Ако не днес, то утре, пак ще прочетем по стените анархистките откровения „Изборите не променят нищо, иначе щяха да ги забранят”.

Ако не днес, то утре, пак ще прочетем по стените анархистките откровения „Изборите не променят нищо, иначе щяха да ги забранят”.

Виждаме ги на всеки две години, когато предстои гласуване. Тази година с написаното ще се съгласят към 86 процента от българите, които смятат, че каквото и да пуснат в урната, някой вече е открил как да го подмени. Месец преди двойния вот само 14 на сто са декларирали пред „Медиана”, че вярват в честността на тези избори. Денят на Независимостта, който превърна половината седмица в почивна, само допълни картината. Част от политиците се опетлаха между съединение и обявяване на независимост, а това  ни подсети за друго творение на уличната мъдрост – напълно независими сме, защото пак нищо не зависи от нас. Ако продължим да си повтаряме тези мъдрости, те със сигурност ще превърнат в самоосъществяващо се проклятие. Контрамагията е една –

да помислим и да направим нещо

Правенето очевидно става все по-трудно, защото в същото проучване на електоралната ни доверчивост една четвърт от българите са заявили, че в момента се страхуват да декларират политическите си убеждения, защото това може да има преки лоши последици за тях. Научихме тази цифра в седмицата, през която първите мъже на държавата тържествено пратиха комунизма и социализма „там, където им е мястото - в историята”. Така поне твърдеше вицепремиерът Дянков на откриването на Музея на социалистическото изкуство в София. А културният министър Рашидов се отдаде на детски спомени и съжаления – „Когато бях малко момче ми се казваше, че звездата от Партийния дом е над 5 метра и е изцяло от рубин, но като повече комунистически неща се оказа, че реалността е друга.“ Е, всяко семейство си има своите приказки, на мен, например, ми даваха да чета Андерсен. Иначе, макар че не обича да отваря бюджетната кесия, за музея

Дянков даде три и половина милиона лева

Сега разбрахме, че го е направил, защото твърдо вярва, че туристи от цял свят ще се втурнат към София и за две – три години сумата ще се върне от входни билети. Повторното влизане в светлото бъдеще струва шест лева, така че интересът ще трябва да е наистина колосален. От друга страна – има сериозен риск за машинката за пари, измислена от финансовия министър. Малцина биха платили шест лева, за да усетят атмосфера, която получават и без пари при сблъсъка си с администрация и инфраструктура, например. Докато ГЕРБ се хвалеше официално, че са пратили миналото в изолатора, партийният лидер и премиер демонстрираше в Добрич

колко е подходящ и той за музея

Като видя плакатите срещу шистовия газ, Борисов се обърна с озадачаваща реч към обществеността, която искаше гаранции за сигурността си. "Нищо няма да се случи, ако не ме дразните. Ако това продължава, ще подпишем на инат." С тази реплика, достойна за четвърта група в социалистическа детска градина, министър председателят на Република България коментира един най-сериозните въпроси за екологията на държавата. Можем само да гадаем какво следва – „не ме дразнете, защото ще ви спра заплатите”, „обичайте ме, защото ще ви вдигна данъците”, „обожавайте ме, защото ще ви затворя”? Изобщо, плакатното недоволство набира сила, както и премиерското раздразнение. След Добрич го усетиха в Нова Загора, където полицаи дърпаха плакати от ръцете на гражданите, за да осигурят комфорт при поредното рязане на лента. Най-вероятно без да се усети, уваженият от Борисов кмет Николай Грозев

беше обявил война в държавата,

като не забеляза обърнатите обратно национални трибагреници. Съдбата на откритие в Ноза Загора площад още не е ясна, колкото до обекта в Добрич – плочките там се напукаха веднага зад гърба на Борисов. Докато премиерът все повече втвърдява тона изборно, от „Атака” подължават с романтичните изненади.

След усмивката на кандидата за президент по плакатите, тази седмица го получихме и под формата на луксозна бонбониера. Вероятно това ще е полезен диетичен подарък. ЦИК изтегли реда на бюлетините тази седмица. Азис, решил, че няма излишна реклама, се опита да се покаже и там, но беше изгонен с аргумента, че панталоните му са прекалено тесни. След като комисията вече преживя боксерките на Юзеиров, представете си каква е била гледката. Или

