Във Варна първата нощ на протест съвпадна със зарята от откриването на кампанията на ГЕРБ. За двата дни на улични протести във Варна през ареста минаха над 50 души, сред тях трима журналисти – Денислав Георгиев, Калин Руменов и Димитър Кунев, и един кандидат за кмет - Костадин Костадинов.

Тази седмица пенсионерските организации в България поискаха поредна среща с властите, за да им кажат, че повече от милион и 300 хиляди от тях – наши бащи и майки, живеят с по 130 лева на месец.

Децата им, или поне тези от тях, които имат работа, научиха, че според проучване на Българската стопанска камара повече от половината работодатели у нас – 55 процента, не смятат да повишават заплатите през следващата година. Майките решиха

да напълнят по едно бурканче с камъни

и да излязат на протест с питане – с това ли да храним децата си? Стана ясно, че във Варна през август – най-туристическия и най-„заетия” месец – официално безработните са били с 29 повече, отколкото през юли. След серия оптимистични обещания социалният министър Тотю Младенов изведнъж обърна настроението и съобщи, че „на този етап не се предвижда увеличение на детските надбавки и пенсиите”. Затова пък газът поскъпва през октомври с почти седем процента, през декември вероятно ще го последва и токът. В същото време Европейската комисия смята да започне две наказателни процедури срещу нас, защото не сме спазили правилата за достъп на повече доставчици на газ и осигуряване на по-добри цени за потребителите. Тези новини останаха без внимание, не защото

българите изведнъж забогатяха

и спряха да се вълнуват от цени, заплати и пенсии, а защото прекараха седмицата в очакване цялата страна да се запали от пожара, тръгнал от Катуница. Само преди месец премиерът Борисов твърдеше, че метеж у нас е невъзможен, защото сме си оправили проблемите, а и той всеки ден ни открива нови пътища. Метежите ни връхлетяха, без промяна остана само поведението на премиера – той нареди да не го занимаваме с оставки, а да питаме за пътищата. През това време паролата „Катуница” палеше град след град. Това, което се случи там, беше бунт по всички правила. И той не избухна заради свадата между две фамилии или два етноса, а заради двете десетилетия демонстративна безнаказаност и липса на правосъдие. Страшното е, че за да чуе вопълът на недоволство,

първо умряха две млади момчета

След убийството на 19-годишния Ангел жителите на Катуница поискаха Рашкови да бъдат изселени. Преди девет години обаче това упражненение беше направено – със Зрънкови, които поеха по пътя по собствено желание. Резултатът беше клониране на видинските проблеми навсякъде, където фамилията спря. В Катуница едва ли биха приели това за аргумент да се откажат от искането си. Те години наред се чудят с колко бюлетини са тапицирани изгорелите прогимназии на Рашкови и колко изборно злато виси по ушите и вратовете на фамилията. И са свидетели на това как човек със седем криминални присъди изведнъж се сдобива с пропуски от Общинска полиция за колите си, разминават му се данъчни престъпления, незаконно производство на алкохол, незаконно придобиване на земи и заплахи срещу собствениците им, самоуправство, хулиганство, закани за убийство. За които

менте величеството на републиката

няма присъди, той е с чисто съдебно минало, единствената му глоба е заради това, че напсувал репортерка през 2007. За останалото и за отвличането на репортер по-късно не е наказан дори и с глоба. А след като държавата заприлича на Ивицата Газа, полицията, прокуратурата, НАП и митниците решиха да разследват имотите и бизнеса на фамилията Рашкови и да проверят „на какъв етап са над 20-те преписки срещу тях”, както съобщи директорът на областната дирекция на МВР в Пловдив Тодор Чонов. Интересно, защо не са  проверили какво става още след първата или втората. Или поне след дванайстата? Шефът на НАП Красимир Стефанов пък съобщи, че пловдивските данъчни, които не са проверили имотите на Рашкови, може и да бъдат уволнени. Само въпросните данъчни си знаят

дали не са ги плашили със същото преди,

но за да не проверяват имотите. Теренът става още по-хлъзгав от факта, че в част от времето на бездействие начело на пловдивските данъчни беше Менда Стоянова, днес председател на бюджетната комисия в парламента. В момента Кирил Рашков е задържан – заради закана за убийство, отправена няколко часа преди убийството на Ангел. Данъчните също вече преценяват имотното му състояние като любопитно, защото Окръжната прокуратура в Пловдив образува досъдебно производство заради непогасени данъчни задължения за времето от 2004 година до момента. Вече е ясно, че оттогава досега той не е внасял данъчни декларации като физическо лице. Само за алкохол

