Как стигнахме до този партиен катаклизъм? Защо 2011 година ще бъде белязана от грандиозно политическо хамелеонство?

„Според теорията за смяна на полюсите (polarshift theory) предстои да се разменят северния и южния полюс на Земята, което ще предизвика вулканични изригвания и земетресения.

Учените смятат, че подобна размяна става веднъж на всеки 10-12 хиляди години, като за последно е станала през ледниковия период. Смяна на полюсите тече и сега. Доказателство за това са зачестилите случаи на самоубийства на китове, които излизат на брега, тъй като се водят от разместващите се полюси.“

Сигурно липсата на китове в Черно море ни пречи да видим, че именно такава размяна на полюсите е започнала във Варна. Ама не климатична, а политическа.

Коя от двете е по-страшна, ще трябва да изпробваме на гърба си.

Как стигнахме до този партиен катаклизъм? Защо 2011 година ще бъде белязана от грандиозно политическо хамелеонство?

Смяната в климата „удари първо“ кмета на града, традиционно управляващ с благословията и гласовете на БСП. След 12 години под знамената на столетницата той изведнъж беше припознат от ГЕРБ и стана техен кандидат за кмет. Дали ако получи нови 4 години във властта, Йорданов ще подмени левите идеи с десни? И ще затегне общинската хазна, за да започнат парите на града да работят за по-добра бизнес среда, за повече и по-добре платени работни места, за създаване на истинска и благоденстваща средна класа. Дали пък публично-частното партньорство ще спре да бъде мръсна дума за кметската администрация, дали ще намалеят списъците с имена за отпускане на социални помощи на хора с небългарски имена, които след 200-300 лева за „неотложни нужди“ се превръщат в благодарен електорат? Всъщност няма как да знаем, защото трудно можете да намерите програма  на Кирил Йорданов за управление през последния му мандат. Погледът на гъвкавия управник остана зареян някъде високо в бъдещето, където снежната писта край Варна се конкурира с яхтеното пристанище на южния бряг на езерото, бъдещето време никога не се превръща в сегашно и минало, а един грандомански проект се заменя с друг, за да изплува на PR сцената отново след максимум 6 месеца.

След като човекът на БСП се гмурна в ГЕРБ, логично беше гербаджия да стане кандидат за кмет на БСП. Но щастлив край има само в приказките, а в нашата черна комедия гербаджия беше издигнат за кмет от РЗС. Всъщност Димо Стоев е опитен политически номад. Той беше дясната ръка на Йорданов през първия му мандат. Нещо повече – беше човекът, който управляваше парите на Варна. После съвсем по Омир варненските титани се смразиха заради хубавата Бояна и Стоев пое по тежкия път на партийната безпризорност. След мандат като съветник на Обединения блок на труда (междувременно сватба, бебе и развод с Бояна бивша Йорданова) той пристана на ГЕРБ, примамен от обещанието, че ще бъде назначен за шеф на НАП във Варна. Когато това не се случи, Димо Стоев разлюби новите си господари, не напусна, но дезертира от групата им в общинския съвет , за да се събуди един ден като човек на Яне Янев.

През 2007-ма Яне Янев успя да се опари с Веселин Марешки. Аптекарят-милионер бързо развали дослука с лидера на РЗС, но до последно представляваше партията в Общинския съвет на Варна. Нищо, че всичките избраници на партията бяха все служители на Марешки. Важното е, че с етикета на парламентарно представената политическа сила спорният варненски политик има повече власт в избирателните комисии и секциите. А те играят важна роля в изкачването му към властта. Не можем да отречем креативността на непослушното дете на варненската политика. Преди години той започна схемата с тоталния дъмпинг в цените на лекарствата.

Така хем уби конкуренцията, хем спечели пенсионерите, които се оказаха особено полезни още на първите избори,  в които Марешки участва. На следващия вот дойде ред на стачкуващите учители, които получиха финансова инжекция от аптекаря. После неспокойният му дух измисли кохортите от застъпници – по 30-40 на секция, които се редяха на огромни опашки в поликлиниката му, за да получат хонорарите си. Предстои да разберем каква е новата тактика на Веселин Марешки за спечелване на гласове тази година. Факт е обаче, че той полага неимоверни усилия, за да си осигури комфортно мнозинство в Общинския съвет. Такова, което няма да стопира апетитите му за сочно парче от Морската градина, за Логопедичната детска градина, за  приватизация на поликлиниките в града. Част от сценария беше неуспялата регистрация на фалшивата Синя коалиция. Част от сценария е и ролята на опонент на Кирил Йорданов за кметските избори. Във втората серия (първата гледахме през 2007-а) на сапунката Марешки трябва да обере гласовете на пенсионерите, които не са верни фенове на БСП, но са недоволни от факта, че любимият им Кирил Йорданов им изневери с дясна партия.

