Интервю с журналиста Антон Луков - кандидат за кмет на Варна

Антон Луков е журналист. Роден е през 1966 г.

Като състезател по борба е учил в Спортното училище във Варна. Завършил е история и география във Великотърновския университет  „Св. Св. Кирил и Методий“. Женен е. Има син и дъщеря.
 
Работил като репортер, бил е пресаташе на Община Варна и заместник-кмет на Район „Одесос” за кратък период на 1996 г., общински съветник от СДС за мандат 1995–1999 г. След това 10 години е главен редактор на вестник „Черноморие“. Съосновател и главен редактор на „Днес+”.

Kандидат за кмет на Варна на Местни избори 2011. Подкрепен от ЕНП (Единна народна партия), БДФ (Български демократически форум), Съюз на репресираните, Демократичен съюз на пенсионерите.

- Какво трябва да провокира един журналист дотолкова, че той  да мине „от другата страна на барикадата“? Обикновено политиците са наша мишена. Антон Луков вече политик ли е, след като е кандидат за кмет?

- Не, не бих казал, че съм станал политик. Но бях провокиран най-вече от това, че преди да съм журналист, преди да съм професионалист, аз съм варненец и състоянието на града само по себе си говори предостатъчно. Това обаче са само част от проблемите, които ме провокираха да се съглася да се кандидатирам за кмет. За мен по-важно е друго. За мен тази битка е преди всичко битка за спасение на демокрацията в града. Защото във Варна такава няма поне от 6, даже от 8 години. В момента, в който настоящият кмет укрепи позициите си, първата му работа беше да убие политическото, политиката и политиците. Затова съм на мнение, че във Варна такива няма. Тези, които бяха, напуснаха града и в момента се подвизават в София или си смениха професията. Чрез добре познатата тактика на размахване на тоягата или моркова на практика политическите представителства на

отделните партии в града бяха разбити

Факт е, че Варна е един от градовете, в които почти не мога да се сетя за политическа партия, чиято местна партийна организация да не е раздирана от вътрешни противоречия. След като даже БСП и ДПС в момента изживяват кризи на своите организации, какво остава за десницата, която отдавна е разпокъсана.

По-важно е друго. В нормалните страни, които имат дългогодишна практика на демокрация, политическите партии са основата на политическия живот. Във Варна те бяха убити съвсем умишлено. Което доведе до съответните последици. За никого не е тайна какво се случва в Общинския съвет. Аз не съм съгласен с подобен, бих казал типично олигархичен  модел, в който група хора, около 35 човека, изсмукват благата, произвеждани от 350 хиляди души.

- Общински съветник от Кърджали каза в един сутрешен блок, че всеки от колегите му в местния парламент там печели между 40 и 50 милиона на мандат, а тези от  по-малките общини - по 10 милиона. Мисля, че това са доста големи цифри дори и за варненския общински съвет или аз съм прекалено наивна?

- Сумите са доста впечатляващи. Ако се замислим, за 12 години управление кметът на Варна с какви пари е управлявал града? Първият бюджет през 2000-а година беше под 100 милиона лева, постепенно той стигна до 200 милиона лева годишно. Даже преди кризата - 240 милиона лева. Ако сложа една средна цифра от около 180 милиона лева годишен бюджет, ще видим, че през тези 12 години са минали над 2 милиарда лева през Община Варна. Наскоро един от известните експерти в местното самоуправление – Юлиян Генов, който в момента е бизнесмен, зададе  много интересен въпрос в своя експертен анализ: Какво стана с парите, които влязоха в Община Варна след строителния бум преди кризата, когато беше плащан двата процента местен данък. Тогава са влезли милиони в хазната. И аз тук задавам един елементарен въпрос - някой да ги вижда?

Очевидно е, че

инфраструктурата на града е в ужасяващо състояние

Например в целия център - от „Бенковска” до морето плюс Гръцката махала, почти цялата  ВиК мрежа от е 36-та година. На места загубата на вода стига до 70%. Няма как  да има добра инфраструктура, добри пътища, при положение, че непрекъснато се копае. На практика нерешаването на един проблем води до редица последици и до създаването на нови проблеми. И именно тази немарливост, според мен, се превърна в безсилие при управлението на Кирил Йорданов. При него вече си е направо досада, той очевидно не може да се справи с проблемите на града и това безсилие започва да си личи при всяка крачка.

- Но кметът винаги е твърдял, че Общината няма пари за истинска реконструкция на улиците в града. От друга страна Бургас сякаш намери начин. Щом критикувате, значи и Вие трябва да имате решение на проблема?

