В текста ще откриете жокерите за въпросите от викторината на организаторите на тазгодишния фестивал. Правилните отговори пък могат да ви донесат безплатен билет за прожекциите. Успех!

50-те години история на фестивала на българския филм "Златна роза" разказва изкуствоведът д-р Любомир Кутин.

В текста ще откриете жокерите за въпросите от викторината на организаторите на тазгодишния фестивал. Правилните отговори пък могат да ви донесат безплатен билет за прожекциите. Успех!

Началото на фестивала е през лятото на 1961 г. по иницитива на Управлението на кинодейците и Градския народен съвет - Варна. Първото издание обхваща игрални, документални, научно-популярни и анимационни филми. Специално жури определя награди за най-добър филм на съвременна тематика, най-добър сценарий, режисура, операторска работа, най-добро изпълнение на женска и мъжка роля и др. Основният девиз е “Родното киноизкуство за мир и социализъм”. Фестивалът се провежда в разгара на лятото, от 31 юли до 9 август и има колосален успех: 17 300 зрители дневно.  Прожекциите са в новопостроеното лятно кино „Република” (на мястото на днешния Фестивален и конгресен център). То разполага с 1100 места и 12 метров широк екран, предназначен за новата за времето си система „Синемаскоп”. Друга част от програмата на фестивала се представя в недокрай завършеното лятно кино "Ленин" (на мястото на днешната галерия „Графит”), а също и в летните кина „Златни пясъци”, „Димитър Благоев”, „Култура”, „Балкантурист” (в тогавашния курорт „Дружба” – днес „Св.св. Константин и Елена”) и „Първи май (кв. Аспарухово”). Останалите зимни кина („Република”, „Димитър Благоев”, „Георги Димитров”, „Македония”, „Асен Златаров” и „Първи май”) също представят в по-голямата част от програмата си панорама на български филми.

Фестивалните галавечери на "Златната роза"`62 са от 12 до 22 юли (в изцяло завършеното лятно кино «Ленин» с 1500 места. Участват 10 игрални филма - колкото е и годишната продукция. Зрителите са 140 000. Все по-масово се утвърждава една практика, която днешните организатори на културни събития определят като спонсорство. По-големите предприятия в града „поемат шефство” над тържествените прожекции: Корабостроителния и кораборемонтен завод „Георги Димитров”, Консервния комбинат „Янко Костов”, „Елпром”, Държавен машиностроителен завод „Васил Коларов”, Содов завод „Карл Маркс”, Държавно индустриално предприятие „Дружба” и др. В деня след прожекцията постановъчните екипи се срещат с трудовите колективи и обсъждат филма. Програмирането на фестивала през летните месеци го прави част от летния културен сезон „Варненско лято”.

След построяването на Двореца на културата и спорта през 1968 г. филмите от програмата на „Златната роза” се представят в невиждани за родните мащаби зала и прожекционен екран. Предизвикателство за организаторите е и промененият сезон. „Златната роза” започва да се провежда през октомври. Той не е просто част от „летния отдих на трудещите се”, а форум за срещи на режисьори, сценаристи, художници, актьори, продуценти, културни администратори... Въпреки това интересът на публиката не стихва. Всяка фестивална вечер Зала „Конгресна” се изпълва до краен предел с над 5000 ентусиазирани зрители. А организирането и популяризирането на подобен кинофорум не е никак лесно, защото вече се задава и сериозна конкуренция. През 1965 г. също във Варна е поставено началото на фестивала на Червенокръстките и здравни филми, който се провежда в края на май и началото на юни и прави сериозна международна селекция.  

До 1971 г. "Златната роза" е ежегоден фестивал на българския филм - така той нарича и конкурсите са за различните видове кино (въпреки че години наред неигралното кино има свои форуми в Кюстендил, Велинград и Толбухин). През 1974 се редуцира във Фестивал на българския игрален филм и става биенале.

