Опазването на околната среда трябва да е ежедневие. Това на първо четене. На второ: много по-страшен е боклукът, натрупан в ума. Разлагането на вредните елементи там трае около едно поколение – време, през което можем да се научим да щадим чистотата на мисълта и разума. Как можем да го постигнем ли? Пише го в книгите.   

Кампаниите са хубаво нещо.

Включително и тези за прибиране на зърното и гроздето. Човек заслужава да е отгледал в себе си поне стрък урбанистична гордост (което си е една обикновена метафора за трайна пасивност), за да се съгласи, че и кампанията за почистване на България от боклуци е значимо събитие. В същото време, именно от телевизията, която организира тази еднодневка, текат лиготии, останки от култура и изобилие от чалга-нюанси (сега това гледа народа).

И какво лошо?

При продължителна употреба на телевизор, пълен със силикон, евтин сериал и хумор с изтекъл срок на годност, в ума на човек се натрупват тонове боклуци, чиято миризма често стига до околните. И те определят подобна личност като задръстена. Не става така само с телевизора. Навсякъде, където радиацията на пошлото, евтиното и всичко, което се таксува като пропаганда за прокарването на една-единствена гънка през главите на цялото население, води до трайно натрупване на ненужна маса, сравнима само с квартална кофа за смет след новогодишна нощ.

Какво иска да каже авторът с тези думи?

Че хората имат нужда от дълбок, благороден сън. Понеже светът на символите е единственото място, където човеците могат да видят материализирането на своите проблеми. Например: искаш да стигнеш до вратата на тоалетната, но се спъваш в хранителни отпадъци, дузина чаши и бутилки, кутии с гранясали пуканки и кашони, от които излизат влечуги като от учебник за най-отровните създания на този свят. В крайна сметка и насън, и наяве пълниш гащите и се оглеждаш за салфетки.

Подобен сън говори за състоянието на ума, който бива дресиран като питомно добиче: да гледа, да яде, да не мисли, да слушка. В същото време, докато се отдава на този застой, отделителната система на духовността се затлачва и ако не се освободи, всички красиви мисли се разбягват, вследствие лоша миризма.

Мъчно се четат статии, в които разбираш как стожерите на духовността в България биват уважавани от петима човека, докато представят своя биографична книга, а в същото време хора се бият по щандовете за храни, които и кучетата отказват да ядат. Или пък едно интервю на Стенли, в което той говори за безсмислието да се прави истинска музика в България...

Изобщо не знам дали има смисъл България да се чисти за  ден, след като през останалото време, с откупена съвест, ще я цапаме през цялата година. Понеже нали се сещате, че живеем в „скапана държава” и цялата благородност в нея е кампанийна – от SMS-ите, до това да изчистиш боклука край блока. Когато някой започне да проповядва, че това трябва да се прави ежедневно и не задължително под сянката на афиш, изписан с големи букви – тогава нещата сякаш ще си дойдат на мястото. Защото хора, които са си прочистили умовете, започват да отразяват своето вътрешно състояние в заобикалящия ги свят.

Опазването на околната среда трябва да е ежедневие. Това на първо четене. На второ: много по-страшен е боклукът, натрупан в ума. Разлагането на вредните елементи там трае около едно поколение – време, през което можем да се научим да щадим чистотата на мисълта и разума. Как можем да го постигнем ли? Пише го в книгите.