- Това не е един от простите въпроси, на които може да отговориш с „да“ или с „не“. Кирил Йорданов има известно право, но и до голяма степен манипулира с този свой отговор общественото мнение. Да, така е, парите никога не стигат. Ако питате Бил Гейтс, и на него не му стигат. И той отдели 50 милиона за борбата с рака, но ракът още не е победен. В крайна сметка обаче, ето ви един пример - общият устройствен план. Нека да започнем от фундамента на проблемите. Нека да имаме предвид, че, ако не се лъжа, това е трети устройствен план, който не е приет. 12 години не стигнаха на кмета и на общинския  съвет да приемат общ устройствен план на Варна. Освен това, спомняте ли си, когато той дойде на власт, какъв рев беше - ред сълзи, ред сополи и подсмърчане на тема няколко милиона лева закъснели плащания. А следващият кмет какво да прави - да вие срещу Луната ли? При положение, че дълговете, които направи Кирил Йорданов са над 100 милиона лева.

Един от механизмите за финансиране, например, са европроектите

Примерът, който ти даде с Бургас, е очеваден. В Бургас са между 3 и 4 пъти по-големи сумите, получени по европроекти в сравнение с Варна.  
Освен това Кирил Йорданов през голяма част от своя мандат, както казват играчите на карти, имаше терца майорна, т.е от асак до вале, всичките бяха от една боя. Президентът Първанов беше от БСП, министър-председателят Сергей Станишев беше от БСП, председателят на Общинския съвет Борислав Гуцанов беше от БСП, самият Кирил Йорданов беше кмет, подкрепен от БСП и беше депутат от БСП, преди да стане кмет на Варна чрез гласовете на БСП. На практика  всичко това не доведе до никакви решаващи промени в облика на Варна. Дори напротив: ние сме със 100 милиона вътре и никой не може да ги види къде са. Кирил Йорданов много често реже лентички. Така се представя за спасител на града, но всъщност той само управлява парите на данъкоплатците, нищо повече. Той не прави със свои пари всичките тези неща. И освен това аз имам една теза, на която много държа: Излишно е един човек да се хвали със задълженията си. На Кирил Йорданов му е задължение да се грижи за инфраструктурата, нали за това получава заплата в крайна сметка. Това, с което би трябвало да се хвали един кмет, е да бъдат намерени допълнителни средства или средства, които ги има в бюджета, да бъдат усвоени по най-добрия начин, честен, почтен спрямо данъкоплатците. А не с това, че е сложил еди си колко квадратни метра плочки. Като на площада, в който бяха налети милиони. Кметът отчете как бил оправил площада. А всички сме свидетели, че буквално всеки сезон има поне по три ремонта на плочките по него и той е символ на потъването на парите на данъкоплатците в една бездна,  за която персонална вина има самият Кирил Йорданов и никой друг не му е виновен, нито съветът, нито съветниците, нито който и да е. Защото нека да не забравяме, че Общинският съвет има контролни функции, а преките задължения, изпълнителската работа и управлението на града са на кмета.

- Какво ще се случи на 23-ти октомври?

- Има два варианта. Единият, ще бъда съвсем директен, е да направим услуга на Кирил Йорданов и да го победим. Няма значение кой от останалите кандидати ще бъде победител, защото за мен повечето от тях са достойни кандидати и биха се справили доста по-добре в управлението. И все си мисля, че това се отнася и за мен. Има и втори вариант: градът окончателно да се маргинализира под управлението на Кирил Йорданов. Окончателната маргиналицазия на едно население води до такива събития, за каквито сме чели, че са се случили в Бастилията. Тя и Мария-Антоанета разправяше  „яжте пасти, като няма хляб”, но след известно време й падна главата на дръвника. Аз съм убеден в усилията на Кирил Йорданов да превърне Варна в блато, в буквалния и в преносния смисъл на думата. Но също така съм убеден, че това блато ще погълне и него.

- Балотажът сигурен ли е?

- Вариантите са три: първо, Кирил Йорданов да не бъде на балотаж, т.е той да не е сред първите двама. Макар и малко вероятен, този вариант вече съществува. Като гледам с каква скорост произвеждат глупости хората около него и той самият, няма да се учудя, ако този вариант става все по-вероятен.

- Какъв е сценарият, според теб, ако все пак има втори тур?

- Ако аз не съм на втори тур, на балотаж ще подкрепя опонента на Кирил Йорданов, който и да е той.

- Ще се състои ли някакво обединение срещу Кирил Йорданов и кои от кандидатите могат да обединят разноцветния наказателен вот?

- Според мен за втори тур се борят 4 до 5 кандидати. В момента ситуацията е такава, че самите социолози не са много сигурни каква е картината. Значи за втори тур в момента се борим няколко човека: Борислав Гуцанов, Кирил Йорданов, Веселин Марешки, бих сложил себе си, както и Костадин Костадинов. Нещата в т.н Синя коалиция не вървят добре, не знам доколко тя съществува в момента. Защото половината СДС е в моя предизборен щаб, а другата половина е при Марешки.

- А как ще реагират на 23 октомври избирателите на ГЕРБ?

