Ако накараме днес учениците да участват в една манифестация като навремето, със сигурност ще го приемат за някаква форма на наказание. Май всичко е въпрос на мотивация.

За 15 септември учениците ще имат слънце и въздух... на промоция.

Почти всичко останало ще се плаща. Това показва финансово-метеорологичната прогноза. До 30 градуса ще бъдат нажежени страстите на децата, а на минус ще бъде родителския джоб. Но, както казват, меракът цена няма.

А какъв 15-ти септември беше навремето... Еуфория, усмивки, цветя, трепети и уважение към учителите. И респект. Към всички и всичко, от което зависи образованието. Както качеството, така и количеството му.

Днес нещата са малко по-различни. Еуфорията е частична емоция, уважението и респектът - изчезващ вид отношение, а и трепетите не са това, което бяха. Шарен свят и сложно време. Сложно и интересно, въпреки че това не бива да е оправдание.

Ако накараме днес учениците да участват в една манифестация като навремето, със сигурност ще го приемат за някаква форма на наказание. Май всичко е въпрос на мотивация.

Както казват, днес образованието е толкова безплатно, колкото и здравеопазването. Уж всички имат равен достъп, но не е съвсем така. От друга страна обаче, във всяко безплатно нещо има съмнение. Защото, ако е нещо хубаво, то няма на нас да се падне, би казъл песимистът. Нищо, че помни времето, когато наистина за всички имаше равен шанс в училище. И не се даваха списъци с десетки задължителни помагала и сборници, разбира се на солена цена. Солена, солена... колко да е солена.

Ако родителите се деляха на такива, на които не им пука и на хиперамбициозни, то нямаше да има място за нас средностатистическите, за които образованието е важно, но не на всяка цена и въпреки всичко.

В крайна сметка само въздухът и слънцето се оказва, че са на промоция.

Наслаждаваш се на едното и получаваш другото като бонус. Бонус за 15 септември. Почти всичко друго ще е платено. Или предстои да го платим... със или без спонтанни викове "БРАВО!" към управляващите.