"За трети път съм във Варна за последните две години и още първия път, когато бях тук, почуствах културен устрем", заяви Хюго Ди Грийф.

Музеите на Варна, римските терми, фестивалите и Морската градина - в тази последователност. Това са културните символи, които са посочили варненци и гости на града.

Въпреки че са посочили Историческия музей за най-голям културен символ на града, 40 % от анкетираните не са посещавали музеите.

Това сочат резултатите от социологическото проучване, проведено сред 600 души, 60 %, от които - варненци (родени, или не, но живеещи тук), а 40 на 100 - туристи в града.

Анкетата е проведена във връзка с кандидатурата на морската столица за Европейска столица на културата 2019, съобщи днес на работна среща в общината доц. д-р Веселина Димитрова, научен консултант на проекта за кандидатурата на Варна.

Темата на срещата беше „Изготвяне на културна програма на проекта Европейска столица на културата и ролята на артистичния директор”. В нея участва Хюго Ди Грийф – артистичен директор при подготовката на Брюксел за кандидат на Европейска столица на културата през 2000 година и на белгийския град Брюж за кандидат за Европейска столица на културата през 2002 година.

67% от анкетираните са заявили, че не знаят за кандидатурата на града.

68% смятат, че Варна има шанс да стане столица на културата на Европа след 7 години. Само 11% от анкетираните не смятат, че кандидатурата на Варна ще обогати културния живот на варненци.

Според младите хора (18-29-годишни) Варна е град на творчеството. Те искат повече фестивали, FUNCITY, които да съчетават култура, спорт, доброволческа дейност, танци, младежки дейности и т.н. Младите хора искат да са по-близо до природата и морето и искат културни дейности, които да са свързани с тях.

Повечето от анкетираните смятат, че за да спечели престижното домакинство, Варна има нужда от по-добра инфраструктура, повече внимание да се обръща на екологията и чистотата на града. Резултатите сочат, че хората искат да се наблегне на информираността за културното наследство тук и да се развие кутурният туризъм.

Хората искат обогатяване на културния календар и то не само през лятото. Анкетираните са посочили, че искат и през зимата, и през есента да има фестивали и събития, а не както сега - всичко да е концентирано през лятото.

На предходната кръгла маса, която се проведе на 8-и септември, младите са посочили, че предпочитат да бъдат по-близо до иновативния подход към културните събития.

На 9-и септември пък беше подписан Меморандум за сътрудничество между Община Варна и представители на градовете Каварна, Балчик, Шабла, Аксаково, Девня, Шумен, Плиска, Велики Преслав, Бяла и Провадия. С него те заявяват, че ще подкрепят кандидатурата на Варна за европейска столица на културата.

Същия ден беше обявено учредяването на неформален лобистки клуб „Варна 2019”, който ще работи за кандидатурата на морската столица за Европейска столица на културата 2019. „Варна 2019” е оглавена от кмета Кирил Йорданов и вече са получени над 100 писмени заявления от институции, личности и организации, които подкрепят Варна в културното съревнование. В клуба участват редица интелектуалци, политици, бизнесмени, писатели, художници, композитори, спортисти и т.н.

"За трети път съм във Варна за последните две години и още първия път, когато бях тук, почуствах културен устрем", заяви Хюго Ди Грийф.

"Работил съм активно за две столици на културата. Брюксел не беше успех, но аз напуснах проекта там по-рано. Брюж (Белгия) беше един много добър успех", заяви експертът.

По думите му има няколко важни неща. Всеки град е уникален сам по себе си, няма еднакви модели и на 100 % еднакви концепции, макар да има важни компоненти, които биха могли да бъдат взети. Първият важен момент е самата година, това не е самоцел и приключване с обявяването на града за Европейска културна столица, а е процес, който трябва да продължи и преди, и след това, заяви Ди Грийф.

Другото важно нещо е, че времената се менят и ценностите и проблемите, които вълнуват хората са различни. "Преди 25 години, когато стартира концепцията за столиците на културата, нямаше загриженост за екологията. Столицата на културата се дефинира от десетилетието, сега всичко е по-различно, отколкото беше", каза той.

Устойчивостта на проекта е от значение. По пътя към кандидатурата, ще бъдат построени нови сгради, ще бъдат реставрирани стари, важна е и самата инфраструктура.

Всяка Европейска столица на културата е длъжна да запази културната динамика и да продължи да се грижи за културния живот.

Много е важно и отношението на гражданите към инициативата. Трябва да има реклама, хората да са информирани - с павилиони, плакати, всякакви начини са добре дошли.

Не трябва да се прибързва с нещата, до 2019 г. има достатъчно време да се помисли за всичко, отбеляза Ди Грийф. Всичко трябва да се прави стъпка по стъпка, да има планиране и старателна подготовка.

"Трябва да се помисли и за финансирането. Където има пари, там има и изложби и култура. Парите и културата са свързани", подчерта експертът.

Кметът трябва да бъде централна фигура в организацията, настоя Ди Грийф. Според него това, че наближават местни избори, а до 2019-а ще има още едни, не бива да ни притеснява. Политиците също трябва да бъдат привлечени на страната на каузата, смята експертът.

На 16-и септември ще бъдат обявени всички членове на "Варна 2019", както и информация за стратегията на града за кандидатурата й за Европейска столица на културата през 2019-а.