- ГЕРБ има два типа избиратели. Въобще тази партия има два типа партийни членове и бих казал две лица. Доста шизофренично звучи. Едното е милиционерското лице. Другото е нормалното лице, там е пълно с нормални хора, които в миналото гласуваха за десницата. Сега гласуват за ГЕРБ, просто защото не искат да гласуват за БСП и комунистите. Аз там имам доста приятели, за които знам, че са нормално мислещи хора и не са милиционери. За съжаление там има едно друго лице. Казвам „със съжаление”, не защото е лошо да си полицай или да си бивш полицай. А лошото е, че в ГЕРБ точно това лице - полицейското и милиционерското, взе връх. Те, вместо да изкарат един нормален член за кандидат - убеден съм, че, ако примерно Даниел Папазов беше кандидат за кмет, щеше да стане такъв. Сигурен съм в това. Само че те, вместо да заложат на един доказал се човек, последваха един куп милиционерски интриги, които накрая произведоха нещо като „напънала се планината, родила мишка“. Само че в обратен вариант: Напънали се мишките, произвели една планина, която за нищо не става. И те самите сега не знаят какво да правят. Общо взето за никого не е тайна в града, че те не желаят да работят за Кирил Йорданов и аз ги разбирам. Натрапиха им нещо, което не може да бъде заметено под килима. Затова казах „напънали се мишките, родили планина“, ама няма как да заметат планината под килима.

- Дали ще бъдат единни в подкрепата си за Кирил Йорданов предстои да видим, но мисля, че ще мобилизират целия ресурс на управляваща партия за успех при гласуването за общински съвет. Това значи ли, че най-после ще имаме ефективно работещ, по-компактен като състав Общински съвет, защото видяхме последиците от това, че досега в него имаше 13 партийки?

- До известна степен това зависи точно от тях. Не случайно шефът на МВР им е лидер в предизборния щаб. Така че логиката, елементарната изборджийска логика сочи следното - ако не бъдат допуснати покупки на гласове в този мащаб, в който това е правено други години, те ще имат по-голяма група съветници. Т.е няма да влязат дежурните купувачи, малките политически партийки, тип кръстници на кмета.

На последните избори бяхме

първи на крадене на гласове, не само на купуване

Слуховете в града, които се носят, са с голяма степен на достоверност.  Примерно Анелия Цветкова точно затова се раздели с поста си. Защото имаше вероятност да разгледа честно процеса за краденето на гласове. Съветът обаче отново ще бъде разпокъсан на много групи, по простата причина, че покупката на гласове може и да устройва ГЕРБ. В изборите за общински съвет блокирането на покупката на гласовете може да ги устройва, но не ги устройва в изборите за кмет. Коя от двете тенденции ще надделее, аз не мога да преценя. Ако искат определена група хора в съвета, не трябва да допускат покупка на гласове, ако искат по някакъв начин да спасят остатъците от подкрепата за Кирил Йорданов, нека да му разрешат да се уреди с купени гласове, фалшификации и т.н. Това пак няма да остане в тайна. В края на краищата те държат властта, техният министър на вътрешните работи е шеф на предизборния щаб. Аз знам в момента, мога да го кажа директно, че хора, които се представят  за доста близки до властта, в момента обикалят по всички щабове и оказват известен натиск  върху симпатизантите.

- Какво според Вас трябва да се промени във Варна? Нека минем към отговорите от типа: Ако аз стана кмет...

- Ще илюстрирам със следния пример как липсата на решение на един проблем води до редица други проблеми. Община Варна има сравнително малко, да не кажа почти никакви правомощия спрямо единия от двата основни бизнеса в града - това е морският бизнес. Голяма част от Варна се издържа от морето, чрез морски бизнес. По ирония на съдбата най-големият морски проект, свързан с Общината, а именно Пристанище Варна, до голяма степен зависи, ще го нарека директно - от капризите на управленския екип на Кирил Йорданов. Има различни становища

дали Пристанище Варна трябва да бъде изместено и къде

Преобладаващото мнение на морските специалисти е, че то може да бъде преместено на територията на бившето мичманско училище. Това е между моста и корабостроителницата. Територията, доколкото знам, е на Министерството на отбраната. Дори се водят разговори и е постигнат доста сериозен успех.

Министерството на отбраната няма претенции тази територия да бъде отстъпена. Това е най-удачният вариант за пристанище. Единственото препятствие е липсата на Общ устройствен план. Отново казвам как като не се реши даден проблем, той води до тежки последици след себе си. Следващата последица е неусвояването на едни инвестиции, загуба на работни места и в крайна сметка спирането на един проект, който е за много, много милиони и касае редица варненци. А нашите деди през 1906-та година са градили пристанище, което да е работещо 100 години. А ние днес, 100 години по-късно, заради управлението на Кирил Йорданов не можем да си решим проблема с бъдещето на пристанището. Това е цялата трагедия на града.