Започна и битката на билбордовете, на част от които стои ухилен от едното до другото ухо мъж и се представя за мрачния и сериозен Волен Сидеров. Компания му правят вече доста кандидати за кметове, а извън града – и кандидати за президент.

Тази седмица умря и последната надежда, че нещо или някой в родината ни може да предизвика български „Уотъргейт”.

Дори когато вътрешният министър, той и председател на предизборен щаб, накисне до ушите собствения си кандидат за президент в корупционен скандал.

Единственият резултат е, че вътрешният министър продължава да е председател на предизборния щаб, кандидатът за президент пише

дълги писма в стила на котарака Леополд,

който призовава да живеем дружно, а главният пожарникар гаси драмата с обяснения, че кандидатът не бил полицай като него, а и покрай изборите всички се побърквали. Всъщност седмицата започна с друг скандал – руснаци и финландци изведнъж се оказаха в неочаквана ваканция. Туроператорът им „Алма тур” решил, че самолетите возят безплатно, и не внесъл, каквото трябва, а авиокомпания „България Еър” накрая реши, че сиренето е с пари, каквото и да струва това на туристическия имидж на държавата. Хотелиерите направиха, каквото могат – подслониха туристите безплатно, така че повечето от тях си отидоха по-доволни от очакваното. Държавата обаче, вместо да прати двете фирми в търговското отделение на съда, отново се направи на Батман с правителствения самолет. Сега вече е ясно, че може да се издъни всеки, който малко или много засяга с бизнеса си имиджа на държавата, защото държавата разбира

спасяването на имиджа като тичане на пожар

постфактум, вместо ясни правила, чести проверки и бързи санкции. Опозицията този път също пресоли драмата, като поиска оставката на министър Трайков и ресорния му заместник, при положение че руската страна заяви, че България е направила дори повече от необходимото. На този фон в Бургас кацна пътник 2 000 000. Дано рускинята Елена Даданова да има билет за връщане от сигурен туроператор, за да не се окаже и нейната ваканция по-дълга от планираното. Дори и най-недоволните туристи обаче не можаха да привлекат огъня за достатъчно дълго време, след като лично Цветан Цветанов запали килимчето под краката на кандидат президента Росен Плевнелиев. Докато кандидатът

още обясняваше, че не иска да е президент,

шефът на партийния предизборен щаб се зае да осъществи желанието му. Като се очисти словесното изобилие, от изказването на Цветанов остава следното – преди четири години на сегашния кандидат са му поискали рушвет. Той не дал. Но и не съобщил на прокуратурата. Според Цветанов това трябваше да ни накара да повярваме, че Плевнелиев никога не би започнал компроматна война. Според буквата на закона кандидатът е трябвало да сезира прокуратурата, а Цветанов – да се самосезира при заемането на министерското кресло. Нищо от това не се е случило и ако липсата му по някакъв начин доказва морална чистота и устойчивост, то има нужда от повече разяснения, защото засега идеята се губи.

Опозицията от БСП първа се възползва от ситуацията, която нарече „откриване на приятелски огън” и добави още. Изнесени бяха имената на потенциалните рушветоискатели, като двама от тях в момента са столични общински съветници в групата на ГЕРБ. Набедени за част от "групата на брокерите", Радослав Тошев и Орлин Иванов

нарекоха групата на обвинителите си „хлебарки”,

а на кандидат президента казаха да ги погледне в очите и пак да каже кой му е искал пари. Като резултат Плевнелиев заяви: "Лично на мен подкуп не ми е искан.  Аз лично подкуп никога на никого не съм давал." На констатацията, че така нарича Цветанов лъжец, Плевнелиев отговори: "Не е вярно". Което може би означава, че повторението на „лично” е фройдистка, а не стилистична фигура на речта. Колкото до приятелския огън, дупките от него са истински – след получените сигнали срещу Плевнелиев и Цветанов в случаят е даден за разглеждане от прокуратурата. Към тях вероятно трябва да бъде присъединен и Бойко Борисов, защото в защитната си реч той заяви, че ако не бил премиер, щял да каже „не трима брокери, а

десетима, които са искали подкупи”

Иначе репертоарът беше познат – лошите журналисти са сглобили сами фразите, а лошата опозиция се възползва от „добрината на Росен Плевнелиев”. Премиерът изказа съжаление, че кандидат президентът няма полицейско мислене като него и нареди: "Не искам повече Плевнелиев да бъде замесван в този скандал". Може би първото копие на заповедта трябва да прати на шефа на щаба си. Защото в продължение на защитната си линия и за да избегнел „интрепретации”, Цветанов заяви „ще се придържам към това, което Росен Плевнелиев е направил като изказване 2007 година”. Иначе казано към витиеватите, но все пак съществуващи обвинения в искане на пари. Което си е доста двусмислено, защото дори и в най-евтините филми в такива ситуации първо се стиковат версиите, после се говори. По-късно през седмицата Бойко Борисов лансира още едно обяснение за „приятелския огън”. След като преряза в Шумен две ленти за един ден, дори премиерът не можа да понесе обявяването му от местен културтрегер като

„глас премиерски, глас Божи”

