Аз цяло лято си мислех за този празник. И само като си представя, че ще мога да чета и пиша... Но обичам и сладолед на плажа, както и да плувам с дюшека или да играя в двора на вилата. Е, може училището да не ми е било постоянно в главата, но това няма толкова голямо значение.

Купиха ми нова чанта. Толкова се вълнувам. А ученическото ми бюро цялото е облепено с картинки.

Вече се запознах с госпожа учителката. Чух мама да разказва на приятелки, че е истински щастие дето съм се паднала точно при нея. Добричка, усмихната – ще ни научи на много неща. Тя дълго проучва и избира подходящото за мен училище. Имам и най-великолепния тати на света. Купи специален телефон, с някакво устройство там, да могат по всяко време да разбират къде съм.

Аз цяло лято си мислех за този празник. И само като си представя, че ще мога да чета и пиша... Но обичам и сладолед на плажа, както и да плувам с дюшека или да играя в двора на вилата. Е, може училището да не ми е било постоянно в главата, но това няма толкова голямо значение. Защото на 15 септември съм в първи клас. Жалко само, че мама и тати спряха да ми четат приказки. Вечер си лягат преди мен, изморени от дългото ходене по магазините. Тетрадки, химикали, блокчета за рисуване – всичко ми взеха. Беше даже малко страшно, защото веднъж моят татко каза, че търговците били кожодери. И аз си представих как в малка стаичка на магазина стои там някакъв чичко с остър нож и сваля кожите на моите родители. Разбирам ги, миличките. Но нищо, когато се науча хубаво да чета, може аз да ги приспивам с приказки.

Не знам как ще заспа преди първия звънец. Сърчицето ми тупка, тупка. Ходя на стената да се меря. В първи клас децата вече порастват. Има разлика. Мама онази нощ дойде в леглото ми и силно ме прегърна. Каза ми, че иска да си остана завинаги нейното детенце. „Добре!” – отвърнах й. И веднага си помислих как след 10 или след 50 години аз пак ще си бъда детенцето на моите родители.
На другия ден с тати ходихме пеш до магазина. Той много внимателно ми обясни как точно да пресичам улиците и накъде точно да се обръщам. Страшно лоши шофьори имало. Такива, дето могат да сгазят и дете, без да им мигне окото. За предпочитане било да не ползвам подлезите, защото миришели лошо. Да не говоря с непознати. Не е хубаво да се отдалечавам много от учебната стая. И да внимавам някой да не ми открадне нещо. И докато ми обясняваше кое как да правя, открих, че едното око на тати започва да трепери и да мига. Казах си още веднъж, че имам най-великият и добричък татко, защото той не е от онези шофьори, дето газят деца без да им мига окото.

Ще ми бъде тъжно за лятото. И за морето. Събрах си в няколко пластмасови чашки рапанчета и мидички. Да ми напомнят как се мъчих да прескачам вълните или да се гмуркам под тях. Мама лежеше спокойно на плажа, четеше списание и от време на време ми подвикваше да излизам малко да се напека. Щастие! Но аз пак ще се върна на морето, след като изкарам първи клас.

Успях вече да се запозная с новите си другарчета – моите съученици. С изключение на едно момиче от детската ми градина, другите не ги познавам. Но това не пречи да станем приятели. Дано няма лоши и „гадни” деца, както беше казал веднъж татко. Аз знам какво точно представлява гадост, но досега не ми се е случвало да я виждам при някое дете. Лично щях да се притеснявам, ако се погледна в огледалото и видя гадост на лицето си, примерно. Не се притеснявам за това толкова. Например видях едно момченце, което играеше на електронна игра на телефона си. Сигурно много обича игрите и забавленията. Наистина си мисля, че в училище няма да скучая.

Като дойде часът за училище и като ме водят родителите ми, мисля предварително да си взема няколко парички от касичката и да ги помоля да спрат на пазара. Те купиха вече цветя за госпожата, но аз искам да им взема един букет и на тях. Да спрат да се притесняват за мен. А също да им кажа, че много ги обичам. И да отидат да си починат малко. Не е честно – аз толкова се радвам и вълнувам, а те, горките, не са мигнали от няколко седмици. Голям стрес за тях. Така казват. По едно време даже мислех да им кажа да не ме пращат на училище още и да ме оставят да си поиграя още малко. Шегувам се, разбира се. Ама не съвсем. Обичам да играя навън до късно, да ходя на море, да събирам гъби в гората с тати и да помагам на мама. Навярно обичам и училището. Не знам още. Но ето над какво мога да разсъждавам, докато дойде време за ставане, тъй като само след малко ще съм първи клас.