„Урбулешка трагедия“ е премиерното заглавие на варненския театър, което ще открие театралния сезон на 17 септември

„Урбулешка трагедия” от известния сръбски драматург Душан Ковачевич, сценарист на култовия филм „Ъндърграунд” на режисьора Емир Кустурица, е първото заглавие в афиша на 91-ия сезон на ДТ "Стоян Бъчваров".

През септември ще видим още "Дамски шивач" от Жорж Фейдо, както и още една постановка на режисьора Димитър Стоянов - "Страсти под брястовете" от Юджийн О'Нийл.

Варненските актьори репетират вече и следващото премиерно заглавие – „Ричард III” от Уилям Шекспир, което поставя на наша сцена режисьорът проф. Пламен Марков.

„Урбулешка трагедия” е последната постановка в творческата биография на Димитър Стоянов, над която той работи с актьорите: Пламен Георгиев (Милан), Веселина Михалкова (Ружа), Валентин Митев (Коста), Петя Петкова (Юлка), Стоян Радев (Василие), Мария Гинкова (Рейн), Свилен Стоянов (Докторът), Мариела Станчева (Невен), Антонио Угрински (Санитар).

На последната, предгенерална репетиция (16 юни), един ден преди да ни напусне завинаги, той остана доволен от играта на актьорите, каза, че спектакълът е станал, отправи само още няколко препоръки и уточни някои дребни детайли със сценографа Тодор Игнатов, споделя журналистката Виолета Тончева, ПР на театъра, разказвайки за Димитър Стоянов и пиесата на Душан Ковачевич:

„Димитър Стоянов бързаше да довърши започнатото, сякаш знаеше, че не му остава много време. Казваше, че иска да му се случи на сцената... Дори изтегли генералната репетиция на 16 юни, макар че премиерата бе предвидена за средата на септември. Беше доволен от играта на актьорите, изградили акцента на спектакъла не върху комедийно-повърхностното, а върху житейско-философското. Точно както е изисквал. На тръгване ми подари белетристичната книга на Душан Ковачевич „20 сръбски поделби” със заръката да я включа в програмата за премиерата. Защото не нещо друго, а вечните делби на мъже и жени, стари и млади, наши и чужди, богати и бедни, граждани и селяни, патриоти и предатели и така до безкрай водят до най-големите трагедии на Балканите. И не само.

„Нашето представление трябва да бъде смешно, но това не е достатъчно. Добрият зрител идва не само да се смее, а да потърси къде неговата съдба се докосва до тази на героя. Ето защо целта ни не е да направим претенциозна социологическа студия, нито традиционна комедиографска картина, нито философска дискусия за сегашния и изминалия живот на света. Искам да има от всичко по-малко – колкото развлекателно зрелище, толкова и трагична равносметка за ставащото около нас и вътре в нас”, пише в режисьорските си бележки Димитър Стоянов.

Когато по-късно прочетох режисьорските бележки на Димитър Стоянов за „Урбулешка трагедия”, не се учудих, че те започват с цитат от „20 сръбски поделби”: „Идва време, когато сте принудени да подредите нещата в живота си, да се погледнете очи в очи със себе си през очилата и да кажете: животът ми е такъв и такъв, защото за много неща сам съм си виновен, а за някои в по-малка (или в по-голяма) степен са виновни историческите, географските и човешките неволи.”

Героите в пиесата, подобно на есетата в книгата, пресъздават индивидуални и национални недостатъци на сръбския характер, в които лесно се припознава балканският манталитет. Самохвалство, хитрост на дребно, прехвърляне на вината върху другия, липса на далновидност са само някои от осмиваните особености, така често срещани по нашите географски ширини. Глупостта и заблуждението, които с абсурда си могат едновременно да разсмеят читателя/зрителя, но и да го накарат да се замисли, присъстват особено силно в режисьорския прочит.

Следвайки този балансиран ритъм, „Урбулешка трагедия” представя съдбата на три поколения чрез деформациите на прехода, в който бащи, деца и внуци са подбудители, но и жертва на клюки, недоразумения, завист, омраза, семейни раздори, съседски конфликти, държавно и политическо насилие. В търсене на защитна реакция, героите ехидно се присмиват на несъответствията, но с поведението си самите те стават за смях. В омагьосания кръг причината и следствието се размиват, припокриват и губят, за да дойде накрая прозрението за взаимната обвързаност и за собствения избор, който умножава или намалява стойността на доброто или злото в света. „Боже, какво съм сбъркал толкова, че ме осъди да живея. Нещастия да търпя, нещастия да гледам и нещастия да нося”, проплаква един от героите.

В „20 сръбски поделби” Душан Ковачевич характеризира това състояние като „нетърпимост по всички въпроси, вертикално и хоризонтално, една кръстословица на нравите, подобна на кръста, който ние, народите на Балканите, носим векове наред. Днес, след толкова години, имам чувството, че ме болят ушите от крясъци, викове, шумотевица, удряне с юмрук по масите, заплахи, псувни, въобще една урбулешка трагикомедия.”

Срещу „урбулешка” в речника стоят синонимите: набързо, презглава, стремглаво, недодялано, грубо, през куп за грош, несръчно. Образите, които произтичат от тези думи, предизвикват въпроси и събуждат тревога за евтино похарчения живот. Може би децата ще се справят по-добре... Но дали тази надежда е достатъчно утешение...”