Коментарът на Борисов беше: “Като наближат избори и полудявате всичките.”  Може би като рецепта срещу менталните отклонения, или поне за разреждане на пристъпите, премиерът лансира идеята мандатът на местните власти да стане петгодишен. А ние можем да се присъединим към предложението на грузинската опозиция. Там - заради политиката на сегашното управление - предложиха страната да се преименува на Чунга-Чанга* – като онзи чуден остров, където цари постоянно щастие. Почти като в Небесната Лъчезария. Щастие беше да научим, например, че започне ли кампанията, министърът на вътрешните работи, той и шеф на щаба, веднага ще излезе в отпуск и ще започне да си плаща бензина на колата. Разбира се, има някои дребни подробности като бензина и другите разходи на охраната му, която няма да излезе в отпуска, но нали „важен е жестът”... Колкото до Цветанов, той не виждал проблем в съвместяването на постове – защото винаги го бил правел, „още

от момента, в който нищо не разбирах от избори”

Само че оттогава има една промяна – дори и още да не разбира от избори, той вече е вътрешен министър. Макар че това е нищо в сравнение с раздвоението на независимата прокуратура, която тази седмица стана част от споразумение с ДАНС и МВР за борба с купуването на гласове. И докато МВР-шефът решава важни морални дилеми, в Кюстендил част от законопослушното население хвана в зеленчуковите си градини крадец от ромската махала и го върза на една топола, за наказание, вместо да се обади в полицията. И без Цветанов в ГЕРБ имаха достатъчно поводи за мръщене. След като те издигнаха Плевнелиев и Попова за участие в президенските избори, БСП бръкна в цилиндъра и извади Стефан Данаилов като кандидат за вице на „Дондуков” 2. Излизането му на сцената стана с писмо, на което ГЕРБ отвърнаха с друго – от Христо Стоичков. След неговата намеса Плевнелиев би трябвало да прочете „Опасни връзки”, за да е наясно

докъде водят епистоларните романи

На този фон подмятането на Станишев колко нелепа е амбицията на Маргарита Попова да реформира съдебната система, докато е вицепрезидент е дори по-слабо от приятелски огън. Още сол сипа Поля Станчева – бивш директор на националното радио и общински съветник от ГЕРБ, очевидно също бивш. Тази седмица тя прие номинацията за вицепрезидент на РЗС. На тази амбразура беше хвърлена Цецка Цачева, която успя само да обясни, че кампанията опровергавала слуховете, че на ГЕРБ липсват кадри. Партията даже била „ковачница”. Очевидно някой размахва чука прекалено силно, защото кадрите взеха често да прескачат оградата на ковачницата. От РЗС също ни развеселиха – като пропуснаха да се включат със законопроект в оправянето на българския език, сега предлагат със закон да се задължат радиото и телевизията да пускат 25 процента българска музика. Което не е лошо, но ако махнем чалгата и екстремните жанрове, поради количеството продукция още след първата седмица ще ни се стори че

живеем върху зациклила грамофонна плоча

Във Варна тази седмица предизборната картина се подреди окончателно с обявяване на отдавна известния факт, че кандидатът на БСП ще е Борислав Гуцанов. Започна и битката на билбордовете, на част от които стои ухилен от едното до другото ухо мъж и се представя за мрачния и сериозен Волен Сидеров. Компания му правят вече доста кандидати за кметове, а извън града – и кандидати за президент. Кой знае защо, сигнал за нарушение е подаден само срещу Николай Недков - единственият, който не афишира преди началото на кампанията, че е кандидат за кмет, а ни кани да посетим сайта му. Между другото, във Варна вече за втори път атакуват Синята коалиция, което говори за притеснение от очакваните резултати. Иначе особено много трябва да внимаваме да не ни стане нещо покрай изборите, защото

Спешният център остана само с един лекар

Останалите са напуснали. Общинският съвет, преди да се разпусне, ще се опита да реши проблема, докато действащият кмет вече е изцяло на предизборна вълна. Тази седмица в града бяха организирани две първи копки на едно място, като за втората имаше специален автобус, който да откара журналистите на място. Те ужасно прегрешиха, като не отидоха да отразят първата първа копка. А след отвореното писмо на Игнат Раденков, който за пореден път, но вече систематизирано, подрежда сигнали за корупция в Община Варна, вместо да започне проверка в общината, кметът Йорданов поиска разследване на автора. Съветът на Европейския съюз тази седмица ни потупа отново по рамото за това, че напредваме по общите въпроси. По не толкова общите препоръките на съюза към Румъния и България са да ускорим реформите, да модернизираме съдебната си система и да направим борбата с корупцията ефективна. Едно от преложенията  е да останем

под наблюдение, докато задачите бъдат изпълнени

А това може да се окаже много дълъг, да не кажем безкраен, срок. Разбира се, още има шансове за оправяне на положението, преди „Чунга-Чанга” да е станала национален химн. Ако спрем да се правим, че работим, за да се превърнем в нормална държава, и започнем наистина да работим. Иначе в Чунга Чанга ще настане  всеобща бунга – бунга**.

-------------------
*„Чунга Чанга” – популярна в миналото руска детска песен за чудесен остров с безкрайно лято и без никакви проблеми
**”бунга-бунга” – не дотам законни сексуални забавления (според компаньонки на италианския премиер Силвио Берлускони)