Нещо, за което можем да се преборим, но като че ли още не му е дошло времето

Винаги ще има утре. Просто факт.

Ще го има онова, мечтаното утре. Идеята е, че тогава се случват хубавите неща. Кой не си е пожелавал, че от утре ще спре с вредните пороци, ще бъде по-добър, по-богат, по-амбициозен, по-късметлия и ще започне нещо начисто. Просто защото днес не достигат възможности, сили, а понякога и желания. В заветното утре е скрито толкова много блян и нестихващ ентусиазъм, мисли, че заслужаваме нещо по-така. Нещо, за което можем да се преборим, но като че ли още не му е дошло времето. А утре звучи някак хем близо, хем не е на момента. Но от друга страна е просто мечтата да наскочим себе си. На един дъх разстояние.

Винаги ще има утре и защото няма кой да спре Земята да се върти и да слезем.

Винаги ще има утре, защото все се надяваме някой да дойде и да ни оправи хаоса и да го превърне в организиран ред. И все чакаме нещо да се случи, което да ни послужи за оправдание. Бързаме да пораснем, за да имаме свобода, нищо че с годините ставаме все по-зависими, чакаме някой да ни заобича, още преди да сме се научили да обичаме себе си, бързаме да станем родители без самите ние да сме достатъчно пораснали. После идва и ред на чакащата надежда. Да пораснат децата, да си намерят работа, да се задомят...И до като кроим планове за после, той живота минал.

Утре със сигурност трябва да е по-хубаво от днес. Ако обаче е същото? Не, няма начин. Но всъщност няма начин да няма начин.

Ако се събудим на сутринта и отново сме пак същите? Ако пак сме със старите пороци, със старите управляващи, със старите дългове... Какъв живот ще бъде тогава? Такъв какъвто не сме го желали, но бездейно сме позволили да се случва. Такъв какъвто сме си го направили, до като мислим колко ще бъде хубава промяната. Само ако можеше друг да ни я поднесе. За да обвиним него, ако стане нещо непредвидено и неприятно. Или ако се окаже, че вчера сме били по-добре.
Странно колело е живота. Върти се без да пита дали ни е удобно да сме горе или долу. Живот ли е да го опишеш... Ще опитаме утре. Когато животът може и да бъде по-смислен, по-вдъхновяващо впечатляващи ще са разказите на всички нас, които и в този момент кроим планове. До като съдбата замислено, но с умивка, наблюдава от ъгъла.