Нови данни водят към съмнения, че известният мореплавател е бил всъщност сладкодумен разказвач

Венецианският търговец Марко Поло, смятан за първия пътешественик в Средна Азия и Китай, вероятно никога не е бил там.

Археолозите предполагат, че фактите от неговата "Книга за разнообразието на света" са резултат не от личния му опит, а от срещите му с търговци от тези далечни земи.

Известният венецианец Марко Поло (неговият произход се оспорва и днес), прославил се със своите пътешествия по суша из Средния изток много преди Великите географски открития - в края на ХIII и началото на ХiV век, се е превърнал в пример за следващите пътешественици.

Неговата "Книга за разнообразието на света" е оказала силно влияние на географите и мореплавателите от по-късните векове: знае се, че Христофор Колумб е взел книгата на Марко Поло при пътешествието си към Индия(тоест, при откриването на Америка).

Учените обаче, се съмняват в достоверността  на "личния опит" на знаменития венецианец: възможно е той изобщо да не е пътувал до Изтока, а да е преразказал истории от втора ръка.

Възможно е всичко това да е научил от персийски търговци, които действително са търгували в Китай, Япония и Монголската империя. С тях Марко Поло е можел  да се срещне на бреговете на Черно море - на хиляди километри от тези страни. Той само е събрал историите, смесвайки ги с приказки и измислици, и е създал толкова интересното за европейците описание на далечните страни.

Такова предположение е направил професор Даниел Петрелла от Университета в Неапол, ръководител на италианския археологически проект в Япония, пише The Daily Telegraph.

Специалистите са открили сериозни несъответствия в описанието на нападенията на монголския хан Хубилай срещу Япония през 1274 и 1281 години. Хубилай е бил  внук на Чингисхан и се е прославил със завладяването на Китай (именно той е пренесъл столицата в Ханбалък - днешния Пекин), а така също и териториите на Камбоджа и Корея. Войната срещу Япония, обаче, била неуспешна.

Именно от Хубилай било прието в столицата семейството на Марко Поло.

"В описанията си той смесва две военни операции на Хубилай в Япония, приписвайки особеностите на едната на другата. Поло пише, че първата завършва неуспешно - отплавайки от Корея, флотът бил връхлетян от тайфун и не е могъл да достигне до Япония. Обаче това е станало през 1281 година - това е втората военна операция на Хубилай. Недопустимо е свидетел на събитията да бърка две неща, случили се с интервал от 7 години." - заключава  професор Петрелла.

Освен това, в описанията на флота на Хубилай Марко Поло отново е неточен - това показват разкопките в Япония. Венецианецът пише, че корабите са имали по пет мачти, а в действителност са три.

Описвайки флота, той говори за смола, която се използвала за водонепропускаемостта на съдовете. Той използва думата "chunam", която и в китайския език, и в монголския не означава нищо. Това е персийко название на смолата. Странно е, че и за географските названия в Китай Марко Поло използва персийски топоними вместо местните.

Тези изводи на Даниел Петрелли са публикувани в историческото списание Focus Storia.

Още през 1995 година историкът Франсис Вуд, ръководител на секцията за Китай в Британската библиотека изразил съмнения относно достоверността  на пътешествията на венецианеца в Китай в книгата си "Бил ли е Марко Поло в Китай?". Той изказва предположенията си, че Поло е копирал "пътеводителя" на неизвестен персийски търговец в Китай - в цялата книга в първо лице са написани само 18 изречения и почти липсва информация за това, че авторът е видял нещо със собствените очи.

Незавимо от всичко това, историците, съмняващи се в истинността на пътешествията на Марко Поло, си остават малцинство. Неточностите във фактите могат да се обяснят с това, че той е пътешествал в продължение на десетки години, а книгата е била написана, когато вече е бил у дома, в Италия. В такъв случай грешките при писането по памет са неизбежни.