по-добре – не си представяйте

При жребия за номерата на бюлетините, където никакво спане пред ЦИК не помага, ГЕРБ нямаха късмет – падна им номер 2. В допълнение големият конкурент – БСП, направи неочакван удар на предизборния пазар, като успя да склони Лили Иванова да открие кампанията на двойката Калфин-Данаилов. След ентусиазма на 1990-та, когато примата пя за синята идея, никой не е успявал да й сложи партиен етикет, макар че това лято беше ухажвана по тази линия не от кого да е, а от емисари на Бойко Борисов. Макар че той би трябвало да се притеснява повече от рефрените на собствения си кандидат за президент по темата „Шенген”. След като стана ясно, че Холандия не желае да ни вижда в Шенген и смята да наложи вето, вътрешният министър Младенов привика холандския посланик в София Карел ван Кестерен и доста остро заяви, че ако страната му не преразгледа решението си, „България ще вземе съответните мерки”. Според министър Младенов това означава, че ще преразгледаме изцяло позицията си спрямо реформите в европейското законодателство, свързани с Шенген, което едва ли беше най-добрия аргумент. Между другото, през това време другата засегната държава – Румъния, изведнъж откри болест по холандските лалета за внос и за няколко дни

причини на Холандия загуби за два милиона евро

Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, след като се срещнаха на свой ред с холандския посланик, решиха също да запишат точка в своя полза и кандидатът за президент обявяви, че в разговорите посланикът „категорично и ясно” е заявил, че позицията на страната му е базирана на действия на „предишното българско правителство”. Няколко минути бяха необходими на цитирания посланик, за да заяви още по-ясно и категорично, че това „не е оценка за сегашното или миналото правителство, а за България, за парламента”. След което на Плевнелиев пак му се наложи да сменя рязко темата и да влиза във фаза „а те защо бият малките негърчета”. Много вероятно е в подобни диалози да се изпадне и във Варна, защото тази седмица в ГЕРБ от най-високото място пак заявиха, че не желаят подкрепата на ДПС. Йордан Цонев дойде до Варна, за да напомни, че и ДПС има същото отношение към управляващите и затова застава зад Борислав Гуцанов. Човекът, в когото бяха вторачени всички погледи –

Янко Станев, беше крайно лаконичен –

“Не коментираме решенията на централно ниво, а ги изпълняваме.” Покриването на тези думи с дела обаче ще е една от интригите на варненските избори. Канонадата в тях започна при първия телевизионен сблъсък на кандидатите. От него не научихме много за идеите им, но поне преценихме кой се е подготвил и кой си владее достатъчно нервите. Фаворитът Кирил Йорданов не беше от тях, след като допусна добре познатото му на репортерите високомерие да стигне и до останалата част от града с фразата, че синът му е пратен да учи в Швейцария, за да не търпи „това, което се случва наоколо”. Вероятно вече са му подсказали, че продължението на тази негова мъдрост е, че който няма пари за живот в Швейцария, но също не иска да търпи, просто трябва да си избере друг кмет.

Който няма да похарчи за довиждане 44 хиляди лева, за да ни остави в наследство 500 лъскави албумчета със снимки на успехите си от последните 12 години. Целта била споменът да остане за библиотеки, училища и читалища, много от които вероятно биха се зарадвали повече на нещо, което наистина става за разглеждане. Приключи мандата си и Общинският съвет –

с обичайната липса на кворум и невзети решения

Част от хората, които преди четири години ни убеждаваха да гласуваме за тях, на практика показа последователно нежелание да ходят на работа, затова до сформиране на следващия съвет над 660 социално слаби варненци останават без помощи, блокирани са строителство на трафопостове, разкриване на детски групи и маломерни класове. Очевидно това са дребни житейски подробности за съветниците, забързани вече към личните си дела и следващия мандат. За който пак ще ни обещават, че ще работят за нас. Всъщност съветниците не чуха дори отчета за собствената си работа, според който към края са започнали да вземат по трийсетина решения за два дни, някои комисии не са се събирали нито веджъж от началото на годината, а други са взели по 1 /едно/ решение от януари досега. 22 души имаше в залата, преди съветниците да си кажат „довиждане”.

Дали пък не са достатъчни,

след като останалите и без друго не се мяркат особено често в залата? Макар че това няма да попречи на мнозина от тях да поискат от нас да ги върнем там за още четири години. Вероятно имат своите основания да искат тази работа, след като данните за икономиката на България не обещават промяна към добро. В доклад за глобалната конкурентоспособност, например, при 142 изследвани икономики в света ,България за една година е отстъпила с три позиции в общото класиране и вече е 74-та. От април до юли

заетостта е намаляла с над един процент,

новият активен сезон за бизнеса започва със спад в поръчките – заради общото забавяне на европейската икономика, но и заради  задълженията на правителството към фирмите. На фона на тези данни председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев ни предупреди да не се отказваме от парното, когато газът поскъпне с шест процента. Токът щял да поскъпне още повече – с 15 на сто. И тогава няма да остане съвсем никой, който да вярва в Дядо Коледа, във Великденския заек и в разумното управление.