дължимите данъци са близо шест милиона лева

„Кирил Рашков поражда много въпроси, но не е единствен”, коментира в разгара на недоволството главният прокурор Борис Велчев. След като и главният прокурор е наясно, неизвестно остава само едно – ще чакаме ли всеки от местните „барони” да убие по някого, за да му приберем парите, които дължи на хазната и да му въздадем правосъдие? ГЕРБ, разбира се, се измъкнаха с изявлението на временния вътрешен министър Веселин Вучков, че Рашков е имал политическа протекция „през годините”, но сега Вучков „няма впечатление” това да продължава. Самият Рашков, след като не успя да замени ареста с болницата, реши да не говори много. "Съжалявам, че съм в залата. Не се чувствам виновен. Искам по-лека мярка, защото едва издържам", заяви той. Преди това Рашков и фамилия последователно прокараха тезата, че са невинни, не знаят нищо за никакво убийство, няма да се изселват от Катуница, а ако исканията продължат –

ще докарат свои бригади и ще изселят недоволните

Фамилията се оплака от психически травми, а една от дъщерите поиска да им пратят хеликоптер. И ако това само провокираше гняв в селото и караше столичните журналисти да изравят все по-стари и пикантни клюки за нравите на фамилията, то другата линия на защита разбуни политическия кошер. От първия ден Кирил Рашков настоява, че конфликтът, освен етнически, е и политически, защото „идват при нас да питат и да натискат за гласове”. След това ромският бос пристана официално на ГЕРБ, като разказа: „Аз се обърнах към ГЕРБ и сега много ги е яд.” А също така: „Ще подкрепим ГЕРБ. Говорихме. Няма да кажа с кого, какво, що.” ГЕРБ обаче не харесаха зестрата и се дистанцираха. Подобно омешване на политиката с уличните боеве вече доведе до прогнозата на организацията “Прозрачност без граници”, че тези избори ще излязат по-евтино на партиите –

гласовете нямало да се пазаруват,

а да се получават чрез принуда и заплахи. Сигнали като този на Мина Илиева, главен секретар на община Велико Търново, допълват картината. Според нея между 700 и 800 хиляди българи са включени от МВР в забранителен списък и няма да имат правото да гласуват в местните избори, макар че през последните четири месеца са били България. Просто това не е отбелязано в регистрите на МВР. За инвалидите, поне засега, "подвижни секции" са заявени само в три общини. Но пък мъртвите души ще гласуват без проблеми. Преди за започне катунишкия пожар Цецка Цачева се беше разтревожила, че неблагодарните граждани и институции не отчитат всичко направено от страната ни за влизане в Шенген. Макар че резултатът от тези усилия се събира

на един ред – „не ни приемат”

И вероятно няма да ни приемат скоро, защото шефът на пловдивската полиция смята, че ако няма „законови пречки”, няма и проблем лице като Кирил Рашков да е дарител на полицията. Същата полиция, която обяви за издирване шофьора, обвинен в убийството на Ангел, но успя да го хване едва на влизане от Турция. Само това би трябвало да е достатъчно, за да предизвика дълго и тъжно мълчание по темата Шенген дори у Цецка Цачева. Самият шофьор Симеон Йосифов обясни, че според него е прегазил куче, а не човек. А в Катуница все по-малко вярват, че точно той е човекът зад волана. Доказателства няма, но за друго твърдение шефът на "Подкрепа" в Пловдив Атанас Кръстев вече е предал доказателства в полицията. Той заяви, че хората от микробуса, прегазил Ангел, са взели по 20 лева за убийството му. Премиерът Борисов от самото начало

заложи на тезата „криминален случай”

и изпрати на първата линия главния секретар на МВР. Неизвестно защо, за телевизионните си изяви Калин Георгиев трайно заложи на модна линия, чието лого се разшифрова като „гангстер”. Самият премиер заяви: "На този, който иска да създава напрежението, аз отговарям с пътища, с пречиствателни станции. Всеки ден зад мен остават по 30-40 километра нови пътища, детски градини, пречиствателна станция. Ние ще градим България, който иска да я руши, да я руши." Краят на фразата в дните около Катуница направо може да мине за индулгенция за погромаджиите или поне за пълна незаинтересованост какво се случва около прословутите магистрали. Ако пък те се строяха наистина с такава скорост, за около две години и половина трябва

да сме оправили цялата републиканска пътна мрежа,

която е около 20 хиляди километра. Иначе дори на фона на националните протести в ГЕРБ не можаха да се въздържат да не се сритат по кокалчетата. Докато МВР отчете, че са успели да се справят, премиерът заяви, че в Катуница полицията „е изпуснала ситуацията”. Мишената вероятно беше Цветан Цветанов, но на практика излиза, че министър председателят би предпочел полицаите да предизвикат с действията си още жертви. Недоволни бяха и протестиращите - че полицията пази убийците. Те пък трябва да помислят, че тъкмо това това може би ги е спасило да не станат и те убийци. А и ако трябваше да се критикува полицията, то трябваше да го отнесе отделът „МВР Ентъртейнмънт”, който този път, въпреки изобилието от екшън сюжети, не ни снабди с нито едно филмче с прострени по очи. Не че почиващият министър на вътрешните работи не се изложи и сам. „Положението в Катуница е овладяно”, каза Цветанов след първата нощ на размирици.

