински съветници и сродни чужди организаци. Също толкова любопитна и скандална е и другата теза – че МВР ще получи от бюджета компенсация за спрените дарения. Ситуацията доста напомня ставащото около „Лукойл” - от една незаконна практика се печели, а спирането й не води до наказания, а до възмездяване на спрените незаконни доходи със законни бюджетни средства. За „Лукойл” това положение ще трае поне една година, твърди директорът на митниците Ваньо Танов и дори предлага бас. Като голямото си разочарование Танов посочи излъганите за пореден път очаквания на гражданите и бизнеса, че ще има правила и те ще важат за всички. Поне „Лукойл” предложи малка компенсация и намали с няколко стотинки цените на горивата. А след като така добре се справи с бензина

властта май ще се заеме с медиите

Триото Недялко Недялков, Кристина Патрашкова, Явор Дачков нанесе неочаквана визита на доскорошния си враг номер 1 и се оплака на Борисов, че семейният дует Делян Пеевски-Ирена Кръстева играели непочтено и монополизирали медийния пазар. Накърнените бизнес интереси естествено са били подправени със сос „медийна свобода”, а след срещата Комисията за защита на конкуренцията официално обяви, че започва проверка има ли монопол в медиите. Като дребна застраховка по това време една от медиите усърдно изтръска праха от пророчествата на Ванга и внезапно откри, че и тя е предрекла голямо бъдеще на Бойко Борисов. Но то може и да е лятната мараня. В същата мараня потъна поредната справка по Закона за достъп до обществена информация, според която

министерствата продължават да раздават премии

на служителите си въпреки нарежданията на премиера, като някои се опитват да им уредят и още. Малко оставаше да мине новият правилник за участие на държавните служители в бордовете, където под формата на „дребни поправки” вносителите - Росен Плевнелиев и Ивайло Московски, даваха възможност на един държавен чиновник да участва, и да получава пари, от неограничен брой бордове. Все по-любопитни четива стават и стенограмите от заседанията на кабинета. След като лансира идеята си за гражданско летище „Балчик”, премиерът вече е поставил и срок за рязането на лентата – първи май догодина. Има и карта, според която в Балчик дотогава трябва да могат да кацат и „Боинг 747”. Малка подробност е, че засега липсва одобрение от Европейската комисия, а тя може и да не хареса идеята за предоставяне на пряка държавна помощ, макар и маскирана като антимонополна мярка срещу летище Варна. По спешност трябваще да реагира Борисов и като партиен лидер – след като се оказа, че измамникът, откраднал 300 хиляди лева чрез фиктивна оферта за почивка на Малдивите е

видният пловдивски гербер Венелин Качаков

Някъде в лятната мараня са и въпросите, които и ние би трябвало вече да си задаваме след четирите нощи на безумие по британските улици. След години на така нареченото „политкоректно говорене” премиерът Дейвид Камерън формулира тезата: “Щом сте достатъчно големи да извършвате такива престъпления, значи сте достатъчно големи да си понесете наказанието.” Според него, а и според все повече анализатори, “безумието се корени в пълната липса на отговорност у някои хора, които смятат, че правата им надвишават задълженията и че действията им трябва да остават без последствия”. Британците заговориха за семействата, в които няма нито една книга и в които децата се възпитават от телевизора, за щетите от масовата култура, в която вече дори го няма въпросът „To be or to have”, а властва императивът „ ти имаш право да притежаваш всичко и веднага”. Британските медии вече нарекоха ставащото “шопинг бунт” и призоваха за бързи реакции. Техните констатации може, и би трябвало, да направи всяка нация, която се е пуснала по пързалката на конфекционното образование и масовата култура, защото е по-лесно. Колкото до реакциите – британците на втория ден извадиха метлите и попитаха къде им е държавата. Ние си задаваме тези въпроси от доста време. Дали обаче сме в състояние да извадим метлите? Сега под шока от станалото на Острова се чуват въпроси за обществената отговорност, а някои вече осъзнават, че им предстои много работа.  Защото когато някой и на 1, и на 11 години е твърдо убеден, че правата му са безкрайни и гарантирани, а задълженията съществуват само за другите, то на 16, 18 или 21 много трудно ще приеме

изненадата от обръщането на палачинката

И това се отнася не само за децата, но и за недоволните имигранти, които обаче искат веднага да заживеят в минимодел на това, от което са избягали. И за онези трето и четвърто поколение безработни, които искрено се безпокоят от намаляващия брой „туземци”, защото няма да има кой да им изкарва помощите. Между другото, бунт имаше и у нас. Мъж спря колата си пред Парламента и го обстреля с домати. Казаха, че бил едновременно и луд, и пиян.