Росен Плевнелиев остава с най-висока подкрепа като кандидат за държавен глава - 38,5% от гласуващите и 22,9% от всички участници в изследването декларират, че ще дадат вота си за него.

Кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев би получил 38.5% подкрепа от гласуващите, този на левицата Ивайло Калфин - 23.5%, а независимата Меглена Кунева - 18.4%.

Това сочи последното проучване на агенция "Алфа рисърч", представено днес, предаде електронното издание на в. "Дневник".

Ако се вземе предвид потенциалът и стартовите позиции на претендентите, като се измерва подкрепата за тях сред всички избиратели, а не само сред гласуващите, тогава Плевнелиев би имал 22.9%, Калфин - 14%, а Кунева - 11.1%.

Цялото проучвате вижте тук

Засега 59 на сто от хората изразяват намерение да гласуват за президент, а 62% - за местна власт. От "Алфа рисърч" очакват обаче реалната активност да е около 50-55%. Те посочиха, че разликата между тримата основни претенденти е малка и биха могли да настъпят размествания в зависимост от това колко хора отидат до урните.

Дали Калфин или Кунева ще стигнат до балотаж зависи изцяло от тяхната предизборна кампания, отбелязаха от "Алфа рисърч".

Потенциалът на Росен Плевнелиев и профилът на неговите гласоподаватели е близък до симпатизантите на ГЕРБ, отбеляза Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Забелязват се обаче две интересни заключения - Плевнелиев бива подкрепян от интелектуалци и хора със свободни професии, където управляващата партия губи позиции. Плевнелиев привлича и хора, определящи се като десни, докато ГЕРБ стои повече в центъра.

Ивайло Калфин не успява да привлече изцяло червения електорат, като всеки десети симпатизант на левицата избира Меглена Кунева, а не Калфин. Изследването обаче не отчита изцяло как ще се отрази номинацията на Стефан Данаилов за вицепрезидент на Калфин, тъй като неговата кандидатура била обявена в края на анкетата, подчертаха социолозите.

Най-разнородна, но и най-неопределена е подкрепата за Меглена Кунева. Около 14 на сто от подкрепящите я се определят за центристи, 19 на сто - леви, а 24 на сто - десни. Големият проблем на Кунева е слабата мобилизация на нейните симпатизанти, посочи Боряна Димитрова. Затова и Калфин в момента бележи преднина - тъй като разчита на дисциплинирания ляв електорат, посочи тя.

Останалите кандидати за президент са сравнително по-назад в класацията и разликите между тях също не са големи. От реално гласувалите 4 на сто биха подкрепили лидера на "Атака" Волен Сидеров, също толкова и претендентът на сините Румен Христов. Атанас Семов от РЗС е с 2.5% подкрепа от гласуващите, а Красимир Каракачанов от ВМРО - с 2.2%. По един процент биха получили независимите Алексей Петров и Светослав Витков.

Боряна Димитрова отбеляза, че е изключително висок дела на симпатизантите на ДПС, които не са решили какво да правят и кого да подкрепят. При наблюдаваната сериозна динамика в нагласите и малките разлики между първите трима, ролята и позицията на ДПС би била изключително голяма, смятат анализаторите. Особено при по-ниска избирателна активност. Те обаче не пожелаха да коментират в детайли как би се отразила една или друга позиция на ДПС, тъй като всичко все още е в сферата на хипотезите.

Тук не става въпрос само за автоматично изчисляване на 300-350 хил. гласа, които ДПС би дало за някого, трябва да се отчете и контрамобилизацията срещу партията, дали евентуалната подкрепа ще е явна, дали ще е заявена, ще бъде ли дадена изобщо или ДПС няма да заяви позиция за първи тур, посочиха социолозите.