„Отивам си вече. Лекарите са отминал етап при мен. Вземам лекарства с шепи и лежа. Колкото - толкова. Каквото Бог каже, съдба... Това, което съм направил, е отдавна в гробищата. Не искам ни опело, ни музика - нищо..."

„24 часа” публикува изповедта на големия български певец от близкото минало - Боян Иванов.

„Отивам си вече. Лекарите са отминал етап при мен. Вземам лекарства с шепи и лежа. Колкото - толкова. Каквото Бог каже, съдба... Това, което съм направил, е отдавна в гробищата. Не искам ни опело, ни музика - нищо. И на църква не ходя, гаден атеист съм. Низш човек... Пял съм. И какво от това - никъде не може да се намери диск с моя музика. И правилно. Кой да ги произведе и защо - ще си купиш ти и още трима. Аз съм отдавна мъртъв. Не се бунтувам вече. Диабетът свърши своето. Всичко боли - глава, корем, крака, мускулите атрофират. Не обичам стари и болни хора, не обичам себе си..."

Ще повярвате ли, че намразилият живота е лъчезарният някога певец Боян Иванов, майтапчийските истории на когото колегите му разказват и до днес. Този, който преведе през границата песните на Пол Анка у нас още в края на 50-те години от миналия век. А приликата между двамата е очебийна, само дето Пол Анка започва кариера в Америка, а Боян Иванов - зад желязната завеса.

Певецът прави по 150-200 концерта в година, знаят го във всяко градче на страната. През 1972 г. е основна фигура в програмата на "Кукери" на Златните пясъци. Той е със счупен крак и гипсиран, но пее. Събужда у себе си друга радост - готвенето. Дори е кулинар месец на "Шатрите" в Правец. Напълнява, но винаги е на сцената изтупан в елегантен костюм.

През 90-те години заедно с приятелите си Борис Годжунов и Борислав Грънчаров създават певческото трио "Бо Бо Бо", което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст. Шоуто им е успешно и те издават албума "Момчета с късмет". През 2007 година го преиздават на диск заедно с най-добрите си соло парчета през годините и правят юбилеен концерт в зала 1 на НДК.

Последната изява на Боян, а и на триото е през декември 2009 г. на юбилейния концерт за 60-годишнината на композитора Стефан Димитров. Притиснат и сякаш озлобен от диабета и с пенсията от 181 лв. за инвалид първа група, Боян Иванов се е затворил за света и се е отказал да живее. Излиза пред блока, колкото да разходи кучето.

"Никога няма да запея, не ме интересува, сякаш никога не съм излизал на сцена. Не слушам вече музика. Отчаян съм, в световен план в музиката се изчерпа всичко. Това, което съм направил, е отдавна в гробищата. Не обичам стари хора като мен. Не обичам вече българите, не ги уважавам - прост народ с лош вкус във всичко. Не го казвам от позицията на неразбрания и недооценения - аз мразя и себе си"