След още три вече беше прав

После Цветанов окончателно се оттегли от темата, като отказа коментари, защото е „вече в предизборна кампания”. Като шеф на щаба Цветанов успя също да натрупа негативи. Преди Катуница избра да открие видинската кампания на борда на легендарния „Радецки”. Дали му е минало през ума да се запита - ако „четата” на ГЕРБ я докара до Околчица, колцина ще са с дупка в челото, а не в гърба? След това „четата” замина за Бургас, за да обере плодовете от култивирането на града – витрина. Резултатът беше почти като от онова хоро на Жан Виденов. За него казват, че съветници му спестили новината – от „добро” сърце и политически сметки. Тук обаче дефицит на информация не можем да подозираме. Затова не е ясно защо премиерът се усмихваше доволно, докато на сцената в Бургас го наричаха „асфалт ефенди”, а

в Катуница вече размахваха коловете

След Катуница линията на Борисов се втвърди още - „не е ваша работа" беше премиерският отговор на въпроса ще има ли оставки. Чак на четвъртия ден след убийството в Катуница се засякоха президент и премиер, като Борисов не пропусна и погребението на Ангел. Подробности от пейзажа за него се оказаха размириците в Пловдив, Варна, Благоевград... Във Варна първата нощ на протест съвпадна със зарята от откриването на кампанията на ГЕРБ. За двата дни на улични протести във Варна през ареста минаха над 50 души, сред тях трима журналисти – Денислав Георгиев, Калин Руменов и Димитър Кунев, и един кандидат за кмет - Костадин Костадинов. За журналистите обяснения нямаше, за Костадинов шефът на ОДП-Варна Димитър Димитров заяви, че вероятно е

задържан заради „лице със сходна фамилия“,

свързано с протеста. Вероятно кандидат-кметът си е бил сложил специалния костюм с фамилията на гърба, за да предизвика грешката. Друг куриоз вероятно се дължи на разпореждането, пратено от главния прокурор Борис Велчев – да се наказва публичното говорене с езика на омразата. Което е абсолютно правилно. Но пък вероятно заради престараване в един и същи съд за използване на езика на омразата в интернет 24-годишен българин може да получи присъда затвор до четири години и глоба от 5 до 10 хиляди лева, а на единия от хванатите със щайга коктейли „Молотов” роми бе присъдена глоба от 100 лева. Извън полезрението на Борис Велчев и подчинените му засега остава Волен Сидеров, който четири дни след първия бунт в Катуница пусна брошурката "Циганската престъпност опасност за държавата". Очевидно

останалата престъпност е дар Божи за държавата

Сидеров превърна в обичайната препирня и парламентарния дебат за събитията в Катуница. А после пренесе атаката и в телевизиите, като прелиташе като еднолична хвърковата чета от студио в студио, нахлуваше къде с покана, къде без покана и раздаваше нареждания. Не бяха подминати и управляващите. Сидеров им поиска вътрешното министерство – като малка отплата за двегодишната „почти безрезервна подкрепа”. Още преди политическите фактори да се бяха окопитили от атаката, и кандидатът им за президент изненадващо заяви, че това не е толкова лошо и невъзможно. Росен Плевнелиев, като наблегна на новия тип политика, която изповяда, заяви, че се интересува от работата в интерес на обществото, а „с каква политическа комбинация ще бъде постигнато това, да имаме подкрепата, за да можем да вървим напред, е подробност". Очевидно новият политик има прекалено бедна фантазия, та не може да си представи подробностите около

идеята „Сидеров начело на МВР”

Шефът на щаба му Цветанов вече ни призна, че се чувства много по-полезен като вътрешен министър, докато е в отпуска. Може би това важи и за самия кандидат? Още повече, че преди да подари вътрешното министерство на Сидеров, той вече ни говори за Национален съвет по сигурност, докато очевидно трябваше да говори за Консултативния съвет по национална сигурност. И ако този гаф го усетиха малцина, то изявлението, че „хората” не се интересуват от Катуница, вече не може да остане незабелязан. Още повече в комплект с изявлението, че само журналистите настоявали да говори за проблемите там, докато хилядите хора се натискали да му стиснат ръката. Размириците в Катуница вече оставиха варненската партия "Общество за Нова България" без кандидат за кмет – ромът Владо от Максуда си прибра магарето Марко. Дали Катуница няма да има и по-сериозни последици за други кандидати? Премиерът твърди, че „след 20 дни ще минат изборите и

всичко това ще се забрави, както много пъти

се е забравяло". Много е вероятно да е прав – ако не забравяхме толкова лесно, може би изобщо нямаше да стигнем до Катуница. Но ако двойните стандарти, липсата на справедливост и право, изборното пазаруване и политическото лицемерие продължат, паузите на забравата ще стават все по-къси.