Тази седмица и у нас имаше десетина души, които поискаха държавата да им вземе парите, като ги обложи с данъци.

Тази седмица петдесет богати германци поискаха държавата им да ги обложи с повече данъци, за да влязат повече пари в бюджета.

Още миналата седмица същото предложиха шестнайсет от най-богатите французи, а отвъд океана за по-високи данъци за милиардерите пледира Уорън Бъфет, милиардер. Тази седмица и у нас имаше десетина души, които поискаха държавата да им вземе парите, като ги обложи с данъци.

Бяха десетина проститутки

Милионери, склонни към самооблагане, у нас не се забелязват. Отдадените на размисли как да скрият данъци обаче със сигурност растат. Няма как да е по друг начин, след като за последната една година доходите ни са се увеличили с 3,8 процента, а разходите – с 8,2 на сто. Според официалната статистика без да ядем или да пътуваме повече плащаме повече за храна и транспорт, а третото увеличено перо са парите за лекарства. Само по себе си това е лош знак, а още по-тревожно звучи на разбиращите друга статистическа информация –

източник на доходи номер едно е заплатата,

след нея идва пенсията. Иначе казано – забравете всички онези сладки приказки за възход на малкия и среден бизнес, за средната класа като гръбнак на държавата и предприемчивостта като залог за успех. Минималната работна заплата расте, но пък двете осезаеми последици са увеличение на таксата  при посещение на лекар и увеличение на партийната субсидия. Финансови подаръци има за подходящите – тази седмица 15 милиона лева допълнително получи вътрешното министерство. А за цял един ден голямата тема на „загрижените граждани” беше мотосъборът на Оборище, посветен на Съединението. „Гражданите” се бяха притеснили, че вечерта ще има пиене и „еротични танци” на два километра от паметника, но никой от не се замисли за политическата порнография край него през деня. Нея ще я ще преглътнем без протести. Тази седмица започна

новият сезон на парламентарния театър

– навреме и без отсъстващи, като за първи ден. Най-търсеният мъж – финансовият министър, обаче се оказа в отпуск. Както се полага, партиите заявиха програмите си за сезона. ГЕРБ пак натъртиха, че асфалтът не се яде, но храни градове, а като най-голям успех отчетоха спортната зала „Армеец" и това, че си изпълняват обещанията. Изчисленията на неправителствения сектор вече показаха, че изпълнените обещания са към десет процента, а пък спортната зала през повечето време стои празна заради високите наеми. БСП започна сезона проникновено – с откритието, че парламентарната машина ще работи под знака на изборите. Като пропуснаха да уточнят, че това си е традиция. ДПС прокламира отново, че иска предсрочни парламентарни избори, а лидерът на „Атака” просто си взе минутка за реклама, като съобщи, че на президентските избори отивали той и „неясни други”.

Най-конкретни бяха от Синята коалиция,

като започнаха сезона с новина – „областният управител на София е в инициативния комитет за честване на 100-годишнината от рождението на Тодор Живков”. Което не е никаква новина, а логична стъпка в биографията на гражданите за европейско развитие. Все пак те засега са по-скромни от Живков, затова предизборният им девиз не е „Градим втора (или трета) България”, а само „Градим България”. Под което обаче на нас ни се причува „Градил Илия килия”.

Нещо като Азис, който тази седмица се появи пред публика с фланелка на Iron Maiden. Седмицата беше градивна за ГЕРБ. Освен предизборното си послание, те усърдно рекламираха и новия си химн, според който те са и надеждата, и вярата, и светлината „в нашия дом и сърца”. Разбира се, който не е открил в какво истинско да вярва, съгражда си идоли. А иначе не е лошо, като плащаш за такива неща, да дадеш пари и да ти редактират текста, така че безумията да останат на семантично ниво, а на не фаза граматика за четвърти клас. А най-евтино би излязло просто

да се приватизира „Марша на септемврийчетата”

и всички дружно за запеем: „Да се учим, да работим, да градим живота нов.” Макар че това е малко несправедливо към русенската поетеса Венета Бакалова – колко бързо всички от ГЕРБ забравиха нейната „Небесна лъчезария”. А как активно я рекламираха преди две години... Разбира се, депутатите имаха и по-прозаични занимания тази седмица. Едно от предложенията, с които започва сезонът, е ако депутатът отсъства от работа без причина, да се режат парите от партийната субсидия. Това вероятно ще има далеч по-добър ефект от разните призиви за морал и съвест. Нищо обаче няма да помогне, за да се изпълни желанието на Яне Янев, който лансира може би първата си разумна идея – до изборите всички депутати, и особено кандидати в изборите, да излязат в неплатен отпуск и да слязат от парламентарните коли. Янев може и да не е забелязал, но идеята се появява преди всеки вот, за да я подъвче опозицията и си остава готова за употреба до следващите избори. Продадоха и „Булгартабак”. На кого точно –

не е много ясно или просто е неудобно да се каже

Във Варна крайната цифра с кандидати за слава достигна 37 – толкова са поне партиите, коалициите и инициативните комитети. След като забърка скандал със сините, варненският координатор на земеделците Иван Янев сам оттегли участието им в дублиращата „Синя коалиция” с обяснението, че не знае защо е подписал документите, които „един човек” му донесъл. Янев спести името на човека, а кандидатът на автентичната дясна коалиция Николай Недков посочи по-големия проблем зад регистрацията: „ОИК постави под съмнение своята бъдеща безпристрастност". Дано не е прав. Все пак Недков имаше късмет – в Плевен регистрираха коалиция „За Зеленогорски”, която на изборите ще играе... срещу кандидата Зеленогорски. Изборно или не – варненско участие имаше и в акцията на седмицата. По обвинения за всякакво финансово изнудване

ГДБОП арестува Ангел Дерменджиев

Преди това името му беше споменато редом с това на Бойко Борисов и Кирил Йорданов при откриването на завода за боклук в Белослав, част от фирмите на Дерменджиев. В София голямата, и до известна степен изкуствена интрига, е името на претендента на ГЕРБ за “Дондуков” 2, като тази седмица приносът беше идеята, че Вежди Рашидов може да бъде кандидат за вице. Седмица по-рано от срока за регистрация комсомолците на ГЕРБ пак заеха позиции пред Централната избирателна комисия за заветния номер 1 на бюлетината. А може би роля изигра и прогнозата, че септември също ще става за плаж. В малките села имат голяма грижа – трябва да съберат 350 жители, за да имат право на кметски избори. В големите градове ни спестиха мисленето – няма значение колко пъти по 350 живеят по районите в София, Варна или Пловдив, те нямат нужда от избори, районните кметове пак ще ги назначават. Изнедадващо на пръв поглед,

от липси в списъците се оплака и Софийският университет

– след като приемането на студенти вече е почти целогодишно, в Алма матер обявиха четвърти прием, и то за специалности като икономика, математика и българска филология. А изборите, за които така старателно се подготвят някои, за германската телевизия RTL ще бъдат отразявани от Ник Щайн. Така поне твърди самият Щайн, вече разположил се в дома на Сашка Васева. Ангажирането на човек, който май още има да връща пари в България, за RTL може да е недоглеждане, може и да е къса памет. А може и да е оценка за това какво заслужават нашите избори. Пак през седмицата, след безброй постановления и присъди срещу България от юристите в евросъда, получихме порицание и от Комитета на ООН за елиминиране на дискриманицята в Женева. България беше осъдена, защото наш съд не признал домашно насилие върху пловдивчанка. Освен срамът, комитетът е постановил страната да изплати финансови обезщетения на жертвата, до шест месеца да направи промени в Закона за защита от домашно насилие и да обучи съдиите да го прилагат. Юристите там изпаднали в най-сериозно недоумение от магистратската теза на българските си колеги, че „дори да има посегателство, за домашно насилие се говори само при преминати определени граници”. Верността на констатацията обаче ние доказваме на всеки две години – по време на предизборната вакханалия ни причиняват какво ли не (макар че то просто си е

честно предупреждение за това какво ни чака после),

а границата ни още не е премината. Тази седмица беше време и за протести срещу шистовия газ. Варненци бяха най-активни, а областният управител не намери какво друго да каже, освен да повтори мантрата за енергийната независимост. Когато обаче на кантара са поставени чужд опит под формата на съдебни решения и научни филми от една страна и местна политическа пропаганда в най-чист вид – от друга, не е чудно, че недоволните се увеличават.

Да не говорим за покъртителното изказване на министърката, назначена да отговаря за екологията. Нона Караджова заяви, че оценка за въздействие върху околната среда при предварителни проучвания за нефт и газ няма как да бъде направена – нямало такъв член в закона. С което темата за нея очевидно свърши. Решимостта ни да се защитим като потребители изведнъж също започва да среща странни пречки, измислени от самата Комисия за защита на потребителите. Те ни изненадаха с идеята, че

всеки имейл всъщност е долна анонимка,

а който иска да се оплаква по интернет – да си плати първо за електронен подпис. Макар че точно тази средновековна идея сега може да отпадне, след като си тръгна председателят на комисията Дамян Лазаров. Официалната правителствена фразеология по случая беше както обикновено - за „по-добро хармонизиране и по-осезаеми усилия в осъществяването на практиките за защита на потребителите”. Под сурдинка обаче се говори, и не от тази седмица, че Лазаров си отива заради конфликт на интереси покрай фирмите на дъщерите му, консултирани от Огнян Варадинов – член на същата комисия. Временният шеф на потребителската защита Александър Масларски на практика потвърди тезата, като заяви, че е необходимо да се поиска оставката и на друг член на комисията - Огнян Варадинов. Изпращаме седмицата и с
поредния труп на делфин.

По света има дискусия дали китовете и делфините да не получат човешки права заради интелекта си. У нас спорът е дали следите от автоматичен откос са „данни за извършено престъпление” или не. Явно поредните промени в закона – за насилието над животни, след като бяха приети наскоро, също толкова успешно и бързо са забравени. И тази седмица не остана без внимание вътрешният министър. Първо Цветанов, след подходящото медийно подгряване, оповести задържането на новия голям наркобос Ицо Байков. После съдът откри в папките жалба от строителен предприемач, че Байков след извършения ремонт я карал на принципа „няма да  платим” и бил доста настоятелен в обясненията си. Което безспорно е престъпление. Но не оправдава вътрешния министър, на когото
вместо латекс му се привижда „бело”.

Поне новата Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси направи подарък на Цветанов, като постанови, че председателят на Софийския градски съд Владимира Янева не е изпадала в никакъв конфликт на интереси по делото със “Софийски имоти”. Така към Съвета на Кетъринг: „Ако искате да погребете една идея, създайте работна комисия”, можем да добавим и Допълнението на Цветанов: „Не е ли достатъчно – създай нова комисия”. И една революционна идея от седмицата, цитирана от доктор Тони Филипов, заслужава повече внимание - «Гражданите, които искат нормално управление, да съберат пари и те да купят изборите». Струва около пет минути за гласуване, защото няма град, в който хората да не са наясно и без ден за размисъл кой от кандидатите им наистина я кара според принципа "бъди честен – излиза по-евтино”.