Тази седмица пак се люшкахме между зависимости и независимости, за да установим за пореден път, че продължаваме да се въртим в кръг. От което само дупката под краката ни става по-дълбока.

Започнахме с деня на Съединението, който за мнозинството българи все така си остава допълнителен почивен ден, за да стигнем до девети септември и постоянните спорове дали трезвата историческа оценка включва и амнезията.

Между двете дати тази година се вклини и идеята България тържествено да отбележи стогодишнината на Тодор Живков. Оказа се, че соцносталгията може да накара българина да си купи кренвирши, но той все още се мръщи на

притопления политически гювеч.

Официалната част на скандала започна с протеста на правозащитни организации, възмутени, че държавата активно и институционално си включва в подготовката на юбилея на Тодор Живков. Военният министър вече беше дал разрешение на представителния армейски ансамбъл да весели публиката, а организатор на тържествата беше областният управител на Софийска област Красимир Живков. Нищо, повече че от две години резолюцията на европарламента за Европейската съвест и тоталитаризма приравнява „нацизма, сталинизма и фашистките и комунистическите режими”. Единствената хубава новина е, че след публичното недоволство, стигнало до Брюксел, представителите на държавата се оттеглиха, като оставиха семейството да празнува, а правешките търговци – да се радват на успеха на червения мърчандайз. Казват, че първи свършили ключодържателите. Това не попречи на премиера Борисов да напомни, че е във фенклуба на Живков с уточнението, че "той е заел трайно място в историята" и да продължи с опитите за политически фотошоп. Хубавото в деня на Съединението беше, че

речта на Цецка Цачева беше кратка,

а пред паметниците имаше повече деца. След дългото и изкуствено нагнетяване на напрежение тази седмица ни съобщиха, че пускат Росен Плевнелиев по президентската пързалка. Второто, което съобщи премиерът Борисов, беше: „за следващите президентски избори кандидат-президентът ще съм аз”. И уточни, че вицето Маргарита Попова е избрана, защото съдебната система е ахилесова пета на България. Убягващата логика да те издигат, защото работиш в проблемен ресорс, се допълва и от декларираните очаквания Попова да промени ситуацията, защото имала добри контакти в Брюксел и в правосъдната система. Което звучи като очаквана

намеса на президентството в изпълнителната власт.

Странностите в представянето на дългоочакваната двойка продължиха с премиерските критики за предизборния клип, който подхождал повече на БСП. Разбира се, всеки си има естетически критерии, но мърморенето на официална пресконференция прилича повече на саботиране на собствения кандидат. Или поне на не дотам деликатно напомняне кой е шефът. То беше допълнено и от почти вицовото признание на Борисов, че Плевнелиев и Попова „са по-независими дори от Меглена Кунева". Вероятно в онзи изтъркан смисъл, че нищо няма да зависи от тях. Така кандидатът за президент беше поставен от Борисов в позицията на варненския кандидат за кмет от предните избори. Той в деня за размисъл бе изненадан от вестникарските жалби на премиера, че БСП го изпреварили за Кирил Йорданов. Сега Плевнелиев трябва да разбере, че е на път да седне в един стол, който подхожда само на Борисов, че

втори мандат му е забранен

и дори че е заместник на заместника. "След мен логичният кандидат за президент бе Цветан Цветанов”, не забрави да уточни премиерът. Уточненията са малко странни, защото съвсем доскоро Борисов залагаше на обратната теза – че постът е толкова безсмислен, че трябва да се закрие. Сега обаче президентството отново е важно. Толкова важно, че е възможно да има смени още след две години. Първите сценарии вече са написани и те предвиждат лесно прокарана поправка в Конституцията, след която ще осъмнем като президентска република, оглавена от Борисов. А за внуците ще остане да гледат стари записи и да репетират „45 години стигат”. Любопитни допълнения направи тази седмица и Йохана Даймел. Германската политоложка следи процесите в България и твърди, че властовият тандем просто се е освободил от проблеми - Борисов от набиращия популярност Плевнелиев, а Цветанов - от вечно опониращата му Попова. Даймел сочи и друг проблем, който у нас все още не се споменава –