След 1989 г. съществуването на фестивала е съпъствано от неизбежните проблеми. През 1990 г. ограниченията във финансирането принуждават организаторите, в лицето на Съюза на българските филмови дейци и Министерство на културата, да преместят «Златната роза» в София. Наблюдатели и публика обаче са категорични, че фестивалът не е същия. Няма го високият емоционален градус на многобройната и вярна варненска публика. Интересът на медиите и чуждестранните наблюдатели се е стопил. Събитието потъва в злободневието, белязано от митинги, подписки, шествия, стачки... Българското кино се оказва неподготвено да реагира адекватно на обществените и икономически промени. Произвоството на игрални филми драстично намалява: от над 20 в средата на 80-те до 2-3 филма годишно в средата на 90-те.  

Едва през 1994 г. се събира достатъчно продукция, която да бъде програмирана за фестивал. Тогава «Златната роза» сякаш възкръсва отново за Варна. Следва още едно издание през 1996 г. Последвалите бурни политически събития и икономически сътресения сякаш отново поставят на карта съществуването на фестивала. За радост това трае кратко.

След 2000 г. се «Златната роза» се утвърждава отново като биенале. Нещо повече, след безспорно успешното му издание през 2010 г., организаторите от Изпълнителна агенция «Национален филмов център» организират и тазгодишното юбилейно издание – 30-то по ред и 50 години след неговото начало в далечната 1961 г. Програмата съдържа две конкурсни програми с 12 пълнометражни и 18 късометражни игрални филми.

ПРОВЕРЕТЕ ВАШИТЕ НОВОПРИДОБИТИ ЗНАНИЯ ЗА ФЕСТИВАЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ИГРАЛЕН ФИЛМ „ЗЛАТНА РОЗА” И СПЕЧЕЛЕТЕ БЕЗПЛАТЕН ВХОД ЗА ЕДНА ПРОЖЕКЦИЯ ТУК

Филми и режисьори носители на „Златната роза” за пълнометражни игрални филми

1961
А бяхме млади (Бинка Желязкова)

1962
Не се присъжда

1964
Веригата (Любомир Шарланджиев)

1965
Фестивалът е чст от Фестивалът н балканското кино и Голяма нагрд не се присъжда

1966
Цар и генерал (Въло Радев)
Васката (Борислав Шаралиев)

1967
Най-дългата нощ (Въло Радев)

1968
Бялата стая (Методи Андонов)
1969
Осмият (Зако Хеския)

1970
Сбогом, приятели (Борислав Шаралиев)

1971
Не се присъжда

1972
Наковалня или чук (Христо Христов)

1973
Иван Кондарев (Никола Корабов)

1974
Зарево над Драва (Зако Хеския)

1976
Допълнение към Закона за защита на държавата (Людмил Стайков)

1978
По дирята на безследно изчезналите (Маргарит Николов)
1980
Бариерата (Христо Христов)
Сами сред вълци (Зако Хеския)
1982
Хан Аспарух (Людмил Стайков)

1984
Борис I (Борислав Шаралиев)

1986
Те надделяха (Киран Коларов)

1988
1952 - Иван и Александра (Иван Ничев)

1990
Тишина (Димитър Петков)

1994
Козият рог (Николай Волев)

1996
Закъсняло пълнолуние (Едуард Захариев)

2000
Не се присъжда

2002
Емигранти (Ивайло Христов)
2004
Мила от Марс (Зорница София)
Изпепеляване (Станимир Трифонов)

2006
Маймуни през зимата (Милена Андонова)

2008
Дзифт (Явор Гърдев)

2010
Източни пиеси (Камен Калев)


Източници:
В. Култура - Брой 36 (2244), 11 октомври 2002
Димитрова, Геновева. Златни рози и белези от бодли, в. Култура, брой 36 (2244), 11 октомври 2002
Кутин, Любомир. Фестивалът като феномен на художествената култура, изд. Сталкер, Варна 2004, 256 с.