Но да се върнем към третата плочка от доминото, което започнахме да подреждаме. Дотук политическият алгоритъм изглежда така: БСП-ГЕРБ-РЗС. След развода с РЗС (Яне Янев и Марешки успяха да си разменят обвинения за изнудване и искане на подкупи)  аптекарят реши да е независим кандидат за кмет. Побързаха още преди месец да го подкрепят социалдемократите. Същите социалдемократи, които бяха зад Добромир Джиков в борбата му за кмет на район „Владислав Варненчик“ преди 4 години. Те успяха да го разлюбят още преди да бъдат преброени бюлетините в урната и днес вече си имат друг кандидат. Джиков пък до последно разчиташе на подкрепа от страна на БСП, с което идеално щеше да затвори веригата и смяната политическите полюси да бъде завършена. Атовете в левицата обаче се ритаха продължително и така ожесточено, че на финала за кмет беше издигнат Борислав Гуцанов –  изключително удобен за ГЕРБ и Кирил Йорданов противник. От една страна заради участието си във властта като съветник 4-ти мандат и бивш председател на общинския съвет, а от друга - заради двата му престоя в следствения арест: веднъж в  началото на 1999 година той е задържан в качеството си на директор на корабната компания “Бляк сий шипинг” по обвинение за източване на “Елитбанк”  и пак през пролетта на 2010-а заради сделка с нови автобуси на общинската фирма „Градски транспорт“.  

Така на практика имаме кандидат на БСП, който сега е с ГЕРБ, човек на ГЕРБ отишъл при РЗС, този на РЗС, припознат от социалдемократите, изневерили заради него на досегашния си любимец прелъстен, но изоставен от БСП.

И нито една от тези странни политически метармофози не беше обоснована с убедителна смяна на мирогледа, на идеите или дори с помъдряване, с внезапна деменция или друго разбираемо обяснение. Единствените причини са жаждата за власт, липсата на политически морал и опитът да бъде объркан избирателят. Дотолкова, че омерзен да не отиде да гласува, за да бъдат отново решаващи гласовете на напазаруваните по един или друг начин маргиналии.  

За да бъде ясна картината на политическото номадство във Варна, ще трябва да припомним и метастазите му в общинския съвет.

На местните избори през 2003 г. БСП вкара  16 общински съветници, СДС - 10, а ДПС едва двама. Останалата 23-ма избраници бяха разпределени по 1-2-ма в 12 партии и коалиции. Те после се обединиха в мнозинство, наречено "Съединение", което се оказа химически нестабилно. Малко преди парламентарните избори през 2005 г. лидерът на СДС във Варна  Янко Станев предаде избирателите си и стана член на ДПС, последваха го и 7 от сините избраници. Заедно с колегите от „Съединение“ те направиха група с името "Коалиция за Варна". Дясната опозиция трайно изчезна от политическия живот в града, а Янко Станев поднесе на тепсия председателския пост на Борислав Гуцанов.

Пъстър местен парламент си избраха варненци и през 2007 г.: в ОбС на Варна влязоха общо 13 партии и коалиции и нито една нямаше шансове да събере мнозинство.

По 9 съветници имаха БСП и ГЕРБ, 6 - "Нашият град". РЗС в лицето на Веселин  Марешки се сдоби с 5-членна група. ДПС-Варна надскочи себе си и вкара четирима общинари.  СДС и ДСБ – 3-а. Със скромните 2 мандата трябваше да се задоволи бизнес партията "Глас", по толкова имаха и „Отечество", Обединеният блок на труда, Народняшката земеделска партия   и "Свободен избор". 4-ма бяха атакистите, а сам – човекът на ПП „Лидер“.

„Рокадите“ започнаха още след вота: създателят на „Пикадили: Георги Папуров се отказа от второто място в ГЛАС и в съвета влезе Красимир Узунов, втората в листата на земеделците Юлиана  Трифонова пък напусна в полза на сина на водача Веселин Данов. По-късно баща и син Данови влязоха в затвора. Един от заместилите ги в местния парламент отиде в ДПС. В следствения арест обаче все още е съветникът от ДПС Иван Славков. Съветниците от „Глас“ и Димо Стоев от ОБТ отидоха в групата на ГЕРБ. Един от ГЕРБ обаче стана междувременно бесепар. Пропускаме съветниците, които напуснаха местния парламент от една политическа партия, а влязоха от друга (близкитя от Марешки д-р Бояджиев е рекордьор с метаморфозите си).