"Полицаите видяха кой нападна циганите. Но биячите побягнаха от пазара. Когато разбраха, че няма да ги хванат, хванаха нас - ние вървяхме наблизо съвсем спокойно"

Колегата - журналист и блогър, Денислав Георгиев беше арестуван днес следобед и откаран в Първо РПУ с белезници и патрулка.

Като "опасен" престъпник той не беше освободен, след като стана ясно, че е отразявал протеста и всъщност е бил пред Катедралата и на пазара, изпълнявайки служебните си задължения. И пак като "опасен" престъпник Дени беше пуснат 8 часа след задържането му.

Какво се е случило научихме първо от 5-те непълнолетни момчета, които полицаите предадоха на родителите им някъде около 21 часа: "Полицаите видяха кой нападна циганите. Но биячите побягнаха от пазара. Когато разбраха, че няма да ги хванат, хванаха нас - ние вървяхме наблизо съвсем спокойно", твърдят момчетата. Нито едно от тях няма вид на "лумпен". Нито на скинар, рокер, запалянко или каквото и да е друго залитане по кауза, религия или партия. Дънки и светли тениски е униформата на хлапетата. Всичките до едно дребни на ръст и слаби.

Версията им съвпада напълно с тази на Денислав, който, уверете се сами от снимките, трудно може да бъде сбъркан с побойник.

По ирония на съдбата в последния си текст в блога, написан преди ареста, той защитава полицаите, хвърлени срещу обезумелите тълпи в Катуница. Около полунощ в събота той публикува текст, наречен "Държава на другите".

В него четем:
"Жителите на Катуница посрещнаха футболните фенове (наричани от репортерките хуни и вандали) като освободители. Едва ли са възлагали толкова надежди на пристигащата полиция снощи. Цялостното отношение на медиите и държавата към случките там е откровено тъпо. Като започнем от призивите на Бойко Борисов за спокойствие преди изборите и стигнем до сеирджийските заглавия на журналистите. Но най-тъжно е положението на полицаите.

Не може да изправиш 200 полицаи срещу тълпата и да ги превърнеш в мишена срещу трупания с години гняв. Рядко съм на страната на полицаите, но в случая те са хвърлени в огъня, за да не изгорят хората „горе“. И друг път се е случвало, но този път е твърде неприемливо. Сега не се налага да пазят парламента, а престъпна циганска фамилия".
 
Ще ми се да мисля, че за 8-те часа, които Денислав прекара в Първо РПУ, някой от униформените е полюбопитствал що за птица седи в килията им, попитал е чичко Гугъл, намерил е блога, прочел е текста в подкрепа на колегите си в Пловдив, станало му е неудобно кого и как е задържал... Ще ми се.

Какво се случи във варненския вариант на Катуница 2 Денислав разказа, веднага след като го пуснаха от ареста:

"Много държах да доразкажа историята с циганите, протестите и полицаите. За това издебнах жена ми и дъщеря ми да заспят на обяд и отидох до протеста на Катедралата. Беше хубаво, че агитките на Спартак и Черно море стояха мирно и тихо заедно в името на нещо, което искат да променят. Или поне да изразят несъгласие. Видях се и с приятели.

След като групата се насочи от Катедралата към Колхозния пазар през цялото време бе следена от полицейски микробус. Полицаите предпочетоха да не се намесват, докато част от тълпата (основни млади момчета от двете агитки) нападна двама цигани на пазара. Не видях кой кого и как е удрял, защото дръпнах малките циганчета в страни от мелето. Първо се намесиха някакви сотаджии и ги разтърваха. Тръгнах си, защото в този момент протестът вече беше напълно обезсмислен – опорочен. Не виждам нищо смислено в това да нападаш семейства с деца по обяд, докато си купуват хляб… безумно е.

Основната група продължи към рибната борса, аз и моите приятели си тръгнахме. След по-малко от минута групата спринтираше, подгонена от полицията, а ние продължихме спокойно да се прибираме. След няколко минути ни пресрещна патрулка, викове, белезници….и хайде в районното.

Накрая се оказа, че са арестуване само фенове на Черно море, което е странно. Все пак бяхме почти по равно през цялото време. Дано е чиста случайност.

При ареста не ми дадоха възможност да се легитимирам, макар да работя за три медии и да имам прес карта. Трябвало да си я нося като бадж на врата?!? Пропуснах си пътуването до София и част от семинара на Економедиа утре.  Да не говорим за стреса на семейството ми. Но бил съм там, нормално е да ме разпитат – с или без белезници.

Все пак трябва да съм обективен – полицаите се държаха добре. Като изключим безсмисленото задържане на доста хора за доста часове (предполагам някои още са в районното).  Самите те не одобряват много от нещата, които се случват в държавата. Подсказаха ми и доста въпроси, които да задам на началниците им.

Аз лично имам само един въпрос – след като ми бе съставено предупреждение да стоя далеч от хулигански прояви и ми бяха върнати документите – към 18.30, се наложи да ме извикат обратно и да ме арестуват за 24 часа? Това се отнася за всички в участъка, не само за мен. Кой и защо от „горе“ реши че сме опасни и трябва да стоим по килиите?

И ако пак реша да отразявам протести – на кого трябва да се обадя предварително? Да му обясня, че ми е интересна темата на събирането, а не отивам да се бия с някого?"

Ще добавя само, че освен прес картата на Денислав, на полицията бяха предоставени и личните документи на главния редактор, изпратил го на събитието. Дежурният обаче отказа да разговаря с колегите на задържания журналист. Началникът му беше не по-малко незаинтересован по телефона. Очевидно присъствието на башшефа в града - пред ФК Цветан Цветанов откриваше кампанията на ГЕРБ, беше вдъхнало нездрава самоувереност у подчинениете му.

"Ще ги пуснат веднага щом свърши концертът", подшушна ни униформен приятел. Съвпадение или не, но Денислав беше освободен около 40 минути след като в РПУ-то се върнаха полицаите, охранявали управляващите от електората им на площада пред ФК.

Господин комисар, каква беше нормата арестувани, която трябваше да изпълните, докато във Варна пее Веселин Маринов? Дали подобни показни арести са най-добрият начин да ни защитите? По-добре не ми отговаряйте. Не съм сигурна, че искам да науча така унизителните отговори.