оголването на два важни ресора,

сериозно обвързани както с европейското финансиране, така и с критиките на Брюксел. Трогателна домашна нотка в събитието вкара вътрешният министър, който с умиление ни съобщи, че и за него датата на обявяване на номинациите е символична – тъкмо на четвърти септември преди десет години той се запознал с премиера Борисов. Което предизвика вълна от любовни свади, след като по-ревнивите половинки установиха, че техните любими не могат да демонстрират такава памет. Странно раздвоение показва и самият кандидат за президент. Разбира се, появата му в два телевизионни ефира едновременно си грешка в програмирането на екипа му, но хората край него би трябвало да се притесняват повече от изявленията му. Разбира се, нищо не може да върне назад всички онези тържествени фрази на Плевнелиев от пролетта, че нищо не може да го накара да се кандидатира за президент. Но неговите обяснения, че

разбира от строителство и не става за поста

продължиха прекалено дълго след като всички вече знаеха кой е партийният избраник. Така че дълго отлаганото обявяване на името осигури много повече реклама за ГЕРБ от редовото съобщаване на кандидатите, с което се задоволиха останалите партии. Но всички следващи странни изречения водят по-скоро до идеята, че след като един човек, а и тези край него, толкова много не иска една работа, няма да е честно да го караме да я върши. Идеалният кандидат беше намерен във Варна. Партия „Общество за Нова България” откри перфектния кмет – не краде, не лъже, работи, възпитан, но с характер. Варненската версия на сенатора Инцитатус се казва Марко. Партията, издигнала кандидатурата на магарето, призовава варненци само да помислят кой има повече положителни качества – Марко или сегашният кмет. Марко обаче може и да не оцелее, ако друг титан на политическата мисъл успее да осъществи идеите си. Тази седмица Алексей Петров съобщи, че когато стане президент, първо ще предложи мораториум на партиите. Всъщност, няма нужда дори от писане – може

направо да извади от архивите ЗЗД –

Закона за защита на държавата от 1924 година на Александър Цанков. А ние междувременно можем да помислим върху един ЗЗГ – Закон за защита на гражданите. За да не се разсейваме прекалено много от такива идеи, започнаха и финансовите обещания. „Правителството обмисля увеличение на всички пенсии от януари следващата година”, съобщи тази седмица социалният министър Тотю Младенов. Което не е особена изненада. От Варна обаче щедрост анонсира и Симеон Дянков: „Може би през първото полугодие на другата година заплатите у нас ще бъдат повишени.” По това време в Северна Гърция обявиха, че обмислят експеримент – въвеждане на регионални заплати до 350 евро, за да спрат малките фирми да изнасят дейността си в България. А предложените заплати са наречени „български”. Българските „български” заплати пък вече са такива, че във Варна шоковата зала на Спешното отделение

остана с един лекар при необходими шест.

Приватизацията, откъдето чакаме пари в бюджета, също се провежда по някакви странни правила. „Съвсем скоро ще знаем кой стои зад сделката за “Булгартабак”, каза във Варна икономическият министър Трайчо Трайков. Министерският десант беше заради среща с младите гербери, събрани на лятна политическа академия. Сигурно е било интересно да се чуе и „вътрешното” обяснение за логиката първо да продадеш стратегически важно предприятие, а после да провериш на кого. През седмицата имаше и сигнали отвън, че нещо пак сме объркали посоката. Преди посещението на германския вътрешен министър у нас неговият говорител вече съобщи, че Берлин запазва съмненията си за българското членство в Шенген. Негативни констатации очакват германските медии, според свои източници, и от доклада на Европейската комисия този месец. Особено за

борбата с корупцията и правосъдната система.

Това, разбира се, може да се окаже напълно без значение, ако Серхио Тоскано е уцелил датата на кацане на малките зелени човечета. Аржентинският учен, който успя да заинтригува дори НАСА, твърди, че извънземните кацат на Земята на 10 септември. Уфолозите препоръчват при среща с извънземно да се държим като с голямо, зло куче. Варна този път се оказа подготвена – най-сетне има обновен кучкарник. Но ако малките зелените човечета ни подминат, ще трябва да се върнем в точка А и да помислим добре колко по-дълбоко искаме да изровим дупката от обикаляне в кръг. Или